Бюджетната комисия прие временна кръпка за бюджета, но тя не решава хаоса с осигуровките

Минималната заплата от 1 януари е 1077 лева, но само за частния бизнес, не и за държавата
Минималният осигурителен праг за самоосигуряващите се остава 933 лева

Депутатите от парламентарната бюджетна комисия одобриха на първо четене спешния закон за гарантиране на социалните плащания в размера им към декември 2024 година.

Той ще остане в сила до приемане на финансова рамка за 2025 година, но за срок не повече от три месеца.

"Спешният" законопроект обаче оставя нерешени редица въпроси, които на практика ще ощетят приходите в Националния осигурителен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсии, обезщетения за отглеждане на дете до 2 години и за безработица, болнични и др.

Например остават в сила две различни минимални работни заплати за частния бизнес и за държавата.

За частния сектор тя е определена с постановление на Министерския съвет на 1077 лева от 1 януари, докато минималното възнаграждение за държавните служители е изрично посочено в Бюджет 2024, който продължава да действа до приемането на нов - 933 лв.

Така държавата ще осигурява чиновниците върху по-ниската сума, а оттам и отчисленията към НОИ ще бъдат по-ниски.

Самоосигуряващите се също ще могат да продължат за правят вноски за здраве и пенсия на минимален осигурителен доход от 933 лева - по силата на бюджета за 2024 година.

Бившият финансов министър Асен Василев, който води заседанието на парламентарната бюджетна комисия, която прие законопроекта на първо четене, заяви, че докладът ще бъде готов за разглеждане в пленарната зала веднага, за да може да бъде приет максимално бързо. Целта е да се избегне хаос в приходите и разходите на държавата.

"Ще се опитаме със задна дата към 1 януари да ги уредим", каза председателят на бюджетната комисия Асен Василев.

Той обаче уточни, че промени в приходната част със задна дата към 1 януари няма как да се направят, защото ще бъдат отменени от Конституционния съд.

"Конституцията не пречи, когато става въпрос за повече права и средства за хората, но не така седи въпросът, когато говорим за осигуровки и компенсациите за ток за бизнеса, тях няма как да върнем със задна дата. Приходната част трябва да влезе в сила с обнародването на закона. Всеки ден забавяне носи щети за бюджета".

Това означава, че с гласуването и в пленарна зала на "спешния" удължителен закон, ще се гарантира, че:

данъчните облекчения за отглеждане на дете няма да паднат от 600 лв. на 20 лева;
няма да има казуси около изплащането на парите за втората година за отглеждане на дете, нито за еднократната помощ при раждане.

Изглежда обаче приходите на НОИ ще бъдат ощетени от възможността държавата и самоосигуряващите се на минимални доходи да внасят осигуровки върху 933 лв., а не върху 1077 лева, както предвижда постановлението на МС за размера на минималната заплата през 2025 г.. Тя се вдига, а оттам и отчисленията за осигуровки, но това важи само за частния бизнес.

Дори минималните заплати да бъдат уеднаквени с приемането на финансовата рамка за 2025 година, внасянето на по-високи осигурителни вноски със задна дата изглежда не е възможно. Това значи по-малко приходи за НОИ спрямо разчетите за 2025 г., предвидени в проектобюджета на служебното правителство.

Асен Василев призова за спешно приемане на бюджет за 2025 година, за да не се окаже страната в хипотеза на поредни предсрочни избори без гласуван бюджет.

"Удължителният закон винаги представлява една кръпка. Ако няма редовно правителство и няма приет бюджет докато се завърти рулетката, това означава бюджет с дата на действие в най-добрия случай август", заяви Асен Василев. Финансовият министър Людмила Петкова коментира "само не зная колко ще бъде дефицитът до август".

Идеята за връщане на нулев ДДС за хляба доведе до скандал в бюджетната комисия