Журналист, майка на момчета-близнаци в тийнейджърска възраст, съпруга - от известно време Деси Стоянова добавя към биографията си и ново поприще - лектор по медийни и презентационни умения. Срещаме се с нея, за да поговорим за тайните на добрата презентация и успешното присъствие на екран.
Деси, ,,Бъди гласът, който се отличава“ е интересен слоган, какво стои за него?
В интерес на истината мислих много, докато стигна до тази формулировка. Исках точно, ясно и кратко послание, което събира в себе си същината на умението да говориш добре пред различни видове публика. И го намерих в „Бъди гласът, който се отличава“.
Това означава да притежаваш всички качества на въздействащо говорещия в публичното пространство човек. Като се започне от умението да формулираш кратко, ясно и завладяващо посланията си; мине се през способността и дори бих казала таланта да разказваш истории; и се стигне до гласа и езика на тялото, с които също изпращаме послания.
В крайна сметка, когато сложим всичко това под общ знаменател, се превръщаш в глас, който се отличава.
Даваш ли примери със себе си в обученията и твоя опит?
Не, звучи много нескромно да давам примери със себе си. Но съм използвала целия опит, който съм натрупала през годините, в разработването на обученията. А примерите, които давам са подбрани така, че да илюстрират ярко конкретните техники и похвати, за които разказвам.
Кой ти беше на теб учителя, за да станеш глас, който се отличава?
Това е дълъг път, който съм извървяла. Ти знаеш, че вече стават 25 г. откакто съм започнала да работя в медиите. Опитът, срещите с хиляди хора, хилядите часове ефир на живо, книгите – това са учителите.
Трупайки практика и наблюдения, особено в последните 4-5-6 г. започна все по-често да ми прави впечатление колко решаваща е способността на човек да разказва за себе си, за това, което прави, за идеята си, за бизнеса си. От това зависи крайният резултат, колко голямо или малко е въздействието върху публиката.
Имала съм много случаи в журналистическата си практика, в които виждам, че историята я има. Има я понякога дори и новината. Тоест налице са предпоставките, за да се получи интересно за зрителите интервю, но заради това, че самият човек, който се явява говорител в случая, не умее да поднесе това, което има да казва, по интригуващ начин, в крайна сметка нещата не се получават.
На коя секунда или минута, като водещ на “Преди обед”, вече си наясно, че говорителят няма да успее да се изкаже? Имаш ли трикове да му помагаш?
О, да. Всъщност това е моята работа - през въпросите, които задавам, да насочвам, да помагам, така че историята да излезе. Винаги се подготвям предварително възможно най-добре за разговорите, които ми предстоят. И предварително знам, в една немалка степен, кое е интересното и какво се стремим да “извадим”, така че зрителите да могат да го видят, да го чуят и да го съпреживеят.
Знаем, че тв рейтингът се влияе от известните личности, но влияе ли се от добрите разказвачи, които са непознати?
Според мен да. И ‘‘Преди обед“ само по себе си като телевизионен факт е доказателство за това, защото ние често срещаме нашите зрители с непопулярни личности, които обаче имат какво да разкажат, имат какво да дадат.
Обратната връзка от зрителите е, че точно това изключително много им харесва – че им поднасяме истории и ги срещаме с герои, които ,,не текат от чешмата“, така да се каже, и са различни от героите, които гледат навсякъде другаде. Така че, да, има пространство за добрите разказвачи.
Помниш ли дали има нещо, което конкретно те провокира да започнеш твоите семинари в един момент? Представям, че това при теб е нещо, което е дълго обмислено. Ти не си човек, който импулсивно казва: ,,Другата седмица започвам семинар“, нали?
Както ти казах, отново и отново виждах доказателства за това колко важно е умението да говориш въздействащо, убедително и вълнуващо. Колко ключово е за това дали ти се получават нещата или не. И осъзнах, че имам и опита, и желанието да помагам на хората да стават по-добри в това отношение.
Освен това ми омръзна да чувам един и същи въпрос: ,,Добре, защо еди-кой си го дават по телевизията, а някой друг, за когото знаем, че също е много интересен, много готин и т.н. не го дават?“. При равни други условия, причината често е в това, че вторият за разлика от първия не знае как да представи себе си, идеята си, историята си по начин, който да заинтригува журналистите и медиите, за да имат те интереса да разкажат за това на своята публика.
И така се стигна до момента, в който седнах да разпиша обученията и да дам моите отговори на въпросите, които вълнуват доста хора. Започнах да пиша въз основа най-вече на опита си, на практиката, която съм натрупала, и така постепенно изградих двата основни курса, които правя – този по презентационни умения и този по медийни умения.
А в семинара ‘‘Основи на медийното говорене“ , който предстои на 7 октомври, съм се постарала да събера в кратка форма базисните правила, които са решаващи за едно успешно присъстие в медиите. Формата е кратка на фона на продължителността на пълните курсове, които са между 16 и 20 часа. А „Основите“ са три часа, три часа и половина с нетуъркинг паузата.
