Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Проблемът е технически: но решаването му може да преначертае бъдещето на икономиката и политиката на Прибалтийските държави.
Литва, Латвия и Естония се готвят да променят честотата на електроснабдителните си системи. Погледнат по-внимателно, този технически ход е огромно събитие за откъсването на трите държави от енергийна зависимост от Русия и съюзника й Беларус.
"Инструментът за изнудване, който Русия използваше за купуването на нашите политици и за намеса в политическия ни живот, повече няма да съществува", казва през 2018 г. тогавашният президент на Литва Далия Грибаускайте.
Трите републики са част от старата Eдинна енергийна система на СССР. След разпадането му през 1992 г. възниква техническият проблем за разкачането на двете електроснабдителни групи. До 2018 г. електрическите централи на Прибалтийските републики са тясно свързани със системите на Русия и Беларус чрез 330 kV електропроводи. Те внасят произведеното в Русия електричество, имат достъп до енергийните резерви на другите държави и участват при разпределението и регулирането на захранването.
Прибалтийските републики винаги са гледали на зависимостта си от руската мрежа като на заплаха за националната си сигурност.
Досега Москва никога не е прекъсвала тока на Литва, Латвия и Естония. Не е заплашвала за подобен ход. Но кризата в Украйна през 2013-2014 г. даде съвсем реален облик на притесненията от евентуално осъществяване на този сценарий. Русия показа, че може да постави Източна Европа на колене, като прекъсне достъпа й до ключови енергийни ресурси. Нещо повече: показа, че няма да се поколебае да го направи във всеки един момент.
"Икономист" цитира данни на естонския енергиен оператор Elering, според които евентуално цялостно прекъсване на електричеството само за 3 дни би коствало 2,3 млрд. евро на трите републики под формата на неосъществено производство.
На 9 юни 2020 г. Латвия преживя сериозна авария със спиране на тока, като спасява положението благодарение на извънредно подаване на ток от Полша. Няма данни, че инцидентът е провокиран умишлено от Русия, но служителите в централната диспечерска служба в Москва не са взели никакви мерки, за да спрат последователните токови удари, стигнали до съседната страна.
Затова Прибалтийските републики бързат да реформират прекратят зависимостта си от инфраструктурното наследство на СССР. През 2018 г. президентите на Естония, Литва, Латвия и Полша подписаха споразумение за присъединяване на електроснабдителните си мрежи към тази на ЕС до 2025 г. Споразумението предвижда преход към синхронизираната мрежа на констинентална Европа, в която е включена и България. Европейският съюз съфинансира проекта с 1 млрд. евро. САЩ също ще се включи с финансова, технически и експертна подкрепа, но осъществяването му ще отнеме още близо 5 години.
Трите държави ще ползват съществуващата наземна връзка LitPol между Литва и Полша, както и нов високоволтов кабел за пренос на прав ток по дъното на Балтийско море, заобикалящ териториалните води на Калининград.
В момента дизайнът на руската електрическа система е такъв, че евентуално умишлено спиране на тока за Прибалтика ще засегне и множество населени места в Беларус и Западна Русия.
Затова експертите по сигурността в Рига, Талин и Вилнюс досега запазваха относително спокойствие. Москва обаче обновява собствената си мрежа по такъв начин, че да изолира собствената си територия и тази на съседен Беларус при евентуални проблеми със захранването на трите републики. Разузнаването на Литва е стигнало до информация, че руският ексклав Калининград е разработил система, при който собственото му електроснабдяване да не бъде засегнато дори ако токът в Прибалтийските страни спре.
Очаква се този процес да бъде завършен още преди края на 2021 г. - четири години преди крайния срок за прехода на Литва, Латвия и Естония към европейската синхронизирана мрежа.
