Не е съвсем лесно да обясните на някого какво точно работи Боряна Илиева. Най-кратката версия е - пресъздава интериори от филми в рисунки. Прави го под формата на акварелни етажни планове*.
С други думи, докато вие гледате тоалетите на Виланел в Killing Eve, Боряна брои внимателно паркетините в парижкия апартамент на елегантната наемна убийца, за да ги превърне в изкуство.
Сред любителите на картините ѝ са едни от най-големите имена в Холивуд. Работата ѝ, събрана в проекта, наречен Floor Plan Croissant, печели овациите на немалка част от режисьорите и сценографите на филмите, по които тя рисува.
Първият известен човек, поискал да се сдобие с нейна картина, е американският режисьор Алекс Рос Пери (Her Smell, Listen Up Philip). Днес вече творбите ѝ са закачени по стените на светила в киното - от къщата в Рим на мексиканския сценограф Еухенио Кабайеро (Pan's Labyrinth) до френския апартамент на Жан-Винсент Пюзо (Amour).
Боряна Илиева пресъздава добре познати пространства от Stranger Things, Blade Runner 2049, Tár, Don't Worry Darling...
Преди да стане художник на филмови интериори, между 2008 и 2015 г. Илиева работи в архитектурното си студио “11AM”. Занимава се с разработването на проекти за интериори на еднофамилни къщи и апартаменти, докато в един момент не решава да превърне хобито си в работа.
Казва, че го е направила „с голяма лекота и със страшен кеф”. В началото Боряна всъщност не предполага, че ще се отказва от архитектурата в класическия ѝ вид.
„Стана постепенно. Просто нещата тръгнаха с тези картини, и не толкова тръгнаха финансово, колкото щастливо за мен.” Има да довършва още няколко архитектурни проекта, които извежда докрай и просто спира да взима нови. Този трансфер се реализира за около година.
„През това време рисувах много. Съвсем различна емоция е. Хората, с които започнах да комуникирам покрай картините са тези, които са участвали в създаването на филмите. Дори не ми е хрумвало, че мога да имам достъп до тези личности. Просто си рисувах, направих си акаунт в Twitter и започнах да качвам там.”
Питам я как тогава са реагирали хората около нея, когато са разбрали, че оставя архитектурното си студио. Най-близкият ѝ човек, също архитект, е бил с две ръце „за".
„Останалите хора около мен, които всички бяха архитекти, в един момент си дадоха сметка, че съм “избягала“. Не се коментира, просто тихичко се измъкваш на пръсти, и след много време разбират. Примерно някой ти се обажда дали искаш да се включиш в този или онзи проект и ти казваш, че вече не взимаш обекти. Отсреща са силно изненадани. В общи линии се счита за героична постъпка.”, споделя тя.
Сега Илиева гледа по един филм на ден. За много проекти ѝ се налага да превърта отделни откъси по десетки пъти. Лесно може да каже дали една стая е истинска или декор и бързо разпознава кога режисьорите ,,послъгват”.
„Бетонът седи картонено, вижда се!”, убеждава ме тя.
Само една продукция успява да я заблуди - носителят на “Оскар” за чуждоезичен филм Amour (2012) на Михаел Ханеке. Боряна е убедена, че гледа истински апартамент. Впоследствие прочита, че е декор и че режисьорът е помолил строителите на мястото няколко пъти да пренареждат паркета, за да бъде автентичен звукът на скърцане, когато се ходи.
„Абсолютна обсесия. Никога няма да предположиш, че е сет.”, възхищава се тя на Ханеке.
Най-сложният ѝ проект е седемстайният парижки апартамент от The Dreamers (2003). Отнема ѝ 4 месеца. В отрязък от филма ми показва пример за въпросните режисьорски послъгвания, в който героите ходят от едно помещение, минават през коридор и се оказват, влезли в стая на другия край на апартамента.
