Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Предложение за връщане на нулевата ставка на ДДС за хляба доведе до скандал в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Позицията на КНСБ срещу връщането на данъчната преференция за хляба предизвика реакция от страна на "Възраждане".
Цончо Ганев нарече синдикалната организация, водена от Пламен Димитров - КНСБ, "подлога на ГЕРБ, която не мисли за най-бедните", в отговор Димитров каза, че синдикатът се грижи за най-уязвимите работещи от самото си създаване. "145 години има синдикати в България, колкото "Възраждане", слава Богу, няма и се надявам, че няма да има", заяви Димитров.
Скандалът на висок тон между двамата доведе до извънредна почивка.
Народните представители от бюджетната комисия разгледаха законопроект за промяна в закона за ДДС, внесен от Атанас Зафиров от БСП.
Текстовете предвиждат данъчно облекчение за лекарствата, чиято цена напълно или частично се покрива от НЗОК (т.нар. позитивен лекарствен списък) - тоест ДДС за тях да е 9%., а не 20 на сто. Това според финансовия министър Людмила Петкова ще струва около 122 млн. лева по-малко приходи на година от ДДС. Предложението не срещна подкрепа от бюджетната комисия.
Депутатите разгледаха и заложеното в законопроекта увеличаване на срока на действие на нулевата ставка на ДДС за хляба, което доведе и до скандала между председателя на КНСБ и Цончо Ганев от Възраждане.
Според Атанас Зафиров действието на данъчното облекчение трябва да бъде удължено, тъй като разходите за производство на хляб се увеличават с около 5-7% заради по-висока минимална заплата, осигуровки и т.н.
Междувременно "ДПС-Ново начало" също внесе проект за нулева ставка на ДДС за хляба и брашното, като иска това да не временна, а постоянна мярка.
Законопроектът на групата на Демян Пеевски е внесен на 7 януари и все още не е разпределен към бюджетната комисия.
В дискусията по темата КНСБ се обяви срещу преференциалната ставка за хляба с аргумента, че ефектът от въвеждането на нулево ДДС е бил в размер от около 6-7% в крайните цени на хляба и то за кратко, а след това отново е поскъпнал. Затова и Пламен Димитров заяви, че синдикатът е против въпросната преференция.
Само една от работодателските асоциации - БТПП - се обяви в подкрепа на отмяната на данъка за хляба.
Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) е категорично против преференциалните ставки на ДДС.
"Нека има социална политика, насочена към най-уязвимите групи, но през ефективно събрани данъци, а не чрез диференцирана ставка", заяви Васил Велев, председател на АИКБ.
Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС обясни, че коалицията ще се въздържи от подкрепа на законопроекта, защото все още няма яснота нито дали ще има редовен кабинет, нито бюджет за 2025 година, за да се говори за данъчни облекчения.
Нулевата ставка на хляба и на брашното струва на бюджета около 94 млн. лева по-малко приходи на година. Според Людмила Петкова не се наблюдава ефект върху изсветляване на бранша заради данъчното облекчение.
В крайна сметка законопроектът, внесен от Атанас Зафиров, не беше подкрепен от депутатите в бюджетната комисия. От дневния ред на отпаднаха законопроектите за бюджет за 2025 година, както и за бюджет на ДОО и НЗОК. Въпреки това народните представители изслушаха отново служебния финансов министър за предложената финансова рамка.
Тя отново призна, че той е "хаос", който се дължи на това, че проектът на финансовото министерство отразява гласуваните закони от предишното Народно събрание, които "вдигат разходите за заплати в отделни сектори, без да се следва икономическа логика, а това да става на базата на показатели за средната заплата в страната". Става въпрос за заплатите в МВР, които ще бъдат увеличени с около 50% именно на базата на нова формула, която ползва за референция средната заплата.
Депутатите разглеждат и "спешния" проект, който кабинетът гласува на 30 декември. Той гарантира социалните плащания, включително минималните пенсии, да бъдат в размера им към края на декември.
При представянето на предложенията в края на миналата година стана ясно, че само частният бизнес е задължен от 1 януари 2025 да вдигне минималната работна заплата от 933 на 1077 лв, а оттам да започне да плаща и повече на държавата за осигуровки на служителите си.
Увеличението няма да важи за самата държава - държавната администрания - тоест чиновниците, които получават минимално възнаграждение, ще продължат да взимат 933 лв, а институциите като техен работодател - да дължат по-малко отчисления на хазната в сравнение с частния сектор.
По-високата минимална заплата от 1 януари важи само за бизнеса, не и за държавата
Алибегов твърди, че "има мнозинство" за връщане на ниския ДДС за заведенията
