Почеркът на ГЕРБ се набива на очи още в член 4 от новата Конституция.
"Република България е правова държава", гласи настоящият текст в основния закон. Юристите - конституционни проектанти от екипа на Борисов - са сметнали за по-важно да поставят описанието на герба на Република България на 4-то място в основните начала (все същия стар "изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит", който е доукрасен със закон).
Проектът не заслужава да бъде съден само по "дизайна" му, но не може да не направи впечатление, че цялата Глава втора "Основни права и задължения на гражданите" е изтикана до предпоследно място в структурата на бъдещата конституция. Изглежда, че описанието на правомощията на държавната власт е по-належащ проблем през 2020 г., отколкото през 1990 г.
Сериозни промени са направени по отношение както на съдебната, така и на законодателната власт - а най-важните от тях дори не присъстваха в първоначалния анонс на премиера Бойко Борисов.
Законодателна инициатива на прокурорския и съдийския съвет
Проектът на ГЕРБ разделя досегашния Висш съдебен съвет на две отделни институции - Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите. Разделянето не е само физическо, но и функционално - оттук нататък тримата най-висши ръководители в системата ще се избират от две отделни структури с намален състав, а не от пленум с 25 членове.
Председателите на ВКС и ВАС ще бъдат назначавани и освобождавани от 15-те члена на съдийския съвет, а главният прокурор - от 11-членния прокурорски съвет.
Отнето е правото на президента да се намесва в избора на "тримата големи" - досега той можеше еднократно да откаже назначението с указ, както Румен Радев го направи при излъчването на Георги Чолаков за председател на ВАС (2017 г.) и на Иван Гешев за главен прокурор (2019 г.).
Редуциране на гласовете и съкращаването на мандатите им от седем на пет години е сред най-сериозните промени в управлението на съдебната власт.
За сметка на това - членовете на двата нови съвета на съдиите и прокурорите ще имат право на законодателна инициатива, т.е. ще могат официално да пишат и предлагат промени в законите, които впоследствие ще трябва да прилагат. В момента това се прави само от народните представители или от Министерския съвет.
Обяснено: "Рестартът" и Великото Народно събрание
Съветите ще изгубят досегашното си право да управляват недвижимите имоти на съдебната власт. То е оставено на министъра на правосъдието, който е освободен от (никога неизползваната) възможност да номинира ръководители на върховните съдилища и прокуратурата.
Промяна е въведена и в задължението на главния прокурор да се отчита пред Народното сърание. От него вече ще се изисква да подготвя доклади за дейността на държавното обвинение на всеки 6 месеца, а не веднъж годишно.
Въведено е и право на депутатите да изслушват главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства. Тази възможност на законодателната власт обаче е поставена в зависимост от решението на наблюдаващия прокурор по конкретното дело, т.е. на йерархично по-нисшестоящ магистрат.
Разчленяването на ВСС е довело и до решението на ГЕРБ да направи два отделни съдебни инспекторати - "близнаци". Ако досега откриването на главен съдебен инспектор беше мъчен процес заради конституционното изискване за подкрепа от 2/3 от народните представители (Анна Караиванова остана на поста си 2 години след изтичането на мандата й през 2013 г.), попълването на двата поста вероятно щеше да се окаже почти неизпълнима задача.
Освен ако не вземем предвид обещаното нововъведение на ГЕРБ:
Намаляването на броя на депутатите от 240 на 120
Конкретни мотиви за съкращаването на народното представителство наполовина липсват, но очевидно ГЕРБ прави препратка към един от трите незададени въпроси в референдума на Слави Трифонов от 2016 г. Той не беше допуснат заради решение на Конституционния съд, според който промяната в структурата на парламента може да се реши само от Велико Народно събрание.
Борисов към протеста: Дайте ни 2 седмици, за да върнем властта на народа
Институцията "Велико Народно събрание" обаче не съществува в текста на конституционното предложение на ГЕРБ - т.е. бъдещото Осмо ВНС може и да се окаже последно в новата история на България.
Вместо това "обикновеното" Народно събрание ще може да променя всички разпоредби на конституцията, ако събере достатъчно мнозинство.
90 гласа "за" променят конституцията
Инициатива за измененение на общите й разпоредби ще имат 1/4 от бъдещите депутати (т.е. само 30 души при парламент със 120 члена) или президентът. Регламентът не се различава от досегашните правила - промените влизат в сила, ако получат 3/4 от гласовете на всички народни представители (90 гласа при новата конфигурация) в три различни дни. Ако това условие не се осъществи, но текстовете са подкрепени от поне две трети от депутатите, те могат да се прегласуват след не по-малко от 2 месеца.
"Тежки" промени по системата - като приемане на нова конституция или промяна на границите на републиката - ще могат да се правят по предложение на най-малко 1/2 от народните представители в обикновено Народно събрание или президента.
За да влязат в сила обаче, ще е необходимо мнозинство от 4/5 - 96 гласа при евентуалното двойно съкращение на мандатите в бъдещите парламенти - в три различни дни. Удължената процедура, описана по-горе, се прилага и в този случай, но минималната подкрепа е увеличена от 2/3 до 3/4, за да може да се стигне до прегласуване след поне 2 месеца отсрочка.
Това е още една промяна "в крачка", сравнено с речта на премиера Бойко Борисов от 14 август. В първоначалния му проект Великото Народно събрание трябваше да се запази, но не с 400, а с 280 представители.
Имунитетът на народния представител остава и в новия проект на ГЕРБ. В него обаче се предвижда, че депутат ще може да бъде отстранен предсрочно при "Влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер" - независимо дали престъплението е било умишлено и дали присъдата е условна.
Христо Иванов: Борисов отклонява вниманието, за да спаси Гешев
Въведено е задължението на Конституционния съд да се произнася по индивидуални конституционни жалби за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите - вместо да търсят посредничеството на омбудсмана или Висшия адвокатски съвет.
Досега КС беше длъжен да действа по инициатива на най-малко 1/5 от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, в ограничени случаи - на общинските съвети, адвокатурата и обществения защитник.
Единственото допълнение към досега закриляните основни човешки права е член 12 в проекта на ГЕРБ - "Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените". Доколко това е нововъведение, е спорен въпрос - подобен текст ("Жената и мъжът в Народна република България имат равни права") съществува в конституцията между 1971 и 1991 г.
Какво не присъства в проекта?
ГЕРБ не са включили нито една от шестте "ултимативни" точки на ВМРО като връщане на задължителната казарма или въвеждане на образователен ценз за получаване на право на глас.
Не е променен и текстът, който дава право на държавата да установява държавен монопол само върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества (ограниченото изброяване на тези сфери даде повод на Висшия адвокатски съвет да атакува пред КС забраната за частна хазартна дейност, въведена по-рано през 2020 г. заради Васил Божков).
Политическата дейност е оставена само в полето на политическите партии, а други сдружения на гражданите - вкл. синдикалните - нямат право да си поставят политически цели. Не е премахната и давността за престъпленията, свързни с приватизацията, каквито намерения имаха ГЕРБ през 2017 и 2020 г. Не е дадена възможност за наказателно преследване отвъд давностните срокове за тежки престъпления, извършени от ръководни членове на БКП между 1945 и 1989 г.
Липсва и текст, който да посочва какво се случва с избраните по старата конституция държавни органи - дали ръководителите им остават да изпълнят задълженията си до изтичането на мандата им, или ще бъдат разпуснати незабавно с цел комплектоването на нови институции?
Докато дебатът за Великото Народно събрание се фокусира върху най-големите размествания на правомощията, детайлите също не бива да се изпускат.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
