След като 45-ото Народно събрание стана първото в най-новата ни история, което не успява да излъчи правителство, президентът Румен Радев назначи служебен кабинет, а България върви към предсрочни избори на 11 юли.

Вторник – 11 май – е последният ден на кабинета „Борисов 3“. Държавният глава подписа указ за назначаване на служебно правителство. Служебен премиер ще бъде ген. Стефан Янев - досегашен секретар на президента по сигурността и отбраната, бивш служебен вицепремиер в кабинета "Герджиков". Той е бивш началник на Националния военен университет "Васил Левски", бивш директор на дирекция "Отбранителна политика" в МО от 2010 до 2011 и бивш военен аташе в САЩ от 2011 до 2014 г.

Янаки Стоилов, Стойчо Кацаров и Велислав Минеков влизат в новия служебен кабинет

Бившият директор на Националната следствена служба Бойко Рашков е вицепремиер и министър на вътрешните работи. Съветникът на президента по правни въпроси Гълъб Донев е вицепремиер и министър на труда и социалната политика. Другият вицепремиер е Атанас Пеканов. Асен Василев е министър на финансите, а Георги Панайотов - на отбраната. Стойчо Кацаров е министър на здравеопазването, а Велислав Минеков - на културата. (вижте пълния списък ТУК).

Държавният глава заяви още преди издаването на указа, че съставът на служебния кабинет ще бъде „балансиран“: „Служебното правителство има много малък времеви мандат, очакванията към него са огромни, отговорностите са големи, и то е въпрос на баланс, да се намери най-добрият екип, който да се съчетае по оптимален начин“.

Това е шестото служебно правителство в най-новата история на страната, както и второ, назначено от Радев.

Служебният кабинет има временен характер. Той съществува само до образуването на ново редовно правителство, каквото нито ГЕРБ, нито „Има такъв народ“, нито БСП, които получиха третия мандат, успяха да съставят по време на 45-ото Народно събрание.

Служебното правителство трябва да подготви предсрочните избори, а срокът на работата му ще зависи от периода, който ще е необходим за съставянето на нов редовен кабинет. 

С друг указ Радев разпусна 45-ото Народно събрание и насрочи парламентарни избори за 11 юли – точно след два месеца. Предизборната кампания започва 30 дни преди изборния ден.

Служебното правителство ще изпълнява своите правомощия без функциониращ парламент до изборите на 11 юли. Кабинетът ще работи при действащо Народно събрание едва след свикването му до евентуалния избор на ново редовно правителство.

Служебното правителство има право на законодателна инициатива, макар и ограничена. То не може да сключва международни договори, договори за държавен заем и др. Новият служебен кабинет ще работи в изключително напрегната обстановка, включително заради продължаващата Covid-пандемия, и ще трябва да реши бъдещето на Националния оперативен щаб.

На 11 май Румен Радев назначава и новия състав на Централната избирателна комисия. Той издаде указ, след като проведе консултации с политическите партии с парламентарно представителство, както и с бъдещите членове на ЦИК.

Камелия Нейкова, предложена от "Има такъв народ", е новият председател на ЦИК

Председател на комисията е Камелия Нейкова, която беше издигната от „Има такъв народ“. Първоначално ГЕРБ предложи кандидатурата на Красимир Ципов, но я оттегли, а след дълги дебати на „Дондуков 2“ ИТН реши да издигне Нейкова на ръководния пост. Тя беше говорител на ЦИК от квотата на БСП, както и зам.-министър на отбраната по време на управлението на Сергей Станишев.

Според новите промени в Изборния кодекс, приети по предложение на „Има такъв народ“ – съставът на ЦИК е намален до 15 души и в него място имат само партиите с представителство в българския парламент, а не и тези, разполагащи с евродепутати, както беше досега. Членовете се назначават с указ от президента след провеждане на консултации на „Дондуков 2“ – промяна, която беше критикувана от ГЕРБ, защото според тях дава извънредни правомощия на държавния глава. Радев нарече твърдението „евтина пропаганда“.

