Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Европейската комисия подлага на сериозни критики работата на Висшия съдебен съвет в новия си годишен доклад за състоянието на върховенството на закона в България.
"Наблюдават се растящи тревоги, свързани с функционирането на ВСС и необходимостта да се реши проблема със съставянето му става все по-важна", се казва в изводите на доклада.
Нивото на възприятието за съдебна независимост в България продължава да е ниско сред обществеността и вече е много ниско сред мениджърите на компании, се казва в доклада на ЕК, в който се цитират данни от годишния преглед на оценката за правосъдието в ЕС. Според него - България е на едно от последните места в съюза по недоверие в съдебната власт след Словакия, Полша и Хърватия.
Цитирани са и данни от няколко други изследвания, които показват много високо ниво на възприятие за разпространение на корупцията в България и липсата на механизми за наказването на този тип престъпност.
Обръща се внимание и на липсата на солиден брой окончателни присъди по корупционни дела от висок обществен интерес независимо от съществуването на Специализирания съд и прокуратура.
В доклада на ЕК се отбелязва, че липсата на възможност за ефективно наказателно разследване срещу главния прокурор и заместниците му е дългогодишен проблем, който е повдиган многократно от различни институции - сега комисията очаква, че ситуацията ще бъде подобрена заради вписването на механизъм за независима проверка срещу ръководителя на прокуратурата през Плана за възстановяване и устойчивост.
Като положителна промяна е описан и ангажиментът на правителството през Плана да задвижи процедури за изслушвания и годишни отчети за борбата му с корупционните престъпления.
ЕК отбелязва като важно събитие и решението на Конституционния съд, който потвърди, че министърът на правосъдието има право да иска предсрочно прекратяване на мандата на Иван Гешев, в противоречие с първоначалния пълен отказ на ВСС да обсъди мотивите по същество.
ВСС е и основният обект на критики от страна на Европейската комисия. Авторите на доклада обръщат внимание, че съдебната колегия на ВСС работи в съкратен състав още от юли 2021 г., след като двама от членовете ѝ подадоха оставка, а съдиите в страната активно бойкотираха изборите за нови заместители в знак на недоверие към работата на целия съвет.
ЕК отбелязва като проблем невъзможността на съдиите, избирани от съдии, да формират мнозинство във ВСС, както и "решителната роля на главния прокурор" по време на гласуванията в съвета.
Обръща се внимание и на това, че през 2021 г. ВАС неколкократно отменя решения на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни наказания на магистрати заради липса на достатъчно мотиви или други процедурни нарушения.
"Решаването на проблема със съставянето на ВСС в синхрон с европейските стандарти става още по-важно с оглед на предстоящия край на мандата на действащите му членове", се казва в доклада на ЕК.
Критики има и срещу политическото влияние върху функционирането на Инспектората към ВСС, който вече работи в условията на изтекъл мандат. Конституционният съд вече беше сезиран по въпроса дали решенията на съдебния инспектор са легитимни, ако са издавани отвъд законово разрешения му мандат.
Сериозни притеснения за ЕК представлява липсата на редовни конкурси за повишаване на магистрати, както и "масовото практикуване на командироването" - казус, който поставя съдии и прокурори в несигурност за постоянното им работно място и отваря риск от създаване на зависимости.
ЕК отбелязва приемането на законовите промени за закриване на специализираното правосъдие - решение, срещу което Иван Гешев сезираше множество европейски институции, а накрая заведе и дело в Конституционния съд. Според ЕК - "процедурите по преназначение изглежда създават достатъчно гаранции за защита на съдебната независимост". Няма критики по съществото на законовите промени.
В раздела за медийна свобода и плурализъм ЕК посочват, че се появяват все повече проблеми заради липсата на практически гаранции за пълна независимост на СЕМ като медиен регулатор. Решенията на професионалния съвет по журналистическа етика понякога не се прилагат от самите медии. Остават нерешени проблеми и около прозрачността на медийната собственост.
Проблем е и липсата на обща законова рамка, която да засяга публичността на парите, които медиите получават от държавата под формата на рекламни договори.
Не са достатъчни и законовите гаранции за независимостта на БНТ и БНР от политическо или правителствено влияние, се казва в доклада на ЕК.
Все пак - "професионалната среда на журналистите сякаш се подобрява леко в сравнение с миналогодишния доклад", според ЕК. Анкетираните са казали, че "медиите могат да се изразяват по-свободно в сравнение с други години".
