“Подкрепям Марго Пино, за мен е очевидно, че тя е жертва”, казва Роксана Марасинеану, министър на спорта във Франция. Поводът за тези думи е скандал във Франция, в който олимпийската шампионка по джудо на Франция Марго Пино обвини публично партньора си и неин треньор в домашно насилие.

Да сте чули Николина Ангелкова, депутат от 44-то, 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание и бивш министър на туризма да изкаже съболезнования на близките на Елена Ганчева, убита от Христо Кацаров - началник на кабинета ѝ в Министерство на туризма? Или може би Любен Дилов-син, водач на листата на ГЕРБ в Бургас, в която е включен и Кацаров на последните избори? Или може би Бойко Борисов - като лидер на партията, сред чиито кандидат-депутати е бил и Кацаров?

Покойната Елена Ганчева е служител на Европол в Хага. За да изкаже съпричастност към загубата на близките й, в Русе пристигна директорът на службата Катрин де Бол, придружена е от делегация от европейски полицаи.

"Дойдох да поднеса най-искрените си съболезнования на майката и бащата на Елена, защото всеки един от Европол е много натъжен от трагичните обстоятелства, при които тя изгуби живота си… Тя беше наш чудесен партньор и колега, приятел на много хора в Европол и ние много я ценяхме. Трагедията, която стана, никога не биваше да се случва", заяви Катрин де Бол.

Не биваше да се случва, а у нас сякаш не се е и случила.

Кацаров убива Елена Ганчева с огнестрелно оръжие, два дни след като са минали изборите - 16 ноември. След това се прибира в България и се самоубива. Приоритети у нас обаче са други, предстои втори тур на президентските избори, а Ангелкова е във Вашингтон по въпросите на световния мир.

Проучване на Алфа рисърч и „Отворено общество“ от октомври 2021 г. показва, че 15,8% от анкетираните смятат, че домашното насилие над жени е личен проблем и трябва да се решава у дома. 6% намират за приемливо мъжът да забранява на жената да се вижда с някои роднини и приятели, а 3,6% казват, че е приемливо мъжът да удари жената.

Останалите са дотолкова умни, че поне да не си го признават.

Това са добрите новини. Умножете същите тези резултати по две и ще видите картината през 2018 г., когато е правено предишното изследване.

Регистрираният по-висок дял на споделящите мнението, че не е престъпление да биеш жена си, според авторите на изследването, съвпада по време с проведената агресивна кампания срещу Истанбулската конвенция. "Mоже да се допусне, че тази кампания е имала непосредствено негативно влияние върху обществените нагласи по темата. Намаленият интензитет на тази кампания през следващите години и конкретно през 2021 година съвпада с наблюдаваното намаляване на дела на споделящите стереотипни виждания за насилието над жени", пишат социолозите.

Това би означавало, че документ, който е срещу насилието над жените, провокира обратен ефект. Трудно е да се каже дали е така. Няколко неща обаче правят впечатление:

У нас насилието в семейството не е обществена тема, а е рубрика в криминалната хроника.

Проблемът най-често е маргинализиран до ниските прослойки - “хората с по-ниско образование, мъжете и хората, живеещи в селата в по-голяма степен са склонни да приемат различните форми на насилие върху жени и в по-малка степен подкрепят равенството между двата пола”, пишат в анализа си от “Алфа рисърч”.

Ние все още чакаме нашия първи Me Too скандал - нима в българското кино, театър, политика няма сексуални посегателства, които си заслужава да станат публично достояние, а проявата им да бъде осъдена. Имаме обаче обратния случай- режисьорът Иван Добчев успя да обвини Мария Бакалова, че прави кариера, изкушавайки мъжете.

У нас жените сами си го търсят, a насилието е женска тема. Доколкото се говори, гласовете са на жени: на жени-жертви, жени от правозащитни фондации.

Разбира се, в женския месец задължително има поне няколко благотворителни кампании, арт проекти, билборди, част от CSR кампаниите на фирмите (корпоративна социална отговорност).

Нито Христо Кацаров, убил Елена Ганчева, и след това посегнал и на собствения си живот, нито Орлин Владимиров, опаковал съпругата си Евгения в стретч фолио и натъпкал я след това в куфар, са хора от маргиналните слоеве на българското общество.

Служител на Европол, директор на политически кабинет, специалисти в IT сферата - очевидно е, че насилието не е само в бедните семейства в бедните квартали.

Той е проблем на цялото общество, а не само на неправителствените организации. Това не е и разговор между жени за жени. Това е разговор, който иска смелост и назоваване на имена.

И не е ли време да дадем думата на мъжете?

Ще видим ли данни в кои професии са най-честите случаи на домашно насилие? Фактът, че свекърът на Евгения - бивш служител на ДАНС е съучастник на престъплението, помагайки да бъде пренесен и скрит трупа - не е ли червена лампa?

През януари тази година Министерство на правосъдието подготви изменения в Закона за защита от домашното насилие, които минаха обществено обсъждане и получиха одобрението на всички авторитетни неправителствени организации, занимаващи се с темата.

Дали новият парламент ще разгледа тези поправки приоритетно? След 3 парламентарни избора и невъзможност да се направи редовно правителство от април насам, малко вероятно е това да е приоритет номер 1 на новото Народно събрание.

Едва ли и поправките в закона ще решат един дълбок системен проблем, свързан с много неща, които дори не знаем.

Обобщеният образ на българите показва, че те не са емпатичен народ, нямат силно чувство за съпричастност, не уважават темата за психичното здраве, “не ценят преживяванията - чуждите и своите, и не припознават депресията и загубата на социални умения като болест”, каза през седмицата психиатърът Владимир Сотиров в предаването на bTV “Лице в лице”. Трудно е с тези предпоставки да кажем, че българинът е чувствителен към чуждото страдание, и особено към това на жените жертви на насилие - срамно е да признаем, но масовото мнение е, че “тя си го е заслужила”, защото “да си беше мълчала”.

Ще се превърне ли статистиката за насилие над жени и убийства на жени в поредната рутинна статистика, каквато за съжаление е вече тази за смъртните случаи от Covid?

Ако искаме това да не се случи, трябва да започнем да говорим открито и непрекъснато по темата, а не само около Световния ден за борба с насилието над жени. Трябва да спрем да толерираме това поведение. Трябва да извадим насилниците на показ. Да опитаме да им помогнем. Често самите те идват от семейства с домашно насилие.

Трябва медиите да подходят по нов начин към темата, така както преди 20 години подходиха към темата да научат народа, че не е редно да изхвърляш торбите си с боклук през терасата.

Няма неподходящ ден за разговор по темата за домашното насилие, психическия тормоз и убийствата на жени от мъжете им. И не е нужен специален ден, за да се говори за това.


Не можем да върнем Евгения и другите жени, "обичани" до смърт, но можем да отворим очи


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Даниел Лорер: Варненският кмет е като Елвис Пресли - мислят го за жив, но никой не го е виждал

"Българите в чужбина ще се върнат последни, едва след като оправим държавата"

"Медиана" вдигна ГЕРБ за 10 дни с почти 4%

Резултатите са при избирателна активност от около 35%