Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Корнелия Нинова: Ние сме заявили, че няма да правим коалиция с ГЕРБ и ДПС.
Виктор Николаев: Тоест - дори на цената на нови избори?
Корнелия Нинова: Това Вие го казвате. Моят отговор беше, че ще направим всичко по силите си, за да има правителство.
Председателят на БСП Корнелия Нинова се намира в доста интересна ситуация: гласове за партията не растат, но стратегическата й роля да определя мнозинството във всяко следващо Народно събрание става все по-твърда.
Нинова си обяснява това със съчетание на "промяната и сигурността" в ръководената от нея политическа сила: "Пет години бяхме много последователна и неотклонна опозиция на модела на управление на ГЕРБ, а в 46 Народно събрание показахме стабилност, диалогичност, разумни решения".
Тази интерпретация можеше и да се валидира, ако не се бяха случили изборите на 4 април и 11 юли 2021 г. Тогава избирателите и в България, и в чужбина дадоха съвсем различна оценка за ефикасността на БСП като водеща опозиционна партия срещу модела ГЕРБ.
80-те им депутати в началото на последния парламент с пълен мандат (2017-2021) се стопиха до 69 в края му. През април левицата финишира с 43 депутатски места, а след юлските избори се оказа с парламентарна група от 36 членове. Сега БСП вече има шанс да се върне на ниво над 40 мандата, но всичко ще зависи от това колко "счупен" ще е следващият парламент - т.е. дали участниците в него ще са "само" шест или повече.
Рискът пред всякакви опити за прогнози е известен. БСП е една от трите партии със сериозна организационна база и ядро, но рядко успява да се разшири към периферията; не може и да разчита на съществен принос от гласовете извън страната, а Covid-кризата ограничава достъпа на част от традиционните й избиратели до секциите.
Това, което историята досега показва, е, че дори най-опитните социологически агенции имат тенденция да надценяват относителната тежест на БСП, а корекциите се виждат едва след деня на изборите.
Данните все пак провокират нервни реакции и серия от подкани (вкл. разказа на Бойко Рашков за прословутата среща в Цигов чарк) към левицата да даде ясен отговор по въпроса "За или против кабинет на всяка цена". Затова и Нинова е поставена в режим да повтаря "без ГЕРБ и ДПС" във всяко предизборно студио.
През лятото на 2021 г. "Демократична България" отказа да седне на преговори с екипа на Нинова от уставни съображения. Сега Лозан Панов си позволи да атакува "профилактично" ДБ, като постави знак на равенство между съюз с БСП и предателство спрямо избирателите.
Мая Манолова, която е пред изпадане от парламента, не пропуска случай да подчертае разминаването между декларации и действия на бившите си съпартийци.
Програмата максимум на Кирил Петков за мнозинство на "промяната" дори не включва БСП - неговата цел е ПП да излезе на първо място, ДБ да изпревари ДПС, а "Изправи се" да прескочат 4% бариера.
Само че сметките отново не излизат, ако може да се вярва на сондажите преди 14 ноември, а "Има такъв народ" и/или БСП остават незаобиколими.
Отговорите на Корнелия Нинова не дават много по-голяма яснота за бъдещия кабинет: "Ние сме заявили своята позиция и тя остава непроменена. Ще направим всички усилия да има кабинет с партиите на промяната, без ГЕРБ и ДПС". А ако не успеят? "Нека видим резултатите".
Председателят на БСП даде знак в четвъртък, че очаква партията да държи инициативата при преговорите с "протестните" сили - независимо дали ще поеме втория мандат - като постави преговорите на основата на конкретни предложения за управление.
Сред тях има идеи за освобождаване от данъци на млади работещи хора до 26-годишна възраст - но и продължаване на строителството на АЕЦ Белене. Предложението за схема за преизчисление на пенсиите от БСП също не се възприема от повечето политически сили, както се видя при актуализацията на Бюджет 2021. В програмата им за първите 100 дни има обещание за забрана на износа на дърва за огрев, но няма ангажимент за един от затлачените в два поредни парламента законопроект - за закриване на специализираните съдилища и прокуратури.
Нищо не е решено до последния момент - всичко ще зависи от избирателната активност и мобилизирането на колебаещите се гласоподаватели. Ще зависи и от вота в чужбина, който никой не успява да измери предварително. Ще зависи и от това дали над чертата няма да се окажат непредсказуеми играчи като "Възраждане". Ще зависи от това дали ГЕРБ ще продължат успешно да налагат дневния си ред за предизборния "хаос", който би дал индулгенция за всевъзможни управленски извращения.
Ще зависи и от поведението на БСП спрямо кампанията на Румен Радев на 14 (и евентуално 21 ноември). Дотогава в Нинова остава ключът за заседателната зала, в която ще се решава съдбата на бъдещия кабинет.