В началото на разговора ни аз наричам проектите ѝ "етажни планове", а тя им казва "картини". Осъзнавам напълно защо са картини от дискусията ни за един от любимите ми филми, чийто интериори също е рисувала. Става въпрос за произведението на френското кино Portrait of a Lady on Fire (2019). Илиева пресъздава основната стая, в която се развива действието, от дома край морето.
Сини стени, големи прозорци, всички зрители виждаме едно и също. Когато Боряна гледа снимки от сета обаче, забелязва, че стените са бели. Защо тогава във филма са сини? Бързо установява, че е заради синьото перде в стаята, но защо ѝ е на режисьорката да е точно син цвят?
Накрая разбира, че е заради морето. Защото плажът е едното място, на което героините могат да бъдат свободни, а стаята е другото. Тук Боряна ми споделя колко обича да добавя елементи от нея, с което си обяснявам, че щом си позволява да го прави, значи определено става въпрос за картини - за този проект е направила паркета да е вълнички от пясък, а леглото облаче - препратки към свободата във филма.
Как събеседничката ми определя дали един интериор си заслужава за пресъздаване.
„Много е важно стаята, която рисувам, и тя да е герой във филма."
Така ако дадено място е достойнo за вниманието на художничката, тя започва да мисли как може „архитектурно да се изрази емоция".
Рисуването си е рисуване (и талант), но колко е математиката в работата на Илиева? Трудно ли е по кадри да бъде сглобен обем, чиито размери да са достоверни на оригинала?
„Има я математиката, но е в елементарни сметки. Броиш плочки, гледаш стъпала.. Например във филма искаш да разбереш колко е разстоянието от това ръбче до онова, а няма как да знаеш пък трябва да го начертаеш и виждаш, че има 27 плочки и се ориентираш по крака на актьора. Виждаш, че той е 1,90 м. и правиш сметка, че носи 44 номер, което значи, че стъпалото му е 33 сантиметра, съответно и плочката е толкова. Умножаваш 33х27 и имаш числото. Винаги търсиш човешкия мащаб.”, обяснява тя.
Ако искате да опитате, но ви е трудно да прецените кой номер обувки носи някой, Боряна препоръчва и леглото за ориентир.
„Леглото винаги е около 2 метра. Когато видиш някоя стена и знаеш, че това парче е 2 метра, смяташ, че до края това легло се нанася 4 пъти и разбираш, че целият размер е 8 метра. Доста е точно, с много малки грешки се получава накрая.”
Боряна споделя, че рисува от малка и освен архитект е „нямало какво друго да стане”. Завършила е в УАСГ, където успява да влезе от втория път.
„Когато кандидатствах беше много трудно. Имаше хора около мен, които са кандидатствали 7-8 години подред и не можеха да влязат. Бяха три изпита по рисуване и един по математика. Този по математика беше много смешен, но изкараш ли двойка на него си дисквалифициран. Тези гении художници изкарваха постоянно двойки по математика – три шестици по рисуване и двойка по математика. Беше много страшно. Сега влизат веднага.”, разказва Илиева.
Как се стига с рисуване на теми от вече заснети филми и интериор до сайта на Академията и “Оскарите”?
„Потърсиха ме за интервю. Иначе в пандемията едно известно момче в Инстаграм, което отговаря за сайта им, ме покани да бъда коментатор, докато излъчват церемонията, от вкъщи с още няколко души - да говорим, докато вървят “Оскарите”, но аз отказах, защото в 5:40 сутринта..”
Чудя се нямаше ли веднъж да преживее ранния час. Но не това е причината, разбира се. Оказва се, че не е била особено впечатлена от филмите през изминалата година.
„Нищо хубаво не можех да кажа. После човек не знае кого е обидил, а аз не искам да обиждам никого.”, казва Илиева.
Общо взето социалните мрежи са “виновни” толкова много личности в кино индустрията да я забележат.
