Снимка: © Getty Images

От няколко дни насам пред частните лаборатории и болниците в столицата се извиват опашки от десетки хора, които чакат да си направят PCR тестове за коронавирус. Често те са контактни на заразени с Covid-19 и нямат симптоми на заболяването, но се смесват с хора, които вече имат клинична картина.

Репортажи на няколко телевизии и свидетелски разкази от социалните мрежи показаха, че хората чакат средно между 40 минути и час и половина, а в някои случаи между тях не се спазва социална дистанция.

Така се създава огромен риск носители на вируса да предадат заразата.

Какво трябва да правят в такъв случай хората, които нямат симптоми, но искат да се тестват?

„Да не се тестват. Да стоят вкъщи и да си правят проба само ако имат симптоми. В момента не е много добре да чакат по опашки“, каза за „Булевард България“ началникът на лаборатория „Цибалаб“ д-р Недялко Калъчев.

Д-р Недялко Калъчев - броят на PCR тестовете е реален

Той сподели, че през последните дни пред лабораторията се извиват големи опашки, а на ден се тестват по 500 души. „Дори още повече хора искат да си направят PCR тест, но ги връщаме, защото няма как да обслужим всички. Най-много са хората, които са контактни лица или такива с оплаквания“.

Бързите антигенни тестове бяха препоръчани от проф. Тодор Кантарджиев преди дни като алтернатива на по-скъпите и бавни PCR-и.

Проблем обаче възниква заради регулацията на регистъра, в който се вписват заразените с Covid-19, казва д-р Калъчев. 

"За да може един пациент да бъде вкаран там като положителен, той трябва да даде положителен PCR тест. Чрез антигенния тест ти не можеш да вкараш човек в системата, да въведеш данните му, да го съобщиш на РЗИ. Пробата е безпредметна, тя стои в нищото и макар този човек да е с Covid, той не влиза в статистиката“, каза д-р Калъчев.

PCR-ът е необходимо изследване по-скоро за контактни лица, а не при хора, които вече имат оплаквания, казва той. Контактните лица на заразени с коронавирус не трябва да си правят антигенни тестове, ако нямат симптоми, защото най-вероятно резултатът ще бъде отрицателен.

Антигенният тест може да бъде фалшиво отрицателен, но почти никога фалшиво положителен

"Безсмислено, когато човек е в клиника и антигенният тест е положителен, да му се прави и PCR. Няма смисъл, защото този човек е ясен – заразен е", каза още той.

Съветът на проф. Кантарджиев: Четвъртото "Д" и бързите антигенни тестове за Covid-19

„Булевард България“ се свърза и с пулмолога д-р Александър Симидчиев, който е началник на отделение в Медицинския институт на МВР и беше част от медицинския щаб за борба с коронавируса, създаден през пролетта, за да подпомогне работата на Националния оперативен щаб.

Той препоръча на хората без симптоми, които все пак искат да се тестват, да не си правят PCR проба, а бърз тест.

„Но не от бързите тестове за антитела, а за антигени. Защото тези за антитела показват в исторически план дали даден човек се е срещал с коронавируса. А антигенните улавят част от вирусните частици. Личните лекари ще издават направления за такива тестове и няма да има нужда хората да чакат на опашки пред лабораториите и болниците, така ще има по-малко струпвания“, сподели той.

Тестовете за антигени са по-бързи, показват резултати за около половин час, докато PCR пробата излиза за минимум 6 часа. Антигенният тест е по-евтин – около 30 лева“, каза д-р Симидчиев.

Той споделя мнението на д-р Калъчев, че PCR тестът е натоварен с юридическо значение. При положителна проба от PCR, регионалните здравни инспекции се свързват със заразения, налагат му карантина и той влиза в официалната статистика. Положителният резултат от бързия антигенен тест не носи „никаква стойност“ за информационната система.

И д-р Калъчев, и д-р Симидчиев смятат, че намаляването на карантината от 14 на 10 дни е разумно решение, тъй като след 10-ия ден един заразен с коронавирус вече не може да предаде заразата. Според началника на „Цибалаб“ – след падането на карантината трябва да се направи още един PCR, докато пулмологът смята, че отпадането на втория тест след края на изолацията е правилното решение.

