Фонд за 750 млрд. евро: Планът на ЕК за възстановяване от кризата

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за възстановителен фонд след кризата от Covid-19.

Предложението е да се осигури фонд от 750 млрд. евро, с помощта на които да се преодолеят негативните последици от спирането на икономиката на страните от съюза.

500 млрд. евро от фонда "Ново поколение ЕС" ще се преразпределят под формата на грантове, а 250 млрд. евро ще бъдат отпуснати като заеми.

Проектът ще събере средства с временно увеличение на тавана на собствените разходи до 2% от БВП на Европейския съюз, което ще позволи на ЕК да използва силния си кредитен рейтинг, за да привлече 750 млрд. евро от финансовите пазари. Допълнителното финансиране ще се разпределя през програмите на ЕС и ще се изплати в дълъг период от време през следващите бюджетни програми не по-рано от 2028 и не по-късно от 2058 г.

Планът се основава на три стълба. Първият от тях е непосредствената подкрепа за икономиките на ЕС чрез инвестиции и реформи. В това число влизат: механизъм за възстановяване и издръжливост с размер 560 млрд. евро, увеличение с 55 млрд. евро на парите по програмата за кохезионна политика, предложение за подсилване на фонда за справедлив екологичен преход с 40 млрд. евро и 15 млрд. евро добавка към фонда за земеделие и развитие на селските райони.

Предложеното разпределение на средствата изглежда по следния начин:

Източник: Commission Staff Working Document: Identifying Europe's recovery need

България ще бъде сред страните с положителен баланс от фонда, като ще може да получи 15 млрд. евро, срещу внасяне на 3,3 млрд. евро за връщането на общия дълг.

Най-голям ще бъде нетният принос на Германия (малко над 133 млрд. евро), Франция (52 млрд. евро), Нидерландия (31 млрд. евро). Най-голяма ще е нетната подкрепа за Испания (82,2 млрд. евро), Италия (56,7 млрд. евро), Полша (36 млрд. евро), Румъния и Португалия.

Изчислена като дял от БВП нетната подкрепа за България ще е втората по големина (19.3%) след тази за Хърватия (22,4%). Висок ще е делът и при Гърция, Литва и Словакия.

За изплащането на дълговете и лихвите, ЕК предлага система от нови данъци. Един от тях - според предварителна информация на Politico - е нов данък върху големите корпорации. Очаква се детайли от предложението да бъдат представени малко по-късно в сряда.

Вторият стълб е подсилване на икономиката на ЕС със стимули за частни инвестиции в стратегически сектори - най-вече свързаните със зеления и дигиталния преход. Третият стълб е посветен на "уроците от кризата" и включва предложение за нова здравна програма в размер на 9,4 млрд. евро за засилване на здравните системи.

ЕК ще предложи и нов 7-годишен бюджет в размер на 1,1 трилиона евро за периода 2021-2027 г. Размерът му е малко по-нисък от предложението на ЕК от май 2018 г. (1,135 трилиона евро), но все пак е повишение спрямо компромисния план, лансиран преди 3 месеца от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

.@vonderleyen “#NextGenerationEU of €750 billion and targeted reinforcements t long-term EU budget for 2021-2027 will bring the total financial firepower of the EU budget to €1.85 trillion.” pic.twitter.com/W80ixBSWk2

— Mina Andreeva (@Mina_Andreeva) May 27, 2020

Преговорите за Многогодишната финансова рамка (МФР) ще противопоставят немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон срещу представителите на така наречената „Пестелива четворка“.

Германия и Франция предлагат възстановяването на икономиката на страните от ЕС да се подкрепи от фонд в размер на 500 милиарда евро. Той ще трябва да се ползва за "най-тежко пострадалите сектори и региони" в ЕС със средства от бюджета на съюза. Опозицията, съставена от Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия, е срещу общия дълг и увеличаването на бюджета на ЕС. Те искат въвеждане на еднократни заеми като спешна помощ за най-засегнатите от кризата страни, които трябва да бъдат договорени в рамките на две години.

Разногласията между фон дер Лайен и парламента са на път да бъдат преодолени, след като председателят на Европейската комисия пое ангажимент за активното участие на парламента в плана за възстановяване.

Парламентът вече обяви своите искания - той настоява новият европейски "фонд за възстановяване и трансформация" да е с размер от 2 трилиона евро, да бъде финансиран чрез дългосрочни облигации за възстановяване, който да се изплаща чрез заеми и безвъзмездни средства, преки плащания за инвестиции и собствен капитал, съобщава „Ройтерс“.

Планът на ЕК трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС и от евродепутатите, за да може да започне да действа.