Колкото до картините - повечето хора, които купуват оригиналите ѝ са от Англия и Америка, а в България има интерес към принтовете ѝ. Мнозина подкрепят Боряна и чрез месечен абонамент в платформата Patreon.
Тя подарява 5 пощенски картички на екипа ни, сред които е и емблематичния Tár - за нея това е филмът, който трябваше да „вземе всичко” на тазгодишните “Оскари”. Няма как да не се съглася.
Докато се взирам в детайлите на картичката от филма Call Me by Your Name, чувам как главните герои шептят имената си: „Елио, Елио”; ,,Оливър”.
Разбирам, че такава картичка получава всеки, подкрепящ проекта ѝ в Patreon веднъж в месеца. Интересно ми е как ли изглеждат колекциите на първите абонирали се.
Връщаме се на филмите (все едно не сме говорели за тях досега). Хората често си почиват, гледайки филм, но как Боряна тогава си почива от филмите?
От една година художничката е собственик на черен котарак на име Пъф. От начина, по който ми разказва за него оставам с впечатлението, че ако беше като Карл Лагерфелд, подобно на него, би завещала милионите си на домашния любимец.
Преди да заспи Илиева си визуализира етажни планове в тъмното - също като шахматистката Бет в сериала The Queen's Gambit (2020), която вижда въображаема шахматна дъска на тавана в стаята си.
През смях Боряна ми потвърждава, че прави същото.
„Геометрични неща, които не съм могла да изчистя през деня, нощем в леглото се избистрят преди заспиване, много е готино - като се избистри и си заспиваш.”
Иначе смята, че от къщата в сериала би станала много зрелищна картина, защото е „експлозия от тапети и цветове”, макар много да си личи, че е декор.
Когато е на етап рисуване Боряна има нещо като ритуал. Винаги слуша аудиокнига. Понякога е толкова изморена от рисуването, че ако не е историята, която звучи на фон, ще спре.
Преди началото на войната в Украйна е изслушала първите пет книги за Хари Потър. Когато е на път да почне шестата, Путин напада, а междувременно Волдемор набира сила във фантастичната поредица.
,,Някак Путин и Волдемор ми се преплетоха и тогава спрях с ‘‘Хари Потър“, споделя тя.
С риск да задам тъп въпрос я питам дали е възможно да създаде етажен план от книга?
Оказва се, че въпросът ми е супер. Тя казва, че би нарисувала клиниката от ‘‘Времеубежище“, на която на всеки етаж е различно десетилетие.
,,Някой ден бих искала. Ще отнеме повече време, защото ще трябва да събудя архитекта в мен.”
Миналата есен Боряна е била поканена да говори на Production Designers Gathering - събитие, на което може да срещнете сценографите на “Властелинът на пръстените”, “Силата на кучето”, “Да бъдеш Джон Малкович”, “Тя” и така нататък. Организатор на това събитие е Инбал Уейнбърг (Three Billboards Outside Ebbing, Missouri, Blue Valentine). Боряна оставя на събитието книгата “Времеубежище” с надеждата ,,някой голям” да я хване и да направи филм по нея. Особено впечатлена се оказва сценографката Уейнбърг, която пише за литературното произведение на Георги Господинов - ,,Какъв потенциал!".
За финал карам събеседничката ми да изброи филмите, които очаква в следващите две години. По-рано съм разбрала, че най-близкият е “Барби” на Грета Геруиг.
Друго заглавие, което Илиева ми споменава е The Island на „най-якия полски, може би и европейски, режисьор” Павел Павликовски. Надявам се, че ако любимият френски режисьор на Боряна, Оливие Асаяс, прочете това, няма да се обиди.
За The Island Павликовски взима двойката Руни Мара и Хоакин Финикс, като ги снима на все още тайна локация, която Боряна е разбрала преди два дни.
„Този филм много го очаквам, въобще всичко от Павел Павликовски.”
* В архитектурата и строителното инженерство етажният план е технически чертеж в мащаб, показващ изглед отгоре на връзките между стаи и пространства.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
