Снимка: © Facebook.com/gambrinus.sofia

Вече трета поредна година той осигурява храна за около 150 бездомни на ден в София. Ресурсите му се изчерпват, но "така е възпитан“ и не може да спре - сега разчита на дарения от граждани. Кампанията му „Подай ръка“ се изправя пред какви ли не предизвикателства – от „изгонването“ му от столицата до пандемията от Covid-19. Той обаче не е прекъснал мисията си дори за ден.

Може да се каже, че Мартин Мартинов е човек на първа линия в спасяването на животи в студените месеци. Той е мениджър на ресторант „Гамбринус“, който се помещаваше на ул. „Владайска“ 29. Собственикът на имота обаче решил да не удължава договора, тъй като гледката от стотици чакащи на опашка бездомни пред заведението не се харесвала на хората от квартала. Така Мартин остава без помещение в София и се мести няколко километра на северозапад – в Костинброд. Всеки ден приготвя супа, основно ястие и десерт, товари ги в автомобила си и изминава пътя до столицата, за да донесе храната на чакащите го.

„Най-хубавото нещо, което са ми казвали тези хора, дойде от една жена на опашката. Тя каза пред другите: „Може да умираме от студ, но знаем, че той ще дойде“, казва Мартин.

Когато се чуваме, той ме моли да му се обадя отново след час. До Костинброд са дошли дарители от Пазарджик, за да донесат продукти в подкрепа на каузата. „Трябва да им отделя нужното време“, казва Мартинов. „Такива хора са единици, но оценявам всичко, което правят. Това не е никак малко“.

Малко по-късно мениджърът на „Гамбринус“ ми разказва как инициативата „Подай ръка“ е започва още през 2017.

„Идеята си е лично моя. Сам започнах тази кампания“, споделя той и дори не е нужно да го питам защо. На няколко пъти казва, че просто така е „научен и възпитан от семейството си“ – винаги да помага на хората около него, които изпитват нужда.

След като идеята се е зародила, Мартин започва да раздава брошури на гарата, на бул. „Граф Игнатиев“ и на други места, където се събират бездомни хора. Персоналът на ресторанта му веднага прегръща каузата и започва да му помага с покупката, приготвянето на продуктите и раздаването на готовата храна.

„Кампанията е от ноември до края на март, но тази година, заради пандемията, не е спирала. А и по принцип не спира, през останалото време се помага на други семейства. Бих казал с ръка на сърцето, че кампанията не е преставала да действа от 2017 г.“, казва Мартинов.

Пандемията от коронавирус го изправя пред трудна ситуация, тъй като точно тогава се налага да се премести в Костинброд. В един от центровете за временно настаняване на бездомни в София обаче изниква парадоксална ситуация – през уикенда не се доставя храна, а в същото време хората не могат да излязат навън заради Covid-мерките. И Мартин решава да помогне. Започва всяка събота и неделя да доставя топла храна на настанените в дома, въпреки че трябва с часове да чака на КПП-тата и да обяснява десетки пъти по какви причини пътува до столицата и обратно.

„Разбира се, че пандемията попречи. Като няма дарители… Тя все пак не попречи пряко на кампанията да се осъществи. Въпросът е, че в една нормална ситуация е трудно, а какво остава, когато има карантина, затваряне на градове. Става още по-тежко“, споделя той.

„Напуснах София, защото на хората от квартала не им беше приятно да виждат 150 отчаяни, одърпани, мръсни хора. Тези хора са там по принцип, но точно тогава се струпваха на едно място. Възможно е да се върна в столицата, ако хазяите станат по-малко алчни и не ми искат наеми от 6 до 10 хиляди лева. Търся възможност да се върна и да работя, както преди. Там е много по-лесно за мен. Търся помещение за целогодишна социална кухня, но отникъде няма нищо към този момент“, казва Мартин.

В момента той раздава храна на бездомните на една от улиците над хипермаркета Lidl на „Опълченска“, в близост до Медицинския институт на МВР. „Далеч е от блоковете, а в същото време е хубаво, че се намира в центъра, защото тези хора обикалят най-вече в района. Особено зимата - ходят до Халите, на гарата, някъде, където през деня да им е топло“, споделя Мартинов и казва, че всеки ден идват още нови хора. „Има такива, които не са бездомни, а нуждаещи се, които са на прага на мизерията“.

Мартин не определя като „щастие“ чувството, което изпитват тези 150 души, когато получат кутиите със супа и основно ястие. „Това не е щастие. Тези хора са нещастни. Аз им давам просто една храна. Да, мнозина казват „просто, просто“, но това е много важно за тях. Те изпитват по-скоро благодарност“.

Разказва ми с гордост, че трима души, които е изхранвал, вече са си намерили работа. „Те бяха хора от опашката, а в момента са ми дарители. Не казвам, че ми носят продукти за 2000 лева, но едно от момичетата например ми донесе 20 хляба. Освен това ми предостави дрехи, които да раздам на хората. Но това е голяма стъпка. Няма значение какво ще дариш или колко. Въпросът е да ти мине през главата да го направиш“.

Освен персоналът на „Гамбринус“, му помагат още доста хора. „Не мога да изредя всички“, казва Мартин, но отбелязва, че не са „министри, депутати или милионери“, а съвсем обикновени граждани, които понякога заделят дори и малкото, което имат, в името на каузата.

Към момента няма институции, които са застанали зад „Подай ръка“. „Дори не са ме потърсили“, казва Мартинов. Така задачата му става още по-трудна, но той, с упорство и много любов, продължава мисията си.

В момента се нуждае от всякакви продукти – най-вече олио, сол, боб, леща, ориз и картофи. Големи разходи отиват за вилици, лъжици, ножчета и кутии, както и за пликове. Мартин изчислява, че пластмасовите продукти струват около 80 лева на ден, а общо разходите на дневна база за едно хранене на бездомните се равняват на 600-700 лева.

Сред лицата на опашката има и учители, хора на науката, артисти – изоставени от държавата и оставени на произвола на съдбата. Веднъж на всеки 24 часа обаче те получават искрица надежда – когато видят Мартин да слиза от автомобила си с пълни торби.

„Това да даваш, да помагаш, става като наркотик. Не можеш да спреш“.


Хората, които желаят да направят дарение за кампанията "Подай ръка", могат да се обадят на тел. 0877524464.


Прочетете още:

Проф. Галилей Симеонов - живият класик, оставен да бедства на 91 г.

Прочети