Професор Орлин Тодоров е психоаналитик и терапевт. Специализирал е философия на езика в Тринити колидж в Оксфорд.
Работи с деца и юноши с трудности в психичното развитие, гранични състояния и организацията на идентичността, както и с пациенти с психотично функциониране. Притежава дългогодишен опит и експертиза в психотерапията на зависимостите и при хора с двойни, и множествени психични разстройства.
Има опит и като старши психотерапевт, консултант и супервизор на различни лечебни екипи и последователно участва в развитието на психоанализата у нас като клинична практика и като академична дисциплина. Автор е на няколко книги за психоанализата. Той е един от светлите умове на България, които поканихме, за да анализат поколението "Млада България". Вече втора година "Булевард България" изследва момичетата и момчетата между 16 и 25 години с идеята, че те ще следващия гръбнак на обществото – със своите решения, амбиции, мечти и поглед в бъдещето.
Всичко е в полза на младите. Поне на клетъчно и органично ниво.
При тях всичко върви нагоре, умножава се, свързва се и придобива ново качество. Aко не бяха проблемите с психичното здраве, младежите до 25 г. почти щяха да отсъстват от статистиката на здравеопазването.
За сравнение, при хората на около 30-годишна възраст, метаболизмът се забавя, костната плътност и еластичността на кожата намаляват, има и куп други проблеми от гледна точка на здравето.
Генетиката, подкрепена от стреса и опасните навици, е доста вероятно да доведе до по-сериозни заболявания с напредването на годините. Добре че мозъкът до края на живота може да създава нови невронни връзки между своите около 80 милиарда неврона.
Но въпреки някои очевидни предимства на младостта, "светът не им принадлежи изцяло". Велико нещо е балансът в природата и обществото.
Младежите са в неизгодна позиция по отношение на социален и финансов статус.
И макар да са оптимисти и по-често с висока самооценка, те са в началото на кариерата си, в средата на формирането на идентичността си, а и в здраво колебание и несигурност относно доста важни неща, включително по отношение на базисния еволюционен проблем за продължаването на вида.
Този обичаен конфликт може да се изрази така - те са младите и красивите, енергичните и предприемчивите, но парите и обществените позиции се намират в поколението на родителите и прародителите им, които днес живеят все по-дълго и са все по-здрави.
И ако младите учат по-бързо, издържат на повече стрес и са генерално "готини" по отношение на маркетинговите си показатели - податливи на иновации, лоялни към марки със силна идентичност и в края на краищата здрави купувачи - големите теми си остават.
Как, кога и доколко ще се социализират? Ще приемат ли установени от предишни поколения обществени ценности и жизнени стилове или ще революционират и хистеризират света, докато го овладеят?
Как ще довършат процеса на изграждане на собствена идентичност, след като са разцепени от противоречия между личното си израстване и мощния психичен и обществен натиск, водещ към „нормален конформизъм“?
Ще се кротнат ли или ще си останат рискови играчи?
Доколко марихуаната, времето пред екрана и пристрастяващите социални мрежи ще изменят главния им мозък и ще влияят на нагласи като консерватизъм или уседналост?
Каква роля в тези процеси ще играят образованието, медиите, технологиите, идеологиите (от религията до субкултурните тенденциите), любовта и секса, битките за власт и престиж?
За разлика от хората в зряла възраст младите хора (в това изследване, индивиди между 16-25 години) все още са в процес на развитие, растеж и установяване, на почти всичко, което ни дефинира като стабилни „обществени животни“.
Нека направим и друго важно уточнение.
Ако за една по-обобщена социология има смисъл да се говори за младежи в този широк възрастов диапазон, от гледна точка на здравето, психологията, правото, културата, икономиката и т.н. е задължително да разграничаваме поне две групи:
- юноши (тийнейджъри между 10 и 18 години)
- и младежи (пълнолетни млади хора между 19 и 26 години).
