1,5 милиона лева в срок от 14 дни - това е сумата, която бизнесменът Александър Тумпаров би трябвало да осигури в съда, за да остане на свобода след обвинението в участие в организирана престъпна група, свързана с Васил Божков.
Ако размерът на гаранцията не бъде намален от съда, 62-годишният управител на "Еврофутбол" може да се окаже рекордьор по най-висока сума на паричната гаранция в последните години. Мярката за неотклонение на Тумпаров значително надскача гаранциите, които досега са определяни по някои от най-известните разследвания на прокуратурата - включително срещу хора като Христо Ковачки, Гриша Ганчев или Огнян Донев. С едно особено изключение.
Най-скъпата гаранция, която така и не беше наложена
Годината е 2011 г., а бившият собственик на "Лев корпорация" Алексей Петров е пуснат от ареста няколко месеца след показното задържане от МВР. Обвиненението срещу него е за участие в престъпна група за изнудване, рекет и др., а разследването "Октопод" е водеща новина в продължение на месеци. Въпреки това съдът променя мярката му за неотклонение и определя най-лекото ниво по НПК - "подписка".
Тогава прокуратурата обжалва и настоява за налагането на рекордна парична гаранция в размер на 1 684 628 лева и 50 стотинки. Конкретната сума е определена на база на оценка за предполагаемата щета, нанесена от обвиняемия. Сметката все пак не излиза - съдът пак отхвърля искането на прокуратурата. Петров прекарва около една година на свобода, преди отново да бъде задържан за няколко месеца и освободен срещу 10 000 лв.
Въпрос за 1 000 000 лв.
Опит за нов рекорд в паричните гаранции на знакови обвиняеми лица беше направен от прокуратурата през октомври 2013 г., когато започна разследването срещу Богомил Манчев, по това време - собственик и мениджър на консултантското дружество "Риск инженеринг".
Манчев беше обвинен като помагач и подбудител за длъжностно присвояване на повече от 8,6 милиона лева по проекта за АЕЦ "Белене". Обвинителният акт беше придружен с мярка за неотклонение - парична гаранция от 1 милион лева. Адвокатите на Манчев обаче обжалваха и постигнаха намаляването й до 500 000 лева.
Две години след началото на акцията в "Риск инженеринг" обвинението срещу бизнесмена беше прекратено от прокуратурата поради липса на доказателства.
500 000 лв. - много или малко?
Половин милион лева гаранция беше наложена на Денис Ершов през лятото на 2012 г. Бившият член на надзорния съвет и акционер в "Петрол" беше арестуван на летище "Сарафово" по разследване за присвояване на почти 2 млн. лв. от компанията.
През 2015 г. той беше осъден на 3 години условно от Софийския градски съд. Производството срещу него обаче беше прекратено преди произнасяне на втора инстанция - Ершов почина от раково заболяване през ноември 2017.
500 хиляди лева беше паричната гаранция, наложена на Вълчо Арабаджиев през пролетта на 2019 г. Синът на Ветко и Маринела Арабаджиеви беше задържан 7 месеца по-рано във връзка с разследването срещу родителите му. 23-годишният мъж беше обвинен в пране на пари и участие в организирана престъпна група. Делото беше внесено в съда през декември 2019 г., като се очаква да започне по същество на 18 февруари 2020.
Сумата от 500 000 лв. беше определена като гаранция и за собственика на "Винпром Карнобат" Миню Стайков през март 2019 г. Бизнесменът беше арестуван по разследване за организирана престъпна група за нелегално производство на цигари, данъчни престъпления и пране на пари. Междувременно бяха намерени допълнителни улики за повдигане на обвинение в злоупотреба с европейски фондове.
Решението на Специализирания наказателен съд обаче беше отменено една седмица по-късно от апелативната инстанция, след като прокуратурата обжалва с аргумента, че има опасност обвиняемият да извърши ново престъпление или да окаже натиск на свидетели.
Миню Стайков продължава да е с мярка за неотклонение "задържане под стража", но беше преместен в болницата на Централния софийски затвор заради влошено здравословно състояние.
През 2012 г. прокуратурата направи два неуспешни опита да осигури гаранции от 500 000 лв. по ключови разследвания.
