Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Mлада аржентинска двойка живее с двете си деца в къща с пастелни цветове в тихата Любляна. Редовно плаща данъците си и най-сериозният им сблъсък със закона е заради неправилно паркиране.
Съпругата Мария Роса Майер Муньос има онлайн художествена галерия. Мъжът ѝ Лудвиг Гиш ръководи стартъп в IT сферата.
Съседите ги описват като "нормални" и "спокойни", говорят с приятелите си на английски и френски, а с децата си - на безупречен испански.
Идиличната картина обаче се оказава само фасада, а животът зад нея е напълно измислен от двама руски шпиони - Анна Дулцева и Артьом Дулцев, елитни офицери от руското външно разузнаване.
Ако историята ви напомня за сериала The Americans, има защо.
Че двамата всъщност са руснаци, не знаят дори двете им деца, докато родителите им не стават част от най-голямата размяна на заложници след края на Студената война, между Русия и още седем държави.
Децата не знаят руски, не разпознават и Владимир Путин, който лично ги посреща заедно с родителите след полет от Анкара за Москва.
Анна Дулцева е родена в Нижни Новгород, а се представя за дъщеря от смесен брак на австриец и мексиканка, роденa в Гърция... Съпругът ѝ е от Република Башкортостан, през 2012 г. пристига в Аржентина от Уругвай с туристическа виза на името на Лудвиг Гиш.
Там през 2015 г. се жени за Мария Роса Майер Муньос (Анна Дулцева), свидетелите на церемонията също се представят с фалшиви имена. В Аржентина се раждат и двете им деца.
И в Буенос Айрес съседите ги описват като добри и вежливи хора, а собственик на местен магазин разказва, че плащали винаги в брой.
Анна и Артьом Дулцеви се местят в Словения през 2017 г. с подправени паспорти и с версията, че в Аржентина е прекалено опасно, затова са предпочели спокойствието на Любляна.
Привличат вниманието на няколко европейски служби след началото на войната в Украйна. Тогава започват и първите обиски.
В компютрите на двамата са намерили защитени канали за връзка с Москва, които местните специалисти не успяват да пробият, и голяма сума пари.
На 5 декември 2022 г. двамата са задържани от словенските служби за национална сигурност по обвинение в шпионаж и фалшификация на документи. Оказва се, че преди това словенските служби, заедно с ЦРУ, са наблюдавали с месеци двойката.
Дулцеви са използвали Любляна като своя щабквартира, за да пътуват до съседни държави членки на НАТО и ЕС, получавали са заповеди от Москва и са носели пари на т.нар. спящи агенти, също от Русия.
След ареста двете деца са изпратени в приемни семейства и продължават да ходят на училище в Любляна.
На 31 юли тази година окръжният съд в словенската столица ги осъжда на година и пет месеца затвор за шпионаж и три месеца лишаване от свобода за фалшифициране на документи. Двамата съпрузи признават вината си.
Въпреки че са хванати на местопрестъплението, става ясно, че те няма да излежават присъдите си в Словения, тъй като вече са прекарали това време в ареста. Вместо това трябва да бъдат екстрадирани и получават забрана да влизат в страната за пет години.
Преди ден заедно с децата си те са сред 26-те затворници, разменени на летището в Анкара, а при пристигането им Путин казва: "Tака работят дълбоко законспирираните, правят такива жертви".
Част от дълбока конспирация се оказва и още един от върнатите на Русия затворници. Заедно с "тихите шпиони от Любляна" в Русия се връща и екзекуторът от "Tиергартен", наемният убиец Вадим Красиков.
Ден след това Кремъл призна, че той е бил служител на руската служба за сигурност ФСБ и е служил в "Алфа груп", част от специалните части на службата.
В Германия Красиков е осъден на доживотен затвор, след като през 2021 г. е признат за виновен за убийството на бивш чеченски командир в берлински парк през 2019 г.
На 1 август той слезе първи на летището в Москва, а Путин го посрещна с прегръдка.
В интервю за Тъкър Уилсън преди време, когато говори за евентуалната размяна на журналиста Еван Гершкович, руският президент споменава "човек, който излеажва присъда в страна съюзник на САЩ" и който от патриотични съображения е "ликвидирал бандит в една от европейските столици".
Властите в Германия признаха, че трудно са взели решението да предадат Красиков.
"Не беше лесно да пуснем осъден убиец, но беше необходимо за защита на здравето, а в някои случаи на живота, на невинни хора в Русия и политически затворници, германски и американски граждани, които са подложени несправедливи на политическо преследване," обясни мотивите на Германия канцлерът Олаф Шолц.
Според вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung Федералната прокуратура била "разочарована" от решението на властите да освободят Красиков.
Разочоравани са и близките на жервата.
"За нас това са съкрушителни новини," казват те чрез адвоката си пред DPA.
"От една страна, се радваме, че един човешки живот е спасен. Но от друга, сме разочаровани, защото явно няма закони, дори в държава, където правото се смята за най-висша ценност," допълват роднините, които също са подали иск срещу Красиков.
Жертвата - грузинският чеченец Зелимхан Хангошвили, през 2016 г. търси убежище в Берлин под името Торнике Кавтарашвили, след като Москва го обвинява, че носи отговорност за смъртта на десетки служители на силите за сигурност и обявен за чеченски терорист.
След задържането му Вадим Красиков е местен от затвор в затвор от съображения за сигурност, като преди размяната лежи в завора в Офенбург, провинция Баден-Вюртемберг.
Мистерията около него се засилва и от факта, че по време на процеса той влиза в съдебната зала, едва след като фотографите и телевизионните оператори я напускат.
Решението да бъде освободен не е на главния прокурор Йенс Ромел, който отговаря за подобни случаи, а на министъра на правосъдието.
Ромел е получил писмени инструкции от министерството миналата седмица, в които се посочва, че присъдата на Красиков трябва да бъде отменена, за да участва в планираната размяна на затворници.
За цената на размяната предупреждават и правозащитни организации: според Amnesty International "руското правителство може да продължи с още политически арести и нарушаване на човешките права, без да се бои от последиците."
Как стана възможна размяната на заложници между Москва и Запада
