Сред хората, получили поне една доза от иРНК ваксина срещу Covid (Pfizer/BioNTech и Moderna), рисковете от безсимптомно прекарване на заболяването са намалени със 72%, а при получаване на две дози – със 73%. Това означава, че разпространението на вируса е намалено със същите проценти. Данните са част от последните проучвания за ефикасността на ваксините срещу SARS-CoV-2, публикувани на 10 март в сп. „Oxford Academic“.
Кейтлин Джетелина, която е епидемиолог, асистент-професор в Университета за здравни науки в Хюстън и автор на блога „Your Local Epidemiologist“, направи обзор на последната информация за всички изследвания на препаратите по света, актуална към 14 март.
Тя цитира Pfzier/BioNTech, които обявиха, че ефикасността на ваксината им е 94% срещу безсимптомно предаване на вируса. Проучването все още не е публикувано официално.
В момента има 7 подпроучвания или прессъобщения, които потвърждават 50-95% намалено предаване на вируса след ваксинацията. „Това е голям диапазон, който е характерен за такива драстично различни научни изследвания”, казва епидемиологът. „Това вероятно се дължи на различни извадки, местоположения, ваксини, генетика, култури и т.н. Ще мине известно време, докато разберем ′′истинския” процент за всяка ваксина".
Част от най-новите проучвания показват, че препаратът на Pfizer/BioNTech (иРНК) води до 72-94% намаляване на безсимптомното протичане на заразата, а за този на Moderna (иРНК) диапазонът е по-голям – 37-72%. За AstraZeneca (аденовирусна ваксина) рисковете от безсимптомното протичане и предаване са намалени с 49 на сто, ако пациентът е получил една стандартна и една по-малка доза.
Сравняване на данните между различните ваксини обаче все още не трябва да се прави, защото изследванията са в предварителна фаза и в следващите месеци ситуацията може да се промени, в зависимост от развитието на новите варианти на Covid-19 и на увеличаването на имунизациите в световен мащаб.
(Натиснете върху таблицата за по-голям размер)
Сред най-новите данни, които дават още по-големи надежди за успех на ваксинационните кампании по света, е завършването на клиничните тестове на американската компания Novavax, която разработва препарат на основата на рекомбинантен протеин. Проучването, направено във Великобритания и Южна Африка, показва, че ефикасността на препарата срещу леки, средни и тежки форми на коронавирус е средно 96,4%.
Ваксината на Novavax чака одобрение от американския регулатор FDA. Компанията няма сключен предварителен договор с Европейската комисия. Ако препаратът бъде одобрен в Европа, България може евентуално да получи 1,55 млн. дози, сочат данните на МЗ.
Данните на Novavax, публикувани на 11 март, показват, че препаратът има 86,3% ефикасност срещу британския вариант на Covid-19. Единствената друга ваксина, за която към момента има данни как действа срещу тази мутация, е на Pfizer/BioNTech. Проучване, проведено в Израел, където населението се имунизира само с този препарат, показва между 90 и 95% ефективност.
Изследвания текат с ваксините на Moderna и AstraZeneca. Към момента няма доказателства, че препаратът на AZ не действа срещу британския вариант – още повече, че масовата имунизация във Великобритания се прави с тази ваксина и с Pfizer. Все още не е доказана ефикасността срещу британския щам на еднодозовата аденовирусна ваксина на Janssen, която наскоро беше одобрена от Европейската агенция по лекарствата.
Novavax са провели проучване за ефикасността срещу южноафриканската мутация на Covid-19. То е показало ефикасност от 48,6% на ваксината сред 2905 души, от които 240 са били HIV-позитивни. При тях ефективността е дори по-висока – 55,4 на сто.
Сред най-новите данни за ваксината на AstraZeneca е, че ефектът на неутрализиращите антитела срещу южноафриканския вариант след имунизация с нея намалява 9,5 пъти. На този етап ефикасността ѝ срещу щама е около 10 на сто, но предстоят още проучвания.
За справка – Janssen показва 57% ефикасност срещу този по-опасен вариант на Covid, от Moderna обявиха, че неутрализиращите антитела намаляват 6 пъти, изправяйки се срещу мутацията, а от Pfizer засега съобщават, че след ваксината антителата се понижават с 0,81 – 1,46 пъти - тоест, мутацията няма голямо влияние върху препарата.
За нито една от тези ваксини все още няма данни как действат срещу останалите известни варианти – бразилски и нигерийски. Производителите вече са започнали да подобряват препаратите си, за да се справят с появяващите се мутации. Pfizer и Moderna разработват бустер доза (подсилваща), а J&J, AZ и Novavax работят по актуализиране на ваксината.
Друг важен въпрос е каква е ефективността при пациентите в групата 65+. За Pfizer данните са обнадеждаващи – близо 93% ефикасност за хората между 65 и 75 г., както и 100-процентова при тези над 75 г. От Moderna са обявили, че е 100% ефикасна сред възрастните, а Janssen казват, че глобалното им проучване показва средна ефективност от 68,6% при тази група.
За Novavax все още няма информация, същото важи и за AstraZeneca, която бе спряна за възрастните в десетки държави точно поради тази причина. Франция, Германия и още страни обаче промениха позицията си и започнаха да я прилагат в тази възрастова група.
Само 8% от доброволците в групата с ваксинираните по време на клиничните изпитания са били между 56 и 69 години, а около 4% са тези над 70 г. ЕМА обаче не поставя горна възрастова граница и казва, че препаратът е безопасен за всички над 18 г. България разчита на него за масовата имунизация (чака общо 4,5 млн. дози), но в момента ваксинационната кампания е блокирана, защото се разследва смъртен случай на имунизирана пациентка (няма доказателства за причинно-следствена връзка).
Обнадеждаващите данни за всички гореизброени ваксини са, че по време на клиничните изпитания не са отчетени случаи на хоспитализации или починали пациенти. Няколко държави в Европа, сред които Италия, Австрия, Дания и Норвегия разследват случаи на тромбоза и белодробна емболия, като все още не е доказано дали има връзка с ваксината на AstraZeneca/Oxford.
Все още няма информация каква е ефективността на ваксините при деца под 16 години, като Pfizer, Moderna, AZ и Janssen планират да направят проучвания.
Не е ясно и каква е ефикасността при бременните. Към момента са направени само три изследвания с животни с ваксините на Pfizer, Moderna и AstraZeneca. Не са открити странични реакции.
Как са поръчвани ваксините в България и наистина ли сме заложили само на един кон?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
