През 1966 година Англия стига до своя най-голям успех във футбола – единствената световна титла за нацията, която се счита за родина на най-популярния спорт. Много от онези герои за англичаните вече ги няма на този свят, другите са към края на живота си. А този край при много от тях е мъчителен за близките. За някогашните футболни звезди – той е само физически. Причината си има име и то е добре познато – деменция. През октомври почина Ноби Стайлс, който е един от петимата членове от онзи знаменит английски отбор от 1966, който е диагностициран с деменция.
Последният с установена деменция сред световните шампиони от 1966 е считаният за най-велик английски футболист на всички времена Сър Боби Чарлтън. Останалите са Рей Уилсън (почина през 2018), Мартин Питърс (почина през 2019), Ноби Стайлс и братът на Чарлтън Джак, който също почина тази година. Селекционерът на онзи отбор Алф Рамзи също имаше деменция.
И така въпросът, който все по-често излиза на преден план е: футболът ли води до деменция при професионалните състезатели?
През 2019-а експертите в Glasgow University проведоха доста детайлно изследване, което установи, че бившите професионални футболисти са с три и половина пъти по-голям риск да починат с деменция спрямо останалите хора в същата възрастова група.
Изследването сравнява причината за смърт при 7678 бивши шотландски футболисти, родени между 1900 и 1976, спрямо над 230 хиляди души от общото население. Освен това при тях се установява пет пъти по-висок риск от Алцхаймер, четири пъти - от болест на моторните неврони и два пъти - от болест на Паркинсон. Според изследователите това се дължи на повтарящите се удари по топката с глава за продължителен период на време. Смята се, че и други удари в хода на играта могат да повлияят за развитието на това състояние, напр. удар с лакът в главата на съперник. Учените не изключват и генетична предразположеност или комбинация от начина на живот на футболистите.
За връзката между играта с глава и тежките години в края на живота на бившите футболисти за първи път се заговори през 2014-а, когато след независима проверка на наличните данни става ясно, че причина за смъртта на починалия през 2002-а на едва 59–годишна възраст бивш английски национал Джеф Астъл е хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ) – болест, водеща до огромни увреждания на мозъка, вследствие на повтарящи се мозъчни контузии, които водят до загуба на паметта, депресия и деменция.
С ХТЕ биват диагностицирани много боксьори, състезатели по американски футбол и борци. Именно така през годините са се обяснявали и много ужасяващи събития при спортисти, при които болестта идва и на доста по-ранна възраст. По темата има и великолепен игрален филм –„Concussion”с Уил Смит от 2015-а, в който актьорът влиза в ролята на доктор Бенет Омалу, първият човек, който открива и изследва ХТЕ при играчите по американски футбол и който дълги години се бори с Националната футболна лига, за да може да се вземат адекватни мерки за здравето на спортистите.
Доскорошно схващане е, че при спорт като футбола, съществува по-малък риск при игра, че това не е толкова силов спорт, че ударите с глава са малка част от играта. Истината обаче е друга. Като част от документалния филм „Деменция, футбол и аз“ легендарният нападател Алан Шиърър е подложен на различни тестове, които откриват любопитна закономерност. Шиърър е накаран да удари топката с глава около 20 последователни пъти. И веднага след първата серия да повтори тестовете.
Резултатите показват промени в начина, по който мозъкът комуникира с мускулите като нервните импулси имат нужда от повече време, за да стигнат до изпълнителните органи (мускули). Смята се, че повтарящите се тренировъчни упражнения причиняват повече щети отколкото инцидентните удари в мач. Освен това по-голям риск съществува при по-старите поколения, при които топката е била по-тежка. На това мнение е и героят от финала през 1966 Джеф Хърст, който реализира хеттрик във вратата на Германия.
„В моя клуб Уест Хем имахме висяща от тавана топка във фитнеса, прекарвахме половин час-45 минути, упражнявайки се да удряш с глава по топка, висяща от тавана. Играехме тенис във фитнеса и после отивахме на терена, където упражнявахме центрирания на близка греда и удари с глава на близката греда. Това продължаваше 20-30 минути“, спомня си той.
Всички данни до момента водят до все повече призиви за нови и още по-детайлни изследвания по темата. „Има необходимост от спешни действия. Тези по-възрастни играчи в голяма степен са забравени и са болни като татко“, споделят от семейството на починалия Стайлс. „Как може тези играчи да страдат, когато Премиършип получава по 3 милиарда паунда на година“, питат те.
Tomorrow’s @MailSport back page. Enough is enough. pic.twitter.com/HEM8tR0hqS
— David Coverdale (@dpcoverdale) November 16, 2020
Призивите за действие са от много страни и поне в някои държави се предприемат и първоначални действия по минимизиране на вредното действие на играта с глава. От английската Футболна Асоциация обявиха, че работата по темата ще бъде ключова в стратегията на ФА в периода 2000-2024 заради важността на проблема.
През ноември 2015 САЩ бе първата държава, която забрани играта с глава при децата до 11-годишна възраст. Според данните за изминалите 5 години това помага и за намаляване на контузиите, тъй като без игра с глава топката не се вдига толкова често във въздуха и шансът за удари се намалява значително. През февруари тази година Англия, Шотландия и Ирландия забраних играта с глава на деца до 12 години, но само на тренировки. В мачове тя продължава да е позволена. В същото време на много места вече за тренировки с глава се използват по-меки топки.
Все още обаче двете най-големи организации във футбола – световната асоциация FIFA и европейската UEFA не реагират особено. От UEFA все пак споделят, че са опреснили своите препоръки за игра с глава на база на независимо проучване и провеждат кампания за осъзнаване на проблема със сътресенията. Появи се информация и че по време на Европейското първенство другото лято за първи път ще бъде въведена възможността за временна смяна на футболист, който има съмнения за сътресение, което да позволи на отборните лекари да направят обстоен преглед на състоянието на играча без да се налага той да се връща бързо в игра.
Дали новите проучвания няма да засилят натиска и в един момент да се стигне до цялостна забрана за игра с глава поне при юношите? Опитът от други спортове показва, че и това е възможно.
И за финал – все пак нещо позитивно за тези от вас, които играят футбол с приятели. Според проучванията до този момент няма достатъчно доказателства, че футболът на аматьорско ниво може да повлияе на риска от деменция. Дори напротив – упражненията са най-добрият начин за понижаване на риска от подобни болести. И все пак – играйте повече с краката!
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
