В неделя сръбският президент Александър Вучич обяви, че страната е постигнала споразумение за нова тригодишна сделка за доставка на руски газ с "Газпром".
Новините дойдоха в напрегнат момент и създадоха нови главоболия за западния алианс, който се противопоставя на Путин, и най-вече за Европейския съюз.
В другия край на континента европейските премиери бяха потънали в изтощителни преговори за шестия пакет от санкции срещу Москва. Окончателната сделка, обявена късно в понеделник, включва именно забрана на вноса на руски петрол в блока.
Брюксел бе принуден да направи изключения за доставките към Унгария, Словакия, Чехия, тъй като нямаат излаз на море и се нуждаят от време, за да си осигурят алтернативи, докато министър-председателят Кирил Петков съобщи, че България е единствената страна с пристанище, която ще получи дерогация до 2024 година. Някои членове на алианса възприеха това като голяма отстъпка.
Дори Сърбия да не е членка в ЕС, тя е в плана за разширяване на съюза, който включва и някои от нейните съседи. Разпространяването на изток към Западните Балкани се приема като ключ към европейската сигурност - още повече на фона на инвазията на Русия в Украйна.
Сърбия играе решаваща роля сред балканските държави поради редица причини. Размерът, населението и географското ѝ положение я правят водещ участник в геополитиката на региона. За да се провеждат разговори за бъдещето на Босна или Косово, сръбското правителство също трябва да присъства на масата.
Сърбия иска членство в Европейския съюз, но отказва да санкционира Русия
Белград обаче остава силно зависим от Русия, когато става дума за природния газ. Не само това, но и се намира във военно сътрудничество с Москва. Накратко - Сърбия има огромна полза от отношенията си с Русия и дори да получи членство в Европейския съюз, няма да иска да разруши мостовете си с Кремъл.
Това създава две успородни реалности за ЕС, които са много трудно съвместими. Сърбия е толкова голяма и важна, че е от решаващо значение за проекта за разширяване на съюза, който цели да укрепи и разпространи европейските ценности, стабилност и сигурност. Освен това е и толкова голяма, че е способна да сключва едновременно сделки с Русия, Китай и Европейския съюз - по свой вкус - и да остане в центъра на брюкселския поглед.
Това обаче може да се промени.
Макар да подкрепи няколко резолюции на ООН, които осъждат инвазията на Русия, тя не санкционира Москва и не се присъедини към мерките, предприети от Брюксел. Нещо, което страните кандидати за членство се очаква да направят. Новото споразумение за руския газ може да отдалечи прекалено много Сърбия от съюза:
"Ако бъде сключена, сделката ще разбие надеждите на онези, които виждат възможност да намалят руското влияние в региона," казва Филип Ейдус - доцент по международна сигурност в Белградския университет.
Ейдус прогнозира, че Вучич "със сигурност ще увери, че остава на пътя към ЕС и може би все още очаква по-добро предложение от германския канцлер Олаф Шолц." Въпреки това анализаторът предупреди, че този риск може да има обратен ефект, тъй като Европейският съюз в момента има други приоритети. Според него доверието между двете страни може да бъде трайно накърнено. Дали това би означавало край на преговорите за присъединяване към алианса, или промяна на подхода на Брюксел, предстои да видим. Независимо от това, не може да се отрече, че споразумението за газа е трудно за преглъщане за дипломатите в съюза.
"Притеснени сме," признава високопоставено официално лице от ЕС пред CNN. "Постигането на съгласие със страните отвъд Европейския съюз е по-важно отвсякога за държавите, които се опитват да удържат на натиска," добави той, визирайки отпора, който Унгария дава за приемането на санкциите.
Според Стивън Блокманс, директор на отдела за проучвания на Центъра за европейски политически изследвания, от началото на войната алиансът се опитва да пресира трети държави, включително и Китай, към това да заложат на същия подход към мерките срещу Москва. Ако дори страни, които в момента се опитват да се присъединят към ЕС, заобикалят санкциите, това дава допълнителна увереност на аутсайдерите в блока, които се опитват да сторят същото и да издържат на натиска на Брюксел за силна обща позиция срещу Кремъл.
Трудностите, които Сърбия създава на Европейския съюз, не се изчерпват с темата за санкциите.
"Цялата тази ситуация ни тормози много, защото е свързана с разговорите за това дали Украйна трябва да получи членство," казва високопоставен европейски дипломат пред CNN. Киев отправи официалната си кандидатура през март и с това даде началото на процес по приемане, който може да продължи два години дори при пълна подкрепа.
Някои държави-членки искат да го ускорят и смятат, че разминаванията със Сърбия са причина други страни, които подкрепят вижданията на Брюксел, да получат преференциално отношение. Други изобщо не желаят Украйна и Западните Балкани да се присъединяват, тъй като се страхуват, че това ще наруша баланса на съюза и ще даде повече сила на източните държави в блока, който традиционно е доминиран от западните си членки като Германия и Франция.
Всичко това може да звучи незначително предвид войната, която се води на континента, но инвазията на Путин в Украйна създава възможност контурите на картата на европейската сигурност да бъдат променени.
Финландия и Швеция са на път да се присъединят към НАТО, докато Германия е най-яркият пример за страна, повишила значително разходите си за отбрана. Междувременно Великобритания работи добре с партньорите си въпреки Brexit и показва, че може да продължи да играе водеща роля в обединения европейски фронт.
В същото време хоасът и несигурността откриват възможности пред хора като Вучич. Полезен е и за Брюксел, и за Москва и изглежда сигурен в това, че може да продължи да извлича позитивите и от двете страни.
Европейският съюз бе изправен пред много трудности с началото на украинската криза и задачата да държи 27-те си членки обединени не е никак лесна. Фактът, че сделката на Сърбия за нови доставки на руски газ се случи в същата седмица, в която европейските лидери трябваше да вземат решение за забраната на вноса на руска енергия, подчертава, че някои неща остават извън ръцете на Брюксел. С напредване на времето това може да се превърне в много сложен казус пред ЕС.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
