Той е едно от многото момчета, родени през 90-те години в Аржентина, кръстени на Диего Марадона. Любимецът на нацията доведе до истински бум на деца на име Диего в родината си. Със сигурност много от родителите решили да заложат на името на великия футболист са се надявали синът им да поеме по пътя на Марадона. Навярно някои са го направили, но с успехите на Дон Диего - никой.
Сблъсъци, скандал с охранител и много сълзи: Как Аржентина се сбогува с Марадона
За сметка на това един от многото Диего, родени в този период, се превърна в най-добрия тенисист на страната. За него говорим и в следващите редове - Диего Шварцман, най-неочакваната тенис звезда, чиято история заслужава да бъде разказана.
Мъжкият тенис в днешни дни започва да се доминира все повече от високите тенисисти. Сервисът е важен и когато го изпълняваш от височина около 2 метра винаги е по-лесно да печелиш лесни точки. Лесни точки на сервис значат бързи сервис геймове и допълнително напрежение върху съперника. Няма как, и тенисът става физически и вече височина под 180 сантиметра се счита за такава, при която много трудно би могъл да бъдеш сред най-най-добрите. Но както много пъти в хода на своя живот, Диего Шварцман доказва, че за него невъзможни неща няма. Защото със своите 170 сантиметра височина 28-годишният аржентинец успява да се справя успешно срещу най-добрите в спорта и да неутрализира сервиси с над 220 км/ч, идващи от съперници, които ако това бе друг спорт, щяха да са в коренно различна категория.
През 2020-а Шварцман за първи път влезе в топ 10 на ранглистата, превръщайки се в най-ниския състезател в десятката от 39 години насам! Завърши годината под №9, след като в Рим победи Рафаел Надал на клей - нещо, което малцина са правили срещу испанеца. На Ролан Гарос достигна и до първия си полуфинал на турнир от Големия шлем след успех над шампиона от US Open Доминик Тийм. Вече има и 3 титли на ниво АТР като първата дойде през 2016-а след успех над Григор Димитров във финала в Истанбул. По това време самото му участие в двубоя за трофея се считаше за сензация и едва ли някой е очаквал 4 години по-късно Шварцман да бъде рамо до рамо с най-добрите като участник на Финалите на АТР в Лондон, където се срещат осемте най-добри през сезона.
Но за да се стигне дотам, пътят е много дълъг. Всъщност, той започва много преди Диего да се появи на този свят. Настоящата тенис звезда има еврейски корени. Неговият прадядо по майчина линия, който живеел в Полша, е качен на влак, чиято посока е един от концентрационните лагери по време на Холокоста. Свръзката между два от вагоните се чупи по някакъв начин и част от влака остава на релсите. Това позволява на всички да избягат, включително и на дядото на Диего. Оцелява, а после с кораб семейството емигрира в Аржентина. Пристигат без пари и без дори да говорят испански. Семейството на бащата на Шварцман пък е от Русия и също с кораб пристига в Аржентина в търсене на по-добър живот.
Преди бъдещият тенисист да се роди семейството му се радва на добър живот. Притежават фирма за дрехи и бижутерия, от която изкарват доста пари. Имат къща в Буенос Айрес и извън столицата. Имат и къща в Уругвай, където прекарват ваканциите си. Имат и много автомобили. Но през 90-те години в Аржентина правителството стопира вноса на стоки. Това влияе много негативно на бизнеса на семейството. Бащата опитва да внася някои стоки, но няма начин. Материали за дрехите, които шие майката, също няма. Семейството много скоро е разорено, а освен Диего, има още двама по-големи братя и една по-голяма сестра.
Заради липсата на пари е много сложно за Диего да започне да играе тенис. А и първоначално е пленен изцяло от футбола. "Кръстен съм на футболната легенда Диего Марадона, така че логично един от спортовете, които играех, бе футболът. Когато бях малък баба ми ми носеше екипи на европейски отбори като Реал Мадрид и Барселона. В първия отбор, за който играех, вкарвах много. Ходех и до клуба да пробвам тенис, носейки тези същите екипи, които имах от баба си. Ако кортовете бяха пълни, играехме на половин корт с баща ми. Винаги използвахме ракети за възрастни, когато бях малък, защото никога не харесвах детските ракети."
С времето преценява, че в тениса има повече шансове, защото всичко зависи от самия него. Но пътуванията по турнири не са безплатни, заради което лишенията са много.
"Започнах да пътувам по турнири с майка ми. Баща ми винаги ми обещаваше хубав хотел с телевизор, компютър, интернет и всичко необходимо. Защо ме лъжеше? Винаги му се обаждах да го питам. Никога нямаше телевизор и на почти всеки турнир, на който отивахме, деляхме едно легло. Веднъж бяхме в хотел, защото стаята струваше две песос. Винаги бе едно и също, но нямахме избор. Това можехме да си позволим."
"В един момент продавахме гривни за ръце, останали от бизнеса, който имахме. Правехме всичко възможно да изкараме пари за пътуванията по турнири." Самият Диего помага на майка си с продажбата на гривните. Прави го между своите мачове, вървейки сред другите момчета. Дори уговаря и някои от приятелите си да помагат като получават комисионна от 20%. Така турнирът става двоен - по тенис и по продажби.
На 13 започва да пътува сам по турнири. Тогава научава от лекар и това, че няма да порасне повече от 170 сантиметра. И по това време е ясно, че с такъв ръст пробив в тениса е много труден. Но Диего иска да продължи да играе. И родителите му отново имат важна роля. "Те ми казаха, че височината ми не трябва да влияе на моите мечти".
И продължава. На 15-16 години резултатите започват да се подобряват, което облекчава и финансово семейството. Но ако някой ви каже, че по това време е вярвал, че Шварцман ще бъде в топ 10 на света един ден, най-вероятно ще ви излъже. Резултатите му при юношите не са впечатляващи. От турнирите в Големия шлем играе само веднъж квалификациите на US Open и отпада първи кръг. Но увереността си не губи. Започва да играе професионални турнири, макар и на по-ниско ниво. Отнема му доста по-дълго време да премине през Фючърсите и през Чалънджърите, но ето, че на 28 е сред най-добрите в един от най-трудните и конкурентни спортове.
"Никога не съм си представял, че кариерата ми ще бъде там, където е сега. Но без значение с какво съм се изправял, винаги съм работил здраво и мисля, че да преодолея тези препятствия ме направи по-добър състезател и дори по-добър човек. Ако мога да стигна толкова далеч, значи и ти можеш. Вярвай в себе си без значение, дай всичко, което имаш и един ден, дори да си 170 сантиметра, също може да постигнеш мечтите си", споделя Шварцман.
Както всички аржентинци, и той страда много от смъртта на човека, на когото е кръстен. Аржентина никога вече няма да има Марадона, но продължава да има Диего, който да радва нацията с играта си на корта.
Y cómo no te vas a llamar DIEGO?? Te amo para siempre D10S https://t.co/teE1cqjdf8
— diego schwartzman (@dieschwartzman) November 25, 2020
Стоичков за Марадона: Простих му, Господ го прибра, за да не се мъчи
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
