Kраят на петролната война между Русия и Саудитска Арабия

Русия и Саудитска Арабия постигнаха споразумение за съкращаване на производството на петрол и стабилизиране на цените на горивата след едномесечния рекорден срив на пазара.

Споразумението е договорено късно в четвъртък. Според Wall Street Journal Саудитска Арабия се е съгласила да намали своето производство с 3,3 милиона барела на ден (от 12 млн. барела/дневно). Русия, от своя страна, ще съкрати 2 милиона барела от дневното си производство (10 млн. барела/дневно).

Решението е обсъдено по време на конферентна връзка с участието на членовете на OPEC и другите страни-производители и износители на петрол, които принадлежат към разширения формат OPEC+.

The 9th (Extraordinary) #OPEC and non-OPEC Ministerial Meeting has started. The Meeting is being held via webinar in light of recent developments surrounding the #COVID-19 pandemic. pic.twitter.com/8s0KFYFya7

— OPEC (@OPECSecretariat) April 9, 2020

Обсъдено е и колективно намаляване на производството на петрол с 10 млн. барела на ден през май и юни, което би трябвало да бъде последвано от по-плавно намаление с по 8 милиона барела на ден до януари 2021 г. и по 6 млн. барела на ден до април 2022 г.

Единствената държава, която не се е съгласила на новите условия на производство, е Мексико - а окончателното прилагане на тази сделка зависи от съгласието на страната.

Министърът на енергетиката на Мексико Росио Нале Гарсия е отказала да приеме предложените намаления на добива. В съобщение в Twitter малко след преговорите на OPEC+ тя посочва, че страната е готова да намали своето производство само със 100 000 барела на ден - т.е. четири пъти по-малко, отколкото са предложили останалите държави-членки на групата.

Очаква се казусът да бъде обсъден на среща на енергийните министри на държавите от Г-20, в която участват производители на петрол извън OPEC+ като САЩ и Канада. Възможно е те да обявят, че ще се включат в инициативата за стабилизиране на цените като съкратят до 5 млн. барела на ден от собственото си производство.

OPEC+ бяха поставени под силен натиск от страна на американския президент Доналд Тръмп за предприемане на действия за спиране на срива на цените на суровия петрол.

Тръмп е разговарял по телефона както с президента на Русия, така и с коронования принц на Саудитска Арабия в четвъртък, преди да се стигне до обявеното предварително споразумение. Съединените щати също търпят сериозни финансови щети от ценовата война, която заплашва да остави хиляди души, заети в американската шистова индустрия, без работа.

До тази криза се стигна, след като в началото на март Русия отказа да приеме предложението на Саудитска Арабия за съкращаване на 1,5 млн. барела от дневното производство заради шоковото намаление на търсенето след епидемията от коронавируса. Отказът на Русия беше последван от контрареакция на Рияд - увеличение на производството на петрол над нивото от 12 милиона барела на ден и заливане на пазара с евтина продукция.

Цените на петрола паднаха до най-ниските си нива за последните две десетилетия. Двете основни марки петрол WTI и Брент изгубиха над 50% от стойността си през март - най-големият месечен спад от началото на търговията.

Американските производители на петрол продължават да добиват на високи нива, но капацитетът за складиране на горивото по света вече се изчерпва.

Всички тези фактори, подпомогнати и от активната намеса на Доналд Тръмп в посредничеството между Саудитска Арабия и Русия, доведе до последния опит за прекратяване на ценовата война.

API - най-голямата търговска организация на САЩ, която обединява производителите на петрол и природен газ - не е съгласна с предложенията за намаляване на добива, защото смята, че това ще навреди на индустрията. Тръмп обаче обяви публично, че Америка ще съкрати производството "автоматично", ако споразумението на OPEC+ влезе в сила.

Очаква се страните от групата да се съберат на нова видеоконферентна връзка на 10 юни, за да обсъдят какви нови мерки трябва да се вземат.

"Блумбърг" напомня, че ценовата война от март 2020 г. продължи 31 дни, доста по-кратко на фона на другите подобни конфликти в петролния картел от 1986, 1998 и 2016 г.

"В този кратък период обаче тя успя да принуди големите петролни компании в американската шистова индустрия да свият разходите си, да уволнят служители и да прекратят новите разработки за добив. През това време, богати на петрол държави се появиха пред Международния валутен фонд и Световната банка, за да се молят за помощ заради финансовите си загуби след падането на цените", пише агенцията.

"За петролните пазари това масово свиване на търсенето е безпрецедентно. Сегашните перспективи изглеждат изключително мрачни, като се очаква пазарите на петрол да бъдат подложени на тежки изпитания по много фронтове", се казва във вътрешен документ на OPEC, разпратен до енергийните министри от групата.