Лирата се срина, а Турция е в невиждана криза

Стотици автомобили се трупат на граничния пункт „Капъкуле“ за влизане в Турция, а магазините в Одрин са препълнени от дълги опашки от чакащи българи. Ако сте видели тези кадри през изминалия уикенд и се чудите защо хората са тръгнали на предколеден пазар отвъд границата, причината е в обезценяването на турската лира.

През декември тя достигна рекордно ниски нива спрямо долара, инфлацията гони 30%, а президентът Реджеп Тайип Ердоган успя да стабилизира положението, колкото е възможно, с нова мярка в понеделник. Той обаче продължава да поддържа непопулярната теория, че ниските лихвени нива ще генерират „нов икономически модел“ за страната му.

Президентът намалява постепенно лихвените проценти - 4 пъти през последните 4 месеца - чрез назначения от него гуверньор на Централната банка. Така смята, че ще намали инфлацията, ще повиши инвестициите, износа и броя на работните места, което ще осигури на Турция независимост от останалите държави.

Икономическият му експеримент обаче повиши инфлацията и вкара страната с 84-милионно население в невиждана през последните години криза. Цените растат, бизнесът не може да се справи с повишаващите се разходи, а за най-бедните вече изглежда, че няма изход.

Синдикатите излязоха на протести, гражданите са недоволни, а опозицията призова за предсрочни избори.

Всичко това показва, че стратегията на Ердоган е с много пробойни. Тя се различава противоположно от стандартната икономическа теория, че високите лихвени нива са нужни за възпиране на изтичането на капитал и за защита на валутата. Тази есен лирата загуби над половината от стойността си спрямо американския долар въпреки последния стабилизиращ ход на турския президент, пише Financial Times.

Във вторник – 21 декември, лирата се повиши със 7% и стигна до 12.21 спрямо долара. Това се случи, след като късно в понеделник Ердоган обяви нова схема, по която правителството ще насърчава турците, държащи спестяванията си в лири, а не в долари и злато. Той не уточни как управляващите ще финансират потенциално скъпата и инфлационна инициатива.

Преди изявлението му лирата се понижи с повече от 10% при най-ниското ниво от 18,4 спрямо щатския долар. След това се върна до 12 - най-големият й ръст в рамките на един ден в историята - и завърши деня с 25% увеличение.

На пазарите са били продадени около 1 милиард долара след изявлението, каза каза ръководителят на Асоциацията на турските банки, цитиран от Bloomberg.

„Представяме нова финансова алтернатива на гражданите, които искат да облекчат притесненията си, произтичащи от покачването на валутните курсове, когато оценяват спестяванията си“, каза Ердоган, но отново защити политиката на ниските лихви и добави, че „няма връщане назад“.

Под натиска му централната банка намали лихвите с 500 базисни пункта от септември насам, а той смени трима гуверньори, които не бяха съгласни с политиката му. Лирата загуби 40% от стойността си само през последния месец. В момента 1 турска лира е около 14 стотинки.

В Турция вносът редовно надвишава износа, а годишните нива на инфлация са с над 10% от тези през последните пет години. Това предполага един съществен проблем – нарастване на цените, който е заложен в системата и законодателната власт не е доказала с нищо, че може да го предотврати.

По-рано този месец Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заяви, че инфлационният натиск над Турция се е засилил със субсидираните заеми, отпуснати на местни компании от началото на пандемията, чиято цел е да се задейства износът. ОИСР обаче предупреди, че Анкара ще е „обект на потенциален натиск от заплати, разходи за внос и производствени цени“.

Проф. Дани Родрик от Harvard казва пред FT, че Турция дълго време е привличала капиталови потоци с малко по-високи лихвени маржове. Въпреки че те са помогнали за вливане на много финанси и за повишаване на вътрешната инфлация, правилният ход на Анкара след рязкото сваляне на лихвените проценти е трябвало да бъде свързан със затегнати мерки и по-бавен растеж за гарантиране на дългосрочна стабилност и предотвратяване на криза.

„Един от митовете на финансовата глобализация е, че тя налага макроикономическа дисциплина“, заявява той. „В Турция е точно обратното. Икономическият им експеримент продължи много по-дълго, отколкото трябваше, благодарение на по-еластичното финансиране. В резултат на това икономическите разходи са по-големи“.

Много икономисти определят програмата на Ердоган като „безразсъдна“ и заявяват, че настоящото ниво на инфлация от 21% ще надхвърли 30% през следващата година, пише Bloomberg.

Според други новите мерки на турския президент са „ефективно забулени повишения на лихвите“. Това може да има опасни последици.

Съобщенията на Ердоган в понеделник „могат да помогнат на валутата, но мисля, че всичко се свежда до доверието и дали вложителите вярват, че това е политика, която действително може да бъде приложена“, казва Брендън Маккена - валутен стратег в Wells Fargo в Ню Йорк. „В момента турските институции не се ползват с голямо доверие, така че може да има предизвикателства при включването на вложителите в лири“.

Друг възможен риск според Феникс Кален, стратег за развиващите се пазари от "Сосиете Женерал", е масово теглене на пари от банките вследствие на пълна загуба на доверие в системата - такова вече имаше през 2001 г.