Love is sharing: навиците на щастливите двойки

Всяка година 14 февруари е повод някой да ни зададе “нестандартния” въпрос как живеете и работите заедно. В последния брой на подкаста ни “Животът и други неща” също повдигнахме темата за равносметката за връзките след пандемията - лишаването от свобода е изпитание за духа. Макар и в по-лека форма от повечето западни страни, ние също сме затворници.

Може би допреди пандемията това съвместителство между живот и работа не ни правеше особено впечатление. Сега продължава да не ни прави, но за сметка на това си задаваме въпроси като например какво свързва хората - дали това да могат да си помълчат заедно, без да ги притеснява, или да си говорят за работа в извънработно време.

Подредихме в списък няколко неща - тип навици или рутина, които правят съвместния живот по-лек и приятен. Нямаме претенция за изчерпателност, вие можете да добавите и ваши наблюдения.

Нека започнем с удоволствията: отношението към храната. Ако единият е хедонист, който отдава голямо значение на храната и за него тя е ритуал или удоволствие, а другият човек във връзката яде, за да съществува, това със сигурност е пропаст.

И все пак, ако пропуснеш закуската, а обяда изядеш сам, то вечерята със сигурност трябва да споделиш с човека, с когото живееш. Това е първи закон на хармоничното семейство. Чаша вино също е добра предпоставка за разговор.

Уважението обаче е фундаментът, върху който градите всичко останало. Какво означава това ли? Най-вече да се приемаме в различието си и да сме грижливи към малките дребни неща, които могат да преобърнат колата. “Не е редно да ми изключиш Iqos-a, за да си заредиш Huawei-я, без да ме питаш”, ми направи онзи ден забележка мъжът ми и беше прав. Уважението има много форми, но винаги едно лице - вашето.

Кафето сутрин е другият задължителен елемент за една връзка (ако го пиете и двамата). Да направиш кафе за другия е 100 пъти по-силно от това да изхвърлиш боклука.

Разходките - те са начин да забавим времето, да изчистим главите си и да си поговорим. Ходенето е дефицитно занимание и ценност. Неслучайно смартчасовниците ни ни възнаграждават с баджове и ни поздравяват, когато минем дневния си лимит. Да си направите заедно крачките е почти толкова приятно, колкото да си премерите съня.

Като интимна част от живота на човека, сънят рядко или мимолетно влиза като тема в публичния разговор. В последните няколко години обаче се оказва, че безсънието е пандемията на съвременния живот. Около 39% от хората в България потвърждават, че имат смущения в съня, показва изследване на технологичната компания Huawei, която инвестира много в приложения за следене на нивото на стрес, мониторинг на съня и т.н. Горе-долу между 30 и 44% са стойностите във всички наблюдавани европейски държави.

Заради любовта към спорта, разходките и възможността да си мерим активностите - и двамата с мъжа ми ползваме смарт часовници. Съответно това, което виждаме на тях, често е тема за разговор помежду ни. Може би това е модерният начин да питаш другия "как си, колко ти е средният пулс, как ти е дълбокият сън, а нивото на кислород в кръвта?".

Сериалите! Гледането на филми и сериали също е много важна част от нашата връзка. Да имаш разбиране към многочасовото губене на време на другия, както и да можеш да го споделяш, са съществен елемент от съвместното съжителство. Разбира се, не всичко е по вкуса на всеки, така че и толерантността към интересите на другия също е форма на хармония.

Може би най-големият урок от миналата година беше как да се научим да обитаваме общи пространства, без да си пречим. Понякога е трудно да мислиш, когато другият човек иска да слуша музика. Колкото и да е парадоксално - тук пак електрониката идва на помощ със звукоизолиращите слушалки. И ако допреди пандемията идеята за нещо, което напълно ми късаше връзката със света отвън ми се струваше далечна, сега преживявам безгрижно и най-шумните парчета на Рамщайн, докато слушам нещо друго.

Да знаете къде сте и да се чувате, когато не сте заедно. Ако искате да имате здрава и дълга връзка едно от основните правила е да се чувате с партньора си през деня, независимо колко работа имате. Може да е съобщение или късо обаждане, но контактът е важен.

Ремонтирайте нещо заедно. Физическият труд е доста приятен, когато е споделен и не е по задължение. Може би един от най-забавните уикенди беше, когато решихме да боядисаме сами. Оказа се, че се допълваме прекрасно - мъжът ми действаше със замах и на едро, докато аз вършех деликатната работа.

Ако душата е 21 гр., колко ли "тежи" любовта?