Ето някои от важни различия между тези две групи - освен очевидното, че едните не могат да си купуват алкохол легално, да се регистрират в хотел и да вземат заеми…
По отношение на здравето
Юноши: Все по-често се срещат със здравни проблеми като затлъстяване, безсъние, психични разстройства (тревожност, депресия, хранителни разстройства) и рисково поведение (опасни сексуални практики или злоупотреба с вещества и дигитални устройства, каране без книжка).
Младежи: Статистиките за здравословните проблеми тук често са непълни, но включват сърдечносъдови, психични (включително свързани с престъпност и антисоциално поведение) болести, предавани по кръвен път и трудности с репродуктивното здраве.
Юноши: Експериментирането с алкохол и наркотици започва през юношеството, като проучванията показват, че значителна част хората който могат да станат зависими опитват вещества преди 18-годишна възраст.
Младежи: Проблеми като пиене на алкохол и употреба на наркотици за развлечение може да са широко разпространени и това изглежда нормално, но тук е времето и на хроничната употреба.
По отношение на психологията
Юноши: Ключови психологически теми са формирането на идентичност, влиянието на връстниците и емоционалната регулация. Честотата на разстройствата на настроението и проблемите със самооценката са ярко представени в този период.
Младежи: Психологическите предизвикателства включват установяване на независимост, приемане на отговорностите на възрастните, управление на стреса и разработване на механизми за справяне с нови социални роли.
По отношение на бременността
Тя е част от здравето и обществения живот, но тук ще я погледнем през психологията.
Юноши: Рядко има осъзнатост по тази тема и това най-добре илюстрира противоречието между нагони и психическа зрялост. Процентът на бременност при тийнейджърите варира в световен мащаб, но може да е по-висок в някои региони.
Младежи: Процентът на забременяване всъщност намалява с навлизането на хората в млада възраст. Семейното планиране и съзнателното родителство стават все по-често срещани. Това обаче е мекото изразяване на последиците от по-дълго продължаващата незрялост и нарцистична несигурност при младите.
По отношение на невробиологията
Юноши: Развитието на мозъка, особено на префронталния кортекс, отговорен за вземането на решения, продължава до около 20-те. Това е свързано с повишено рисково поведение и импулсивност. Разпадането на стари нервни връзки, промени в циркадния ритъм и употребата на устройства са омагьосания кръг на безсънието при юношите. Последиците са сериозни особено за емоционалната регулация, за способността за учене, вниманието и паметта.
Младежи: Невробиологично съзряване на кората, допринася за подобряване на изпълнителните функции, като подпомага по-доброто вземане на решения и контрола на импулсите. Не всичко е розово разбира се, в този период рядко стартира епилепсия, но пък най-често се отключва шизофрения*.
Можем ли да сложим край на смартфон детството?
Интелигентостта и ученето
Юноши: Когнитивните способности, включително абстрактното мислене и решаването на проблеми се развиват бурно. Юношите показват сериозен капацитет за сложни разсъждения, но им липсва опит и социална мъдрост. Затова въпреки успехите на олимпиадите, рядко имат сериозни научни постижения.
Младежи: Въпреки че когнитивните способности като цяло се стабилизират, по-нататъшното (висшето) образование и социален опит допринасят за непрекъснатото интелектуално развитие при някои индивиди. Или водят до категоричен отказ от такова развитие.
Това сравнение може да продължава дълго. Не съм казал нито дума за културните предпочитания, за прекарването на свободното време (ако го имат в тази възраст?) за навиците познанията за себе си и за света. Въпросите и отговорите в това изследване могат да ни дадат някакви интересни данни за всичко това.
Има обаче и една обща прилика между тийнейджърите и младежите от Млада България и тя е, че това е първото поколение, родено с възможности.
Техните родители имат много по-голям финансов ресурс в сравенение с родителите на милениълите или хората от поколение X. Именно това ги прави толкова различни от останалите, които растяха и се формираха като личности с "нямането" на комунизма или с хиперинфлацията на прехода. Това е и голямата червена линия, която казва защо "те" не приличат на "нас".
* По данни на СЗО в късното юношество и младежките години при близо 1 на 222 човека най-често се отключва шизофрения.
Подкрепата за проекта "Млада България" е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на "Булевард България" и авторите на медията, и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.