Българинът през погледа на испанците с "Васил"

Живеем в свят, в който границите стават все по-лесни за преминаване, хората се изразяват все по-свободно, мисълта за равноправие се възприема като нещо съвсем естествено, а идеята да останеш в чужда страна не изглежда никак далечна.

Но доколко сме наясно какво се случва, когато (не)волно прекрачим границата с другия около нас или колко лесно сами издигаме граници помежду си, изследва Авелина Прат в игралния си филмов дебют "Васил".

Режисьорката е и автор на сценария, като поводът за историята е реален. Случила се е с нейния баща преди години, когато той е приютил непознат българин в дома си, а тя си е създавала представа за него единственото от разказа на родителя си.

Действието се развива във Валенсия. Васил (Иван Бърнев) - безработен готвач, се скита из улиците, докато не намира подслон в дома на пенсионирания инженер Алфредо (Кара Елехалде).

И точно тук историята се завърта около темата за границите, но най-вече в човешките отношения. Онези, които поставяме или разрушаваме в зависимост от опита и моментното състояние, в което сме.

Така удобният диван в хола не е повод за открити разговори. Те се свеждат предимно до битовите въпроси дали Васил си е намерил работа. Все пак съквартирантите намират път един към друг със споделените партии шах, по които и двамата са увлечени.

Васил е талант в игрите. Особено добър е и в бриджа, като това умение го вмъква в елитен клуб, където няколко дами правят опити да му помогнат да си намери работа.

А това се оказва сложно и държавната бюрокрация с лекота матира стремежа на героя да се установи в Испания. Прат прокрадва схващането, че макар и да не е бежанец, а европейски гражданин, Васил не е и напълно приет и не стои съвсем равноправно с испанците.

Перипетиите и опитите му да се впише в обществото са описани с мила симпатия, каквато е приятно да видим да изпитва чужденец към българин.

Без патетика, с лек хумор, Прат не прави зрителя свидетел на всички възходи и падения на героя, а за тях става ясно предимно от разказите на заобикалящите го. Диалозите открито издават обществените настроения и предразсъдъци към непознатото, на които са подвластни предимно героите в клуба по бридж.

Режисьорката не скрива недостатъците на персонажите, но в никакъв случай не ги и осъжда.

Филмът пленява именно с приемането на сложните характери на всеки от героите. Васил е тих, скромен, усмихва се, отговаря само, когато го питат. Алфредо не пита, не се интересува. Не знае дори с какво се занимава собствената му дъщеря Луиса (Александра Хименес) – а тя е учен с афинитет към редките езици.

Всеки като че ли е потънал в собствения си свят и дали защото не се вълнува, или от притеснение да не навлезе в чуждото пространство, остава отчужден и чужд за околните.

Въпреки усамотението и сдържания тон, Прат създава топъл филм, съпроводен от важни детайли, които носят допълнителен колорит и послание. Моментът, в който Васил гледа Алфредо през ограда, е противопоставен на споделянето на сутрешно кафе и вечерно кисело мляко.

Като допълнителен щрих за българите идва подаръкът, който прави Васил за дъщерята на Алфредо - романът "Времеубежище" на Георги Господинов.

Режисьорката ясно посочва развитието у персонажите като допуска, че се е получило неизказано приятелство между хора, които на пръв поглед са съвсем различни. А Васил заприличва на талисман, който носи късмет и неусетно променя онези, които са го срещнали.

Иван Бърнев и Кара Елехалде създават крехка връзка между персонажите си, които без да се намесват в живота един на друг, успяват да внесат промяната, от която всеки се нуждае. Режисьорката ги оставя постепенно да се намерят и разберат.

Променя се и представата към българите. В началото на филма на тях се гледа като на хора, идващи от "една от най-корумпираните страни в ЕС, която изнася оръжия за Близкия Изток и е уволнила Христо Стоичков като почетен консул на Испания.".

Но към финала се говори и за български революционер, който по време на Османското владичество участва в тайни комитети, чрез които променя българското съзнание, починал през 1873 г.

Името му не се споменава, но ние си знаем, че съвпада с това на Васил.

Световната премиера на "Васил" беше на фестивала във Варшава. Филмът тръгна в Испания на 4 ноември 2022 г. За ролите си Иван Бърнев и Кара Елехалде получават награди на испанския филмов фестивал Vallodolid в катерогията "най-добър актьор".

Лентата вече е и в кината в България. Продукцията има и български копродуценти – Весела Казакова и Мина Милева.