"В българския парламент вилнее неофашистка партия - тя шества и в националните медии. Обявена е война на европейските ценности, каквито са и фундаменталните български национални ценности. България ще загуби битката за своята европейска идентичност без вярната и смела европейска позиция на медиите" - това каза философът проф. Георги Фотев във встъпителната си реч на конференция, посветена на българския национален интерес в променящата се геополитическа среда и европейската перспектива на Западните Балкани.
Речта на проф. Фотев, озаглавена "Цивилизационният избор на България - 25 години по-късно", показа контраста между ценностите на българските възрожденци - и поведението на онези, които присвоиха това име за идеология на заплаха срещу свободата.
"Във времена на много опасни турбуленции са необходими личности, които не се страхуват да отстояват непреходните европейски ценности", каза проф. Фотев в изказването си, което можете да прочетете тук:
Ще употребявам изрази, които може би ще се сторят на някого много силни, но не съм човекът, който иска да разчита в това да създава излишни страхове у хората, за да ги мобилизира. Всяка дума тук е преценена и премислена.
Ходът на световната история е безмислен. Само хората и народите приписват смисъл на човешкия живот и на историческите събития. Само хората и народите приписват такъв смисъл.
Що е смисъл? "Смисълът е отговорът на въпроса". Въпросите, на които във всички усилия не може да се намери отговор, са безсмислени. Човекът е питащо същество. Смисълът е свързан с ценности. Човекът обаче е и крайно същество. В това в религията се има предвид, когато се казва "първороден грях" - крайното същество.
Човешкото мислене, познанието и възприемането на света са перспективни. Човекът е обречен да прави избор, а всеки избор - абсолютно всеки избор - е ценностно определен. Така е с хората, и с народите.
Българите са горди, че имат 1300-годишна история. Но не знаят или не искат да знаят, че с малки изключения са правили все по-грешен избор. Едва в днешно време България направи правилния избор да стане член на НАТО и на Европейския съюз. Този цивилизационен избор не е случаен.
Всички големи имена на българското национално Възраждане са открили в сърцата си фундаменталните европейски ценности.
- Какво е извезано на знамето на първата Легия на Раковски - "Свобода или смърт".
- Левски иска България да е равна с другите европейски народи.
- Ботев казва "Свобода или смърт юнашка".
- Какво е извезала Райна Княгиня на знамето на въстаниците? "Свобода или смърт".
Свободата и самоценността на човешкия живот са фундаментални европейски ценности.
Възрожденците поставят ценността на свободата по-високо дори от живота.
Не можем да си представим щастието на Левски, ако би могъл да види Отечеството, заради което е обесен, като равноправен член на ЕС. Това не е патос.
Безпрецедентно в историята на човешкото обединение на ценностна основа - това е ЕС. Трудна надежда, защото има вътрешни и външни врагове.
Европейските ценности не са бижута на бляскавата витрина в Брюксел. Ценността съществува в човешкото сърце. Ценностите са грижа. Те са най-важната грижа в този живот.
Умното общество се грижи за европейските ценности, които го свързват, активират, които са неговата енергия в античния смисъл на тази дума.
Нашата национална болест е меланхолията. След като публикувах "Българската меланхолия", си мислех, че имплозията на тоталитарно-комунистическата система открива нов хоризонт. Уви. Общественото развитие във всеки случай е нелинейно.
Хората правят историята и са отговорни за своята участ. Всеки член на обществото е отговорен. Това осъзнаване е вечна задача на разума.
Тъмни сили, видимо през последните години, тласкат България към провал. Общественото развитие е нелинейно - това не означава криволичене в историческия процес, отклонение от верния път, грешка и поправяне на грешката, заблуда и излизане от заблудата. Има криволичене, но нелинейното човешко социално развитие е въпрос на двусмисленост на социалните практики. Проблемът е в същността на социалните феномени, в същността на човека и човешките действия. В това е архиотговорността на всеки.
Двусмислието се дължи на перспективността на човешкото мислене, познание и възприемане на реалността. Човек е крайно същество, защото съществува във времето.
Човекът от плът и кръв е в настоящето и в това, което вече не е - миналото, и в бъдещето с надеждите, очакванията, плановете, което се стреми да бъде и да стане, което още не е. Това е екзистенцията.
Същото се отнася за обществото и за всички други социални единства. Ако няма бъдеще, няма нищо. Има смърт. Непрогледна нощ.
Ние се тревожим в днешното време от много опасните турбуленции за европейското бъдеще на страната ни.
В българския парламент вилнее неофашистка партия - внимавам много в думите. Неофашистка партия, която шества и в националните медии. Несъстоятелен и може би объркан държавен глава. Политическо русофилство.
Обявена е война на европейските ценности, каквито са и фундаменталните български национални ценности.
У нас се злоупотребява с ценността "толерантност". Фундаменталната европейска ценност "толерантност" има граница. Границата на толерантността е там, където започва заплахата за свободата.
Свободата на словото има граница и тя е речта, която цели ликвидирането на самата свобода.
България ще загуби битката за своята европейска идентичност без вярната и смела европейска позиция на медиите. Те конструират и конституират смислово късномодерния социален свят. Никакви илюзии в това отношение. Това е съвършено нов феномен.
Аз знам, научил съм го от Макс Вебер, че журналистиката е една от най-трудните професии и едно от най-тежките призвания. Но искам да подчертая, че това е съвършено нов проблем в историята на човечеството - те конструират реалността.
Създават една реалност и ние не можем да стигнем до оригинала. Хората не могат да стигнат до оригинала. Това е опасна работа.
Те са повече от политическа сила, но за разлика от политическите партии не носят никаква отговорност.
Тук е нужен голям дебат и той трябва да започне. Има много въпроси, на които аз нямам отговор.
В "Майстора и Маргарита" Булгаков няколко пъти казва "Страхът е най-големият порок".Булгаков не казва "Страхът е порок", той не казва "Страхът е един от най-големите пороци". Булгаков казва "Страхът е най-големият порок".
Всички човешки пороци произтичат от страха. Във времена на много опасни турбуленции са необходими личности, които не се страхуват да отстояват непреходните европейски ценности. Апостол Павел многократно отправя апел в Евангелието "Не бойте се". "Не бойте се".
Тук има такива хора.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
