Снимка: © Getty Images

Светът е насочил поглед към срещата между руския президент Владимир Путин и американския държавен глава Джо Байдън. Около събитието в Женева на 16 юни витаят големи очаквания, но отношенията между Москва и Вашингтон са в най-ниската си точка от Студената война насам и това съвсем няма да е приятелски разговор между двама лидери.

И двете страни поставиха другата в списъците си с „неприятелски държави“. Нито една от тях не разполага с посланик в ответната. Висши руски официални лица са санкционирани от САЩ заради различни провинения – от анексирането на полуостров Крим от страна на Москва до намесата на Кремъл в американските избори и хакерските атаки. Двама бивши американски морски пехотинци се намират в руски затвори, като единият от тях е осъден на 16 години заради шпионаж.

Освен всичко това Джо Байдън нагнети допълнително напрежението, когато през март отговори положително на въпроса дали смята Владимир Путин за „убиец“. Двамата лидери все пак са готови да се срещнат за първи път като президенти, а в Москва виждат събитието като постижение.

„Срещата е важна от гледна точка на символизма. Поставя Русия в същата лига като САЩ, а за Путин символизмът е важен“, казва Андрей Кортунов – директор на московския тинк танк Руски съвет за международни отношения.

Събитието на 16 юни ще се проведе по време на първата визита на Байдън в Европа като държавен глава на САЩ. То ще се случи по негово желание, което е бонус точка за Кремъл. Освен това срещата е отделна, а не е прикрепена към дадено събитие, което я прави още по-важна. Тази седмица Байдън е зает със среща с лидерите на Г-7 и разговори на върха на НАТО в Брюксел.

„Путин определено иска да бъде поставен наравно с американския президент. Той желае да бъде уважаван, както Байдън“, казва политическият анализатор Лилия Шевцова, цитирана от руския офис на BBC. „Путин иска да демонстрира мускули и да стане част от клуба“.

Изборът на Женева ни връща обратно към 1985 г., когато в швейцарския град се състои първата среща между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Има малка вероятност обаче събитието да доведе до размразяване на отношенията между САЩ и Русия.

Белият дом твърди, че целта му е „стабилна“ и „предвидима“ връзка с Москва. Но запазената марка на Владимир Путин е именно непредвидимостта – още откакто руските военни нахлуха в Крим през 2014 г. и анексираха полуострова от Украйна. Именно това беше и началото на влошаването в отношенията ѝ с Вашингтон.

„Изглежда, целта на срещата ще е лидерите да тестват докъде се простират „червените линии“ на събеседника“, казва Шевцова. „Те трябва да осъзнаят, че диалогът е обратният път за излизане от бездната. Ако не комуникират, тогава Русия ще стане още по-непредвидима“.

Този уикенд Путин заяви пред държавната телевизия, че все още е спорен въпросът дали Москва може да работи заедно с Вашингтон по темите за контрол на ядрените оръжия, регионалните конфликти в Сирия и Либия, както и климатичните промени.

„Ако създадем механизми, по които да работим върху тези теми, тогава смятам, че срещата няма да е била напразна“, твърди руският президент.

По-съществените въпроси за Байдън обаче са свързани със спазването на човешките права от страна на Москва. Американският държавен глава вече заяви, че ще „притисне“ Путин по въпроса за освобождаването на опозиционера Алексей Навални и за задържания белоруски журналист Роман Протасевич в Минск – един от верните съюзници на Кремъл. В понеделник руският президент заяви пред NBC News, че не е заповядвал отравянето на Навални и не отговори на въпроса дали гарантира, че ръководителят на Фонда за борба с корупцията ще излезе жив от затвора.

Според руските анализатори - Путин не желае да получава "лекция" от Байдън как се гарантират граждански права и свободи.

Някои от тях посочват, че между Москва и Вашингтон е възможно сключване на примирие в „дипломатическата война“. САЩ експулсира десетки руски дипломати през последните години, а Русия отвръщаше на ударите.

Байдън със сигурност ще повдигне въпроса за съдбата на американските затворници в Русия, включително Пол Уилън, който бе арестуван през 2018 г. и бе обвинен в шпионаж – нещо, което той отрича. През миналия уикенд Путин заяви, че може да се стигне до размяна на затворници, но към момента условията, които той поставя на американския си колега, са „невъзможни за изпълнение“, казват анализаторите.

Путин продължава с атаките към Запада, като последно го нарече „враждебен“. Според него – САЩ иска да спре развитието на Русия.

„Очевидно той смята, че САЩ е съперник, който не желае доброто на Русия, и не мисля, че този негов възглед ще се промени“, твърди Кортунов. Все пак смята, че Москва ще опита да „намали температурата“ с „градус или два“.

„Като един рационален политик, Путин ще иска да намали рисковете“, добавя Кортунов. "Руското общество няма апетити към външнополитически победи точно в този момент, когато у дома си има достатъчно социални и икономически проблеми“.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

БФС се намеси в сагата с АМ "Хемус": Спря правата на съдия, обвинен в изпиране на 53 млн. лв.

Става въпрос за Борислав Колев, който е топ рефер по футзал

Край на ерата "Меркел": Олаф Шолц официално е новият канцлер на Германия

Той ще предвожда тройната коалиция между Социалдемократите, "Зелените" и "Свободните демократи"

Какво търси България в Google през 2021 г.

От Кирил Петков и "зелен сертификат" до турския сериал "Безмилостен град"

Да уволниш 900 души с едно обаждане по Zoom: Скандалът с Better Mortgage

"Ако участвате в този разговор, значи сте част от злополучната група служители, които ще бъдат уволнени"

Велислав Минеков пред парламента за казуса с в. "Труд": Връщаме си откраднатата държава

"Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато пред парламента биеха деца и журналисти по време на летните протести?", попита министърът

СЗО: Ваксините предпазват от варианта "Омикрон"

Първи съмнения, че щамът вече циркулира в България

Разговорът между Байдън и Путин: САЩ заплашиха с мерки заради Украйна, Русия не иска Киев в НАТО

Двамата лидери говориха 2 часа, а подробности дадоха съветниците им