В състава на ЦИК ГЕРБ разполага с 4 от членовете – Димитър Димитров (зам.-председател), Красимир Ципов, Георги Баханов и Йорданка Ганчева. ИТН е с трима представители – Камелия Нейкова (председател), Елка Стоянова и Любомир Гаврилов. Социалистите са представени чрез Емил Войнов (зам.-председател), Силвия Стойчева и Цветанка Георгиева.

ДПС излъчва Севинч Солакова (секретар) и Орхан Чаушев. Цветозар Томов ще е зам.-председател, представляващ „Демократична България“, а Любомир Георгиев е другият член на комисията, излъчен от десницата. Росица Матева от „Изправи се! Мутри, вън!“ също ще е зам.-председател на ЦИК.

Радев обяви, че комисията ще има точно 60 дни, за да подготви „честни и прозрачни избори“. За вота на 11 юли има няколко основни промени, които бяха прокарани в Изборния кодекс по предложение на ИТН. В секциите с над 300 избиратели ще се гласува само с машини (с хартия – само при технически проблем).

Ще има видеозаснемане на броенето, а освен това отпадна ограничението от разкриване на максимум 35 секции в страните извън ЕС. Това е добра новина за големите български общности в държави като САЩ и Великобритания, които бяха много активни на последните избори. На вота на 4 април беше отчетена рекордна активност зад граница – над 180 хиляди души упражниха правото си на глас.

ЦИК има пред себе си и важната задача да разреши споровете с доставчика на машините за последния вот – „Сиела Норма“. Все още не е ясно чия собственост са 9600-те устройства. Причината е, че действащият състав на ЦИК все още не е платил сумата по договора за доставка на „Сиела“ – т.е. машините засега не са официално придобити от държавата.

Камелия Нейкова каза, че ще са нужни от 300 до 500 нови машини за гласуване, предвидени за секциите в чужбина. Страната плати общо 36 млн. лв. за устройствата, но все още не е ясно дали доставчик за предсрочните избори ще бъде същата фирма.

Как "Демакс" на Петър Кънев пое над 50% от поръчката за бюлетините

На изборите на 4 април ГЕРБ-СДС спечели най-голям процент от гласовете – 26,18 на сто. Втори останаха ИТН със 17,66%, следвани от БСП (15,01%), ДПС (10,51%), ДБ (9,45%) и „Изправи се! Мутри, вън! (4,72%). Извън 45-ия парламент остана ВМРО на Красимир Каракачанов, която спечели само 3,64% подкрепа.

За следващите избори патриотичните формации обмислят отново да се явят заедно заради слабите резултати след разпадането на „Обединени патриоти“.


Колко всъщност струваха Избори 2021?

Трифонов: Борисов лъже за изборите с 48 млн., с тях може да се купят 3 медицински хеликоптера


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Проф. Цочо Бояджиев получи орден "Стара планина"

Президентът удостои с държавни отличия още петима изтъкнати български учени

От WeWork до WeCrashed: Джаред Лето влиза в обувките на бизнесмена Адам Нойман

Историята за възхода и падението на предприемача е в центъра на нов сериал

Пандемията на богатите: Нов милиардер на всеки 30 часа от началото на 2020 г. до днес

В същото време расте броят на хората, достигащи до крайна бедност

Кирил Петков за подаръка си към папата: Искахме да занесем нещо духовно

Българската делегация ще подари изработена от вълна сцена на Рождество Христово

"Пътят към освобождението е дълъг": Беларуските доброволци, които се бият в помощ на Украйна

"Невъзможно е да освободим Беларус, без да изгоним фашистките войски на Путин от Украйна“, казва един от бойците

СЗО: Пандемията все още не е приключила. „Отслабваме бдителността си на свой риск.“

Почти 1 млрд. души в страните с по-ниски доходи все още не са ваксинирани, отбелязва директорът на СЗО

Зеленски ще говори на Световния икономически форум в Давос

Продължава интензивната руска офанзива в Луганск

В навечерието на 24 май: Мощи на Кирил и Методий идват за пръв път в България

Ще останат достъпни за всенародно поклонение до 25 май