Красавицата срещу Звяра на US Open: цял един народ обиден

„Зелената книга“* спечели Оскар за най-добър филм през 2018 г. не само защото сценарият е оригинален. Не само защото е по действителен случай и не само защото Виго Мортенсен и Махершала Али са брилянтни актьори.

Филмът обра наградите и зрителската любов, защото по елегантен начин пресъздава абсурда и нелогичността на расизма. Действието обаче се развива през 60-те, когато расизмът е официализиран и ако на някой му хрумва, че има нещо нередно в това чернокожите да се хранят отделно от белите, то този някой със сигурност няма глас в обществото.

Към днешна дата идеята чернокожи и цветнокожи да се хранят на отделни места, да се къпят в отделни басейни или да спят в отделни хотели звучи странно, освен ако, разбира се, филмът не се случва в Слънчев бряг**. Или пред екраните на българските псевдо тенис фенове.

По принцип българите не сме расисти. Толерантен народ. Експертен. Над нещата. Харесваме плажовете в Занзибар и африканската култура. Разбираме от тенис. И от женска красота. Спасили сме нашите евреи. Велик народ на три морета.

Докато не се окаже, че женската ни тенис ракета номер едно губи от чернокожа съперничка. Вместо да се насладят на качествената тенис игра, която показаха Серина Уилямс и Цветана Пиронкова и да се възгордеят от достойната загуба на Пиронкова, мнозина явно се почувстваха лично засегнати от резултата и изляха тонове словесна помия върху доказалата се многократно топ тенисистка заради... произхода и външния й вид.

Може да си мислите, че в един тенис мач важното е играта, но не. Важно е, че нашата е по-хубава. Все едно става дума за конкурс за красота или все едно сме петокласници, които губят на футбол в училищния двор и не могат да реагират по друг начин, освен да плюят по този, който ги е „унижил“ на най-елементарната база: външния вид. Интересно какво щяха да кажат обидените, ако Пиронкова беше загубила от Мария Шарапова.

"Ню Йоркър" обяснява тениса, Григор в главната роля

„Маймуна“, „черен мъжага“, „американско животно“, „Цвети започна срещу жени и на четвъртфинал се оказа срещу мъже“, „биволица“, „елф срещу орк“, „С тая назобаната и Рамбо ще види зор“ са само част от коментарите, които може да се прочетат в социалните мрежи.

Но моля ви. Колко точно компенсаторно и нездраво е да обиждаш професионален спортист заради начина, по който изглежда? И то във времена, в които „body positivity” движението набира сила. И нека под „body positivity” не разбираме възхвалата на всекидневно преяждане с еклери и отключването на диабет от глупост и мързел при иначе здрави хора, които просто обичат да се тъпчат пред телевизора (макар че и това е тяхно свещено право), а концепцията, че човек не следва да се срамува от тялото си, ако въпросното не се вписва съвършено в общите представи за красота.

Можем да напомним, че през 2018 г. Уилямс разказа пред Vogue за тежкото си раждане (тенсистката ражда дъщеря си Олимпия през септември 2017г.), което е било последвано от усложнения, включващи кръвни съсиреци в белите дробове, кървене в коремната кухина, седмици на легло и емоционален срив.

Но и тук перфектният български мъж, който държи всички жени също да са перфектни, ще каже, че „и Пиронкова е раждала, пък я как изглежда“. Наистина, Пиронкова ражда сина си през март 2018 г. и само няколко месеца след това изглежда прекрасно. При някои жени е така. При други не.

Жени, подкрепящи жени: Новата мода в Instagram

В случая можеше по-скоро да се фокусираме върху посланията, които мачът между Серина Уилямс и Цветана Пиронкова отправя към обществото: че майчинството не е pointe finale на кариерата на професионалните спортистки. Че тенисът между безспорни таланти е тръпка и удоволствие за сетивата. Че на високите нива още съществува нещо, наречено спортсменски дух, и то е пример за достойно побеждаване и достойно губене, от който да се извадят изводи как е готино човек да се държи и в живия живот.

Но не. Това не е важно. Важно е, че нашето момиче загуби от „маймуна“.

Добре е, че в Слънчев бряг, освен партита с ковчези и монахини по гърди, вече има и хотели, в които не пускат черни. И че дебелата Серина Уилямс няма да може да се кисне в басейна на „Жоро Главата“ и да загрозява с „мъжкото“ си тяло изгледа към морето.

Алиша Кийс и фондът от $1 млрд. в подкрепа на чернокожите в Америка

*„Зелената книга“ е американски биографичен комедийно-драматичен филм от 2018 г., режисиран от Питър Фарели.

**Наскоро на входа на хотел “Heaven” в Слънчев бряг бяха заснети надписи „Public swimming pool white only” и “White lives matter”. Вторият надпис е отговор на слогана на американското антирасистко движение, което тръгва след смъртта на Джордж Флойд след полицейско задържане в Минеаполис, „Black lives matter”. Собственикът на хотела Георги Славов, син на покойния Стоил Славов от СИК, отрече да е имало такива надписи.

Новата реклама на Nike: Шедьовър на монтажа и поклон пред силата на спорта