Обяснено: Какво е “въздушен Шенген” и какво печелим от него

Австрия може да отвори пътя на България и Румъния към Шенген - но само по въздух. Това е новината от последните дни, след като стана ясно, че Виена е готова на отстъпки от ветото си и е склонна да допусне двете страни до т.нар. "въздушен Шенген", макар и под условия. Но какво всъщност означава това?

Така нареченият "въздушен Шенген" е само неофициално понятие, с което се обозначава по-лекият граничен контрол на границите по въздух. Накратко - на пътуващите със самолет от и за България от и към страни от Шенгенското пространство повече няма да им се налага да стоят на опашки за проверка на паспортите.

При пътуване със самолет ще отпаднат проверките на личните документи между България, Румъния и останалите държави в зоната. Това обаче няма да изключи проверките за сигурност на летищата, включително и при багажа.

Промяната ще засегне предимно туристите, като премиерът Николай Денков подчерта, че тя ще доведе до повече удобство.

“Много по-лесно ще минавате през опашки, които са по-малки. Даже може да не ви проверяват документите в някои случаи. Това е удобство”, каза той.

Идеята за "въздушен Шенген" би била равносилна на частично членство в зоната, свободна от граничен контрол, в която към момента членуват общо 27 държави. България и Румъния обаче няма да са официално членки на Шенген, а сухопътните граници ще запазят сегашния си статут.

Какво означава това за икономиката?

Проблемът с големите опашки на сухопътните гранични пунктове ще остане неразрешен поне в обозримо бъдеще. Според Денков той засяга най-вече бизнеса - при това не само българския.

Неприемането на България и Румъния извън Шенгенското пространство има преки икономически ефекти. Преди месеци румънският премиер Марчел Чолаку разкри, че страната му е загубила до 2% от икономическото си производство заради продължителното чакане да се присъедини към зоната. По думите му щетите, причинени от това, се оценяват на около 5,5 млрд. евро.

Експерти посочват, че “въздушният Шенген” няма да разреши тези предизвикателства. В интервю пред БНР доц. Огнян Минчев обясни, че влизането в Шенген само по въздух няма да е от полза за икономиката на България.

“Това решение би улеснило пътуването на всеки от нас, но не и пътуванията с бизнес цел, бизнес транспорта и опашките по границите. Но все пак това е добра новина”, каза той.

Според политолога Любомир Стефанов това е “добра стъпка”, но е 1/10 от целия процес по интеграция на България в Шенгенското пространство.

Как се стигна дотук?

Дори ако "въздушен Шенген" е равнозначен на частично членство, той все пак ще изисква единодушното одобрение на всички държави членки. Испания, която в момента председателства Съвета на ЕС, изрази готовност да проведе гласуване веднага щом има промяна по темата.

Миналата година Нидерландия и Австрия наложиха вето на приемането на България в Шенген. Двете се позовават на различни проблеми, включително притеснения около охраната на външните ни граници.

Според Виена незаконната имиграция все още е твърде висока и трябва да се направи повече за ограничаването ѝ. Управляващата в Австрия консервативна Народна партия (OVP) от години превръща борбата с нелегалната имиграция в ключов въпрос на предизборната си кампания. През 2024 г. предстоят парламентарни избори в страната, а крайнодясната Партия на свободата, която има сходна позиция по отношение на миграцията, има ясна преднина в проучванията на общественото мнение.

България и Румъния от години се опитват да станат членки на зоната, свободна от граничен контрол. Европейската комисия на няколко пъти е казвала, че двете държави изпълняват всички изискванията за пълноправно членство. За приемането на нови членове в Шенген обаче се изисква единодушното съгласие на всички държави членки.

Австрия добре познава модела за “въздушен Шенген”

Историята се повтаря - макар и парадоксално. Оказва се, че поетапното премахване на граничния контрол вече е било прилагано като модел - при това за самата Австрия, припомня австрийското издание "Дер Щандард". По време на процеса на присъединяване на страната към свободната от граничен контрол зона, Бавария налага вето срещу кандидатурата за членство на Виена с аргумента, че новата членка на ЕС не е в състояние да защити адекватно външните граници на блока към Източна Европа и Балканите.

“Във Виена [тогава] имаше голямо възмущение. На кризисна среща на върха между правителствените ръководители Хелмут Кол [по това време германски канцлер], Романо Проди от Италия и Виктор Клима [тогава транспортен министър на Австрия] беше намерено решение: постепенно въвеждане на отворени граници.

Впоследствие е взето решение Австрия да стане част от Шенген, като от 1 декември 1997 г. е премахнат контролът на въздушните граници, а от 1 април 1998 г. и този по сухопътните.

Виена има условия

Отстъпките от ветото срещу България и Румъния ще бъдат дадени само срещу изпълнение на конкретни изисквания. Виена е съобщила на Европейската комисия "ясни условия", които трябва да бъдат изпълнени, за да се разгледа възможността за “въздушен Шенген”. Служител на австрийското вътрешно министерство посочва пред изданието “Financial Times”, че това са:

осигуряване на финансиране за утрояване на състава на граничните сили на “Фронтекс” в България и Румъния. Австрийски служители също ще трябва да бъдат изпратени в двете държави.
Виена настоява София и Букурещ да модернизират външните си граници с непрекъсната ограда, която да ги отдели от страни извън ЕС, по-специално Сърбия и Турция.
двете държави ще трябва да приемат бежанци, на които е отказано убежище в Австрия и които са влезли в ЕС през Румъния или България. Това условие е в изпълнение на съществуващите правила по така наречения Дъблински регламент, който изисква от търсещите убежище да подават молбите си в първата страна от ЕС, до която достигнат.

Всичко това трябва да се поеме финансово от Европейската комисия.

„Идеята е, че се нуждаем от напредък в защитата на външните граници на ЕС. Сега топката е в полето на Комисията“, каза австрийският вътрешен министър Герхард Карнер.

Изпълнителният орган на ЕС приветства намеренията на Австрия като „положителни“ и каза, че е готов да предостави подкрепа по въпроса, включително чрез укрепване на разполагането на “Фронтекс” по границите.

Към момента няма определен график за прилагането на мерките, поискани от Австрия. От няколко изказвания на премиера Николай Денков стана ясно, че преговорите по въпроса предстоят през следващите седмици.

Според българския министър-председател обаче предложението на Виена е "преговорна позиция, а не краен резултат".В неделя той категорично обясни, че София няма да се съгласи с едно от австрийските условия - това да приеме повече мигранти от Сирия и Афганистан.

Австрия е готова на отстъпки за ветото си срещу България за Шенген, но с условия