„Аз смятам, че у нас има три вълни на коронавируса“, допълни д-р Симидчиев. „Ако погледнете графиката, в началото имаше един малък ръст, който беше съпътстван от сезона на гриповете. После наблюдавахме втора вълна, а сега – през октомври, виждаме още по-голямо покачване на новите случаи на Covid, както и на смъртните случаи. Стигнахме до рекордни стойности, каквито виждаме днес“.

Инфографика: Covid-19 в България

На въпрос кои са най-ефективните мерки, които могат да бъдат взети у нас, пулмологът каза, че носенето на маски, в комбинация с някои други ограничения, би донесло добри резултати.

„Вечерният час не е ефективна мярка. Той се прилага в Европа, но така само се отделя отрязък от денонощието, в който вирусът не се разпространява. Ефективни мерки са носенето на маски на открито, но в комбинация със затваряне на нощните заведения и стадионите, защото именно там се струпват много хора на едно място и заразата се разпространява лесно. Ако всички носят маски, това е една добра мярка. Проблемът е, че у нас тя е наложена, но никой не я спазва. Така преминаваме към шведския модел“, каза д-р Симидчиев пред „Булевард България“.

„У нас хората са в двете крайности – или носят маски и постоянно се дезинфекцират, или горят маски и се обявяват срещу ограниченията, не искат да ги спазват“, каза още той.

Според него – смисъл от двуседмична обща блокада на национално ниво щеше да има, ако бе наложена по-рано.

„Сега от нея няма да има особен смисъл. Най-вече защото икономиката ще пострада значително. През пролетта успяхме да се затворим за определено време, защото имахме резерви. Сега, от гледна точка на икономиката, подобно затваряне ще е пагубно“.

А има ли връзка между началото на учебната година и по-масовото разпространение на болестта? „Абсолютно“, смята д-р Симидчиев.

„Точно когато започна учебната година, се видя едно покачване в броя на новите случаи на коронавирус. Там обаче не се разпространява болест, защото повечето от заразените ученици не са болни, нямат симптоми. Те не са опасност за своите връстници, а за останалите хора извън училището. Не смятам, че училищата трябва да затворят и да преминат към онлайн обучение“, каза той.

Образованието не е "изолирана система": По над 450 учители и ученици са се заразили с Covid

По думите му – здравната система е много по-подготвена сега, отколкото през пролетта. Но има един голям проблем.

„Ние можем да открием още легла и отделения, да намерим лекарства и методи на лечение, но не можем да създадем лекари. Един лекар се създава с години, а в момента има недостиг. Няма как да решим този проблем сега. Можем само да се поучим от случващото се и да изградим стратегия в дългосрочна перспектива – за след 10 години например“, каза д-р Симидчиев.

60 медици от "Пирогов" са активни носители на Covid заради плановия прием на пациенти

Той смята, че грипна епидемия през есента и зимата няма да има, тъй като, ако хората спазват мерките срещу коронавируса, те едновременно се пазят и от грип.

„Ако си спомняте, в началото на пандемията, когато още се отчитаха по няколко десетки случая на Covid на ден, грипната епидемия също затихна. Хората останаха по домовете си и спазваха мерките. Ако обаче сега не го сторят, ще имаме коронавирус и грип едновременно. Тогава не мога да кажа какво ще се случи“, добави пулмологът.

„Положението е едно и също – винаги около 15% от заразените влизат в болници, а от тях 5 на сто попадат в интензивни отделения. Колкото повече заразени има, толкова повече хора ще са в тежко състояние. А определен процент от тях, за жалост, няма да се преборят с вируса. От нас зависи колко хора ще попадат в лечебни заведения“, каза още д-р Симидчиев.

„Но вирусът е тук, той няма да изчезне. Ще продължава да съществува и другата година няма да бъде много по-различна от настоящата“, каза пулмологът. „Важно е обаче да не се създава паника, а хора с експертиза да говорят и да обясняват случващото се спокойно, както и да се спазват наложените мерки“.

Прочети