Собственикът на "Софарма" Огнян Донев беше подведен под наказателна отговорност за присвояване на дялове от "Медийна група България холдинг" през лятото на 2012 г., а прокуратурата поиска половин милион лева гаранция. Съдът обаче намали тази сума десетократно, а през март 2013 г. разследването срещу него беше прекратено от Софийската градска прокуратура. Донев беше съден и по второ обвинение за данъчни престъпления, но през 2019 г. СГС го призна за невинен (прокуратурата протестира решението).
Отново през 2012 г. собственикът на "Литекс" Гриша Ганчев беше обвинен за данъчни злоупотреби и закана за убийство на тогавашния директор на НАП Красимир Стефанов. Гаранцията му обаче бе намалена от 500 000 на 300 000 лв. от Специализирания съд с мотива, че той е "позната за обществото личност, има добри характеристични данни и няма да се укрие". Делото все още не е приключило.
300 000 лв. (впоследствие намалени до 200 хиляди лв., а по-късно - снижена до "подписка") беше и гаранцията, поискана срещу Христо Ковачки през 2008 г., когато енергийният бизнесмен бе подведен под отговорност за данъчни престъпления в особено големи размери. Осем години след началото на процеса Ковачки беше окончателно оправдан от ВКС с мотива, че прокуратурата не е доказала съпричастността му към претендираното престъпление.
100 000 лв. - от Марешки до "къщите за тъщи"
Политическите фигури и висши чиновници, които попадат под полезрението на прокуратурата, се разминават с ареста срещу относително по-ниски суми в сравнение със собствениците на големи икономически структури (Христо Бисеров например трябваше да плати 25 000 лв., докато течеше разследването за данъчни и валутни престъпления през 2013 г.).
В края на 2014 г. Веселин Марешки беше обвинен по дело за изнудване и заплаха за унищожаване на имуществото на варненски ресторантьор, като беше пуснат на свобода срещу парична гаранция от 100 000 лв. Пет години по-късно действащият зам.-председател на 44 Народно събрание беше оправдан на първа инстанция.
Мярка за неотклонение от 100 000 лв. парична гаранция беше наложена и на главните обвиняеми по две от последните по-големи дела на прокуратурата в кабинета "Борисов 3" - срещу бившия директор на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев (обвинен в незаконно издаване на паспорти) и срещу бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев (обвинен в източване на средства от еврофондове, получени за фиктивна къща за гости).
150 000 лв. бяха поискани от прокуратурата за свободата на бургаския директор на БАБХ Георги Митев (обвинен през 2019 г. за рекет на търговски обекти по Южното Черноморие), но в крайна сметка съдът снижи мярката за неотклонение на 30 000 лв.
За сравнение - бившият зам.-председател на ОбС-Бургас Бенчо Бенчев, който през 2018 г. беше обвинен за укриването на Митьо Очите в Истанбул и за притежание на незаконно оръжие, получи мярка "гаранция" от 50 000 лв. от Бургаския съд.
Същият размер на парична гаранция беше наложен и срещу обвинения в шпионаж председател на НД "Русофили" Николай Малинов (разрешението за пътуването му до Москва през ноември 2019 г. се превърна в повод за налагане на санкции от страна на САЩ срещу съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов).
Късметът на паричната гаранция
Ако се върнем на обвиняемите по хазартното дело срещу групата на Васил Божков, преценката на Специализирания съд за опасността от повторно извършване на престъпление също варира. Доскорошният председател на Държавната комисия по хазарта Александър Георгиев, който е направил пълни самопризнания за покровителство на лотарийния бизнес, беше освободен срещу сумата от 40 000 лева. Друг от предшествениците му в ДКХ, който също бе привлечен като обвиняем по разследването - Огнемир Митев - обаче продължава да се намира в ареста с постоянна мярка "задържане под стража".
НПК посочва, че при определянето на мерките за неотклонение се вземат предвид няколко фактора: степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
При паричната гаранция се гледа и конкретното имуществено положение на обвиняемия. Личното богатство обаче не е причина за налагане на свръхвисоки финансови бариери за обвиняеми лица, ако събраните доказателства срещу тях не сочат към висока обществена опасност или риск от бягство. Задържането на паричната гаранция може да продължи с месеци или години, докато досъдебното производство не бъде спряно или съдебният процес не приключи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
