Снимка: © Screenshot/bTV

Българското общество е тежко и опасно фрагментирано, а хората в него не разбират другата гледна точка. Това посочи българският социолог Георги Фотев в интервю за bTV.

Според него израз на тази фрагментация е омразата в обществото, подозрителността и безотоговорното говорене.

"Много от тези хора, когато казват предател, те вярват, че това не е само реторика. Това нещо е много опасно и то не е от вчера", каза Фотев, визирайки настоящата политическа криза в страната.

Георги Фотев е изтъкнат български социолог и член на Европейската академия на науките и изкуствата. Чел е лекции в редица престижни чуждестранни университети, сред които Московския, Атинския, Станфордския и Хайделбергския университет. През 2013 г. възстановява Института по социология, а в периода 1990-1991 г. е министър на науката и висшето образование.

По думите на Фотев ние все по-малко разбираме света, в който живеем и това трябва да бъде обсъждано.

"Ние сме влезнали в радикално нова ситуация, в която, след като е демократична страната, разумните решение трябва да се вземат от хората и те трябва да пазят много внимателно ценностите. Тази фрагментация, за която говоря, е израз на радикална криза на ценностите в това общество", смята социологът.

Фотев отбелязва, че когато едно общество е фрагментирано се изисква говорене и политически действия. Според него политиката като много висша човешка дейност изисква от този, който взима политическите решения, да отговаря за всички и в това число и за тези, които са негови противници.

"Трябва да се опитваме да видим произхода на цялото това нещо. Не можем да си въобразяваме, че бързо можем да решим тези неща, но светът е толкова сложен, че смисълът на цялата политическа работа е, ако можем да го направим малко по-добре или да не стане по-лошо", каза социологът.

Фотев коментира и ситуацията около спора между България и Република Северна Македония. Той цитира европейско изследване на ценностите от 2017 г., обхващащо 47 страни, в което той участва като национален директор. Изследването установява, че тогава над 70% от българите одобряват по безусловен начин не просто започване на преговорите с Република Северна Македония, а членство за страната в ЕС.

Само няколко години по-късно обаче следва ветото, наложено от България, за започване на преговорите за еврочленство на Скопие.

„Тук веднага се намесва една много голяма тема - как се конструира и как се управлява общественото мнение“, казва Фотев.

Според социолога в много отношение науката не е успяла да даде отговор на много въпроси по темата със Северна Македония, като например каква е разликата между традиционна и национална държава. Проф. Фотев учотнява, че българската национална държава е създадена след Освобождението, а частта, която обхваща територията на днешна РСМ никога не е била част от българската национална държава.

Друг проблем, според Фотев, е българският език. По думите му българската филология вечно ще изучава езика, но той е нещо напълно различно като политически феномен. Той посочва, че проблеми в учебниците в РСМ има, но такива присъстват и в българските учебници.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Бившият служебен вицепремиер Деница Златева ще оглави "Булгаргаз"

Златева беше зам.-председател на БСП, но в момента е вътрешна опозиция на Корнелия Нинова

Алексей Навални: Олигарсите на Путин заобикалят санциите, a Западът не прави нищо

"Чиновниците няма да направят нищо - особено когато лобистите на Путин издават сластния звук от отварящо се куфарче"

Инспекцията по труда опроверга Неохим за масовите уволнения заради скъпия газ

Изявления на Бойко Борисов и директора на завода Стефан Димитров доведоха до проверка в предприятието за торове

ПП отново ползва регистрацията на по-малки "мандатоносители" за Избори 2022

Ако съдът впише партията в близките дни, тя ще се добави към коалицията

Съпругата на Удо Ланге е посочила извършителя на убийството

Прокуратурата още не знае дали Елизабет Ланге е съучаствала в престъплението

Радан Кънев зове евроинституциите "да спрат" екстрадициите по искане на Москва

Повод е случаят с руснака Алексей Алчин, след като прокуратурата и съдът във Варна допуснаха да бъде върнат на режима на Путин