Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Другари! Добре разбирате, че като правя това предложение, ръководейки се от общите интереси на нашето развитие, аз отчитам, така да се каже, и нашите лични интереси. Както знаем, и при социализма интересите са могъща движеща сила. И така, какви са в случая моите интереси? Първо, що се отнася до мен лично, аз съм си направил сметката много добре: при най-благоприятния развой на нещата ще бъда генерален секретар още 3 мандата – до 2006 г., тоест, когато ще съм на 95 години. Смятам, че в основни линии това съвпада с моите интереси. Второ, мисля, че пак в основни линии, предложението отговаря и на интересите на останалите другари от Политбюро. Е, може би не се отнася изцяло за най-младите, но какво да се прави – нали обществените интереси стоят над личните.“
Не е трудно да се досети човек кой е изрекъл тези думи – Тодор Живков пред Политбюро през 1988 г.
Въпреки че, ако махнем някои ключови подсказки като „другари“, „социализма“ и „Политбюро“, не е трудно да си представим, че става дума за цитат от речта на Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ миналия месец.
Според историците Искра Баева и Евгения Калинова (цитатът е от книгата им „Българските преходи 1939-2010“) с тези думи Живков се подиграва с другарите от Политбюро и в тях личи „явна арогантност“.
Темата на изказването е предложението на самия Живков за въвеждане на мандантност за висшия ешелон на властта. Идеята е очевидна – Горбачов е започнал „перестройката“, Живков е дълбоко несъгласен с промените, които директно заплашват властта му и действа на принципа „след мен и потоп“.
Така че думите му по-скоро са цинично откровени – аз ще съм на власт, докато мога, после се оправяйте.
Въпросът с мандатността е част от по-широката „Юлска концепция“, лансирана от Живков през 1987 г. в отговор на перестроечния плам на Горбачов. Според Баева и Калинова с Юлската концепция Живков „демонстрира неизчерпаемата енергия, с която е готов да брани властта си“.
Идеите на Първия за „политическо преобразуване на обществото“ минават през, познахте, приемане на нова конституция.
Новата „Юлска концепция“ от 2020 г. също включва „рестарт“ и нова конституция.
Обяснено: "Рестартът" и Великото Народно събрание
Главният прокурор ще внася закони, ВНС вече няма да има, мъжете и жените (отново) са равни
Ако се върнем още по-назад, Тодор Живков се обявява за нова, социалистическа конституция малко след като поема властта – през 1958 г. Такава действително е подготвена и одобрена с референдум. До приемането ѝ минават 13 години. Вероятно той си представя нещо подобно като времеви график и втория път, през 1987 г.
Днес хоризонтът е значително по-близък – става дума за оцеляване във властта за шест месеца, до провеждането на следващите редовни избори (или хипотетично, избори за Велико народно събрание). Идеята, разбира се, е през това време „батальонът да се строи“, както се пее в популярната песен и управлението на ГЕРБ да продължи, в една или друга форма. Мотивите обаче са същите.
Аналогиите между днешната ситуация и тази в последните години на социализма надхвърлят личностите на Живков и Борисов.
През юли, пак този юли, 1989 г. дългогодишният председател на Народното събрание Станко Тодоров пише писмо до Политбюро, в което обвинява Живков, че е обезличил парламента и изцяло го е подчинил на своята власт.
Друга натрапваща се аналогия е канализирането на политическото недоволство през екологичните проблеми. От „Чернобил“ и Русе до Алепу и Иракли посланието е едно и също – властта нехае за хората и е готова на всичко, включително да разрушава природата и човешкото здраве, за да се облагодетелства.
Прокуратурата установи редица нарушения в "Росенец", "Алепу" и още 3 обекта на Черноморието
Дори и в икономически и финансов план могат да бъдат намерени сходства между днешните правителствени тревоги с агонията на социалистическия режим – става дума за субсидиите, тогава от СССР, сега от ЕС.
В икономически план „перестройката“ на Горбачов означава, че всеки в социалистическия блок ще се грижи сам за себе си. Това е особено лоша новина за България, която най-силно разчита на съветските суровини, горива и пазари. Съветския съюз поставя условия за цените, които България плаща, за качеството на стоките, които връща на съветския пазар и обявява, че няма да субсидира повече българската икономика.
Днес по подобен начин Европейския съюз поставя все по-строги условия за средствата, които България получава и все по-високи критерии за резултатите, които постига.
Това създава допълнителен натиск и усложнява процеса по оцеляване във властта на всяка цена. А както по онова време Живков вече не е любимото "момче" на партията-майка КПСС и нейния лидер, така и Борисов днес изглежда вече не е безкритично приеман от европейските си партньори, включително в Германия.
"Бунт на тиквената улица": Spiеgel за епидемичната корупция на Борисов и подкопаната демокрация
Отдавна сме установили, че приликите между Бойко Борисов и Тодор Живков са изобилни и далеч не случайни. Но едва ли Борисов, който сам посочва Живков като „университета“, от който се е учил (наред със Симеон Сакскобурготски) някога си е представял, че приликите ще надхвърлят хвалбите с магистралите и заводите, фамилиарния тон и простоватата реч. И разбира се, зад кулисите, умението да се управляват интереси и да се разпределят порции (по А. Доган).
Но ето че днес сме склонни да сравняваме юлските концепции на Борисов с тези на Живков отпреди 33 години. Тогава последва крах на системата, но не внезапен и еднократен, а плавен, мъчителен и сякаш безкраен. Както гласи популярният израз, все се надявахме да стигнем дъното, че да тръгнем нагоре.
Сега, независимо от поредното усещане за крах, вероятно, както казваше някогашният руски премиер Виктор Черномирдин, ще се получи както винаги.
