50-ото Народно събрание започна с разкол още преди да удари началният звънец.
Първият знак за предстоящото разпарчетосване беше решението на БСП да изключи току-що избрания си депутат Калоян Методиев.
Две седмици по-късно парламентарната група на "Величие" спря да съществува заради открития конфликт между Ивелин Михайлов и Николай Марков.
Никой обаче не можеше да предположи, че ДПС ще е следващата "жертва" на епидемията от разпад.
В момента независимите депутати вече са трета политическа сила в Народното събрание, при изравнена численост с "Възраждане" и с човек по-малко от "Продължаваме промяната - Демократична България".
За разлика от минали години, в които партийната нестабилност е водила до дълбоки прегрупирания по интереси, 50 НС не дава почти никаква власт на депутатите, останали без своя парламентарна група. Те не могат да бъдат приети за членове на друга политическа сила в същия парламент, както и да образуват нова.
Тази възможност съществуваше до 2009 г. и даваше доста силен инструмент за влияние на всеки отделен народен представител.
Ситуацията в ДПС през 2024 г. има само един прецедент, сравним по мащаби и значение: разпадането на групата на "Обединените демократични сили" преди 20 години след напускането на Иван Костов.
От втора политическа сила с 51 души - ОДС спря да съществува като едно цяло, след като "духът напусна тялото".
Цялото 39 НС започва с четири парламентарни групи и завършва със седем, плюс куп независими.
През февруари 2004 г. бившият премиер обяви, че напуска СДС, създаде своята партия "Демократи за силна България" и беше последван от още 26 депутати във формирането на нова парламентарна група.
Няколко дни по-късно се отделят други депутати в новата група "Народен съюз" около Александър Праматарски ("Демократична партия") и Анастасия Мозер (БЗНС-НС).
В преименуваната група на СДС останаха само 15 депутати около Надежда Михайлова.
Управляващата НДСВ се разцепи дори още по-рано - първо с "Национален идеал за единство", после и с "Новото време".
НИЕ се разпадаше и събираше поне два пъти заради недостига на хора над минимума за образуване на парламентарна група. "Новото време" се появи в един от най-инфарктните моменти от управлението на Симеон Сакскобургготски около опита за приватизация на "Булгартабак", провален от ДПС чрез второто разцепване на НДСВ.
Властта беше разклатена до такава степен, че Царят трябваше да отстрани Лидия Шулева, да даде Министерството на енергетиката на Мирослав Севлиевски, за да не рухне цялото правителство.
40-ото Народно събрание беше последното, в което прегрупиранията на депутати бяха разрешени, а първоначалните коалиции се разпиляха на съставни части.
Яне Янев например влезе като депутат "земеделец" от ОДС и излезе като ръководител на собствена група-сглобка от четири конкурентни партии: така се роди "Ред, законност и справедливост".
Коалицията на Мозер, Каракачанов и Стефан Софиянски се разделяше няколко пъти, като дори закрато позволи на бизнеспартията на Христо Ковачки да се обзаведе със своя група в Народното събрание, без да е спечелил избори.
Любен Дилов-син, който днес е депутат от ГЕРБ, беше минал през ОДС, Български народен съюз, "Напред" и накрая стана независим в рамките на четиригодишния си мандат като депутат между 2005-2009.
Бившият вицепремиер и председател на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов отдели 15 от най-известните депутати на Царя и формира групата "Българска нова демокрация".
И ако кризата в ДПС прилича на събитията вдясно от 2004 г., разпадането на "Величие" донякъде напомня фиаското на първата коалиция "Атака".
През 2005 г. Волен Сидеров успя да вкара 21 депутати в парламента като четвърта политическа сила. В последния ден от мандата групата на Сидеров вече не съществуваше заради непрестанния отлив на хора.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
