Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Съжалявам, но публичната реч съвсем не е най-силната ми страна“. „Проблемът е, че съм свикнала с ръкостисканията. Всеки път, когато някой поиска прегръдка, се обърквам. Казвали са ми, че давам най-лошите прегръдки в историята“. „За мен не е най-приятното нещо да трябва да прегърна някого, освен ако не го познавам. А аз не познавам истински никого“.
Това не са цитати от американски ситком, а откъси от пресконференциите на суперзвездата в женския тенис Наоми Осака. Тя постоянно се усмихва, винаги изглежда разсеяна, не успява да подреди мислите си и сама се вкарва в задълбочени разсъждения по екзистенциални проблеми след простичките въпроси на журналистите от типа: „Как игра днес?“.
Не и докато не се случи едно голямо събитие, което промени живота на всички жители на САЩ – убийството на Джордж Флойд от полицаи в Минеаполис. Този момент отприщи гнева на чернокожите жители на страната, а той, от своя страна, доведе до масови протести, ексцесии и дори анархия. Появи се движението „Black Lives Matter“, а Наоми стана негов истински защитник. Младото 22-годишно момиче се обяви против расовата дискриминация и се превърна в най-яркия глас на каузата в света на женския спорт, а може би и в целия спортен свят.
Наоми Осака е родена в Осака през 1997 г. в семейството на хаитянина Леонард Франсоа и японката Тамаки Осака. Още като малко момиче тя заминава в САЩ, където получава подкрепата на местните федерации и разгръща потенциала си, за да съгради основите на своята професионална кариера. Израснала в общество, в което расизмът никога не е умирал, Наоми нямаше намерение да мълчи повече, макар че, както знаем, публичните речи не са „най-силното ѝ качество“.
Флойд бе убит от полицаи на 25 май и още тогава Осака започна да публикува коментари в социалните мрежи, призовавайки за равенство между расите. Заедно с приятеля си – рапъра YBN Cordae, летя до Минеаполис и се присъедини към протестите, а после участва в още демонстрации при завръщането си в Лос Анджелис. Насилието над чернокожи обаче продължи, движението „Black Lives Matter“ набра нова скорост, а Осака каза, че светът най-накрая трябва да обърне внимание на проблема.
Бившата №1 в света обяви бойкот. Тя каза, че няма да излезе на полуфинала срещу Елизе Мертенс в турнира Western & Southern Open, провел се в Ню Йорк тази година. Или се предприемат мерки за защита на чернокожите, или няма да ме гледате на корта – това бе красноречивото послание на Осака. В крайна сметка организаторите я убедиха да играе и тя стигна до финала, където се отказа поради травма.
Трикратната шампионка от Големия шлем продължи делото си на US Open, където подготви 7 различни маски, които да носи във всеки един от двубоите си. На тях бяха изписани седем имена на чернокожи граждани на САЩ, станали жертви на полицейски тормоз. „Мисля, че хората гледат тенис по целия свят. Тези имена, които ние мислим, че са известни, може да не са познати в чужбина“, обясни действията си Осака. „Много е тъжно обаче, че седем маски не са достатъчни, за да се поберат всички имена. Надявам се да стигна до финала, за да ги видите всички“, каза японката.
Е, излизайки на корта в седем поредни случая, Наоми ни разказа историите на Бриона Тейлър, Елайджа МакКлейн, Ахмауд Арбъри, Трейвън Мартин, Джордж Флойд, Филандо Кастил и Тамир Райс. И спечели титлата.
„Всичко, което правих извън корта, по някакъв начин важеше и на него“, сподели шампионката. „Това ме направи по-силна, защото почувствах, че имам по-голямо желание да победя. Защото исках да покажа повече имена“.
Вече дори хората, които по принцип не гледат тенис, явно са чули за каузата на 22-годишната спортистка, която я поставя в ролята на посланик за равноправието. Тя дори измести от фокуса Серина Уилямс – 38-годишната американка, която винаги се е гордяла, че е чернокожа, винаги е подкрепяла „своите хора“ и пламенно е изразявала тези си позиции. Не че не го стори и сега, но ехото от гласа на Наоми Осака отеква далеч по-дълго в пространството.
Японката „надделя“ над Серина Уилямс и в друга класация – за най-високоплатените спортисти при дамите в периода юни 2019 – юни 2020. Бившата №1 в света оглави подреждането на Forbes със заработените 37,4 милиона долара от наградни фондове и спонсорски договори. 23-кратната шампионка от Големия шлем спечели с 1,4 млн. по-малко. Освен това, Наоми постави рекорд, подобрявайки постижението на Мария Шарапова от 2015 г. – 29,7 млн.
Осака се превърна в своеобразна машина за пари и в маркетинг икона. Всичко се крие във факта, че чрез нейното влияние компаниите имат достъп и до огромния азиатски пазар, и до американския. Трикратната шампионка от Големия шлем се радва на сделки с редица огромни спонсори - Nissin, Yonex, Shiseido и най-вече Nike. Има общо 15 спонсорски договора, сред които личат още имената на компаниите Nissin, All Nippon Airways и MasterCard. А наскоро дори инвестира в новата марка саке Soto!, където ще изпълнява и ролята на креативен консултант.
Наоми Осака направи това, което дори Роджър Федерер не успя – кобрандира екипа си на Nike с три други марки. В средата на миналата година тя замени Adidas, които също ѝ позволяваха да поставя други лога върху дрехите си, с американския спортен концерн. Сега можем, освен марката Nike, да видим върху екипа ѝ фирмените знаци на Mastercard, авиокомпанията ANA и Nissin.
Това е първият път в историята на Nike, в който на спортист е разрешено на екипа му да има три други лога. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че китайката Ли На също се радваше на подобна слава. Тя успя да стане първата азиатка, печелила турнир от Големия шлем, но не само заради това съумя да бие Федерер по рекламни договори. Не затова Nike също ѝ позволиха да постави два спонсора върху екипа си - Mercedes и Taikang Life. А защото беше главният вход към азиатския пазар.
По неофициална информация – Осака печели по 8,5 млн. долара на година от договора си с Nike. Най-високият спонсорски договор в женския тенис принадлежи на Серина Уилямс – 18 млн. на година, по непотвърдена информация. Nike дори подготвят за Осака нейно персонално лого, каквото имат Рафаел Надал, Мария Шарапова и Роджър Федерер, както и лайфстайл линия на нейното име.
Наоми се възползва от всичко това по най-разумния начин. Използва авторитета си, за да запознае своите фенове с голямата си кауза. Година по-късно виждаме, че за да успее да ги убеди в това, за което се бори, трикратната шампионка от Шлема определено е подобрила речта си пред микрофона.
„Със сигурност чувствам, че времената бяха трудни“, каза тя след спечелената титла в Ню Йорк. „Определено премислях всичко по няколко пъти. Мисля, че преминах през това, защото по време на карантината желаех да си дам шанс да спечеля турнира. Усещам, че работих толкова усърдно, че да стигна до тази възможност. И исках все повече хора да видят имената“.
Прочетете още:
Сълзи от радост и болка: Странният US Open завърши с исторически финал
Как расизмът и физическите сблъсъци убиха футбола в голямото френско дерби