Как преминават тези курсове? Има лекционна част, в която ти говориш, после сигурно задават въпроси, упражнения?
‘‘Основи на медийното говорене“ е семинар, който съдържа практични и приложими правила за общуване с медиите и събира широка публика. На последното издание имаше около 240 души в залата. Постарала съм се всичко да е конкретно, няма общи приказки и мъгляви теоретични постановки. Започвам с един алгоритъм за привличане и задържане на медийното внимание, който съм извлякла от реалната медийна практика, минавам през основните характеристики на силните медийни послания, правилата по отношение на гласа и езика на тялото, и стигам до 10-те най-често допускани грешки. Всичко това подкрепено с много примери. На финала, разбира се, всеки в залата има възможност да зададе своя въпрос.
Четвъртото издание е сега през октомври и след това не знам кога евентуално пак ще се хвана с организацията на толкова голямо събитие, защото изисква много усилия.
Форматът на пълните курсове по презентационни и медийни умения е друг. Освен, че са много по-продължителни като времетраене, там трупането на знания е комбинирано с много тренинги, защо вярвам, че всички най-добре се учим в практиката. И се провеждат в много малки групи – от 5 до 10 души. Например от дадена компания или неправителствена организация в един момент осъзнават, че имат нужда да помогнат на ключови свои служители да надградят уменията си и съответно ме ангажират да им проведа такова обучение.
Гледала си сигурно “Речта на краля”? Можеш ли човек, който има такъв тип леки говорни дефекти, да го направиш оратор?
Ако става въпрос за справяне с говорни дефекти, по-скоро бих го насочила към специалистите от НАТФИЗ, защото те са в детайла на тези неща.
Иначе по отношение на останалото – да, мога. Ако човек е мотивиран, отдели достатъчно време и усилия и си даде време да практикува, а не след първия път да избяга и да каже това не е за мен, със сигурност ще става все по-добър и по-добър.
Това между другото с отказването е често срещан проблем. Познавам хора, които след едно интервю или една презентация, които не са минали както трябва, си казват ,,никога повече“. До такава степен са ужасени от усещането за провал. Друга грешка е, че майсторското говорене се възприема като нещо, което или го можеш или не го можеш, а не като умение, което се развива. А всъщност точно както се учим на всичко друго в живота - да пишем, да четем, да овладяваме този или онзи инструмент или спорт, трябва да си дадем шанса да се научим и да бъдем убедителни презентатори.
Какво те питат най-често?
За притеснението. Това е големият проблем на повечето хора - ,,какво да правя с притеснението“. Често притеснението е превърнато в някакъв страшен демон, в проклятие, от което няма спасение. А всъщност не е съвсем така, защото, когато ти се подготвиш добре за една презентация или за едно интервю, оставаш много по-малък терен на притеснението да може да се развихри и съответно да ти обърка нещата.
Това, което често се случва, е, че хората не се подготвят достатъчно, а след това си мислят, че онова, което ги е саботирало или им е попречило, е било притеснението.
Когато не си подготвен и малко притеснение да имаш, то съвсем логично нараства и може да вземе контрол. Тогава няма как да го има и крайният резултат. Без добра подготовка, дори да няма притеснение, не може да постигнеш кой знае какво.
Ти как се чувстваш в тази нова професионална роля, защото тя вече е по-различна - в нея повече говориш, отколкото питаш?
Точно така. Много ми е интересно, защото се срещам с хора, които са мотивирани да се учат и да станат по-добри. А това да работиш с мотивирани хора носи много удовлетворение. Особено когато се добави и обратната връзка, която получавам от тях. А тя е, че курсовете, тренингите са им били изключително полезни. Това ме мотивира и мен да продължавам.
Те поддържат някакъв контакт с теб след това?
Задължително след всяко обучение искам обратна връзка с уговорката, че ме интересува честното мнение на участниците. Ако има нещо, което може да стане по-добре, за мен е важно да го знам, защото и аз искам да ставам по-добра.
За момента мога да кажа, че негативна обратна връзка нямам.
Иначе, да, продължавам да поддържам връзка. Корпоративните и индивидуалните обучения предвиждат възможността за няколко безплатни консултации след завършването на курса, които вече са по повод конкретни изяви, които предстоят на човека. Защото в крайна сметка това е моментът, в който той или тя ще може да упражни в реална среда всичко, което сме учили и правили.
Колко напред си планирала обученията си?
В момента съм в етапа, в който разпределям и планирам ангажиментите си до края на годината. Имам няколко принципно потвърдени обучения с компании и сега планирам датите за провеждането им. Предстоят ми „Основите“, а в края на октомври ще проведа и едно групово обучение по презентационни умения, в което може да се включи всеки, който има интерес към темата.
Значи това ти става второ амплоа, ‘‘След обед“ обаче?
Да, то вече ми е. Следобед, в свободното време, събота и неделя, в общи линии уплътнила съм времето си на възможния максимум.
Д-р Мария Тончева и Деси Стоянова - изкуството да се харесваш повече
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
