Правителството само си е решило да не иска извънредна оценка за еврото сега

България би могла да поиска оценка за готовността на страната за въвеждане на еврото най-рано в края на февруари или началото на март, ако отговаря на критериите. Това стана ясно от думите на финансовия министър Теменужка Петкова по bTV.

"Има процедура да бъдем изслушани в еврогрупата в средата на февруари, едва след това ще видим какви са показателите, и ако изпълняваме критериите, сме длъжни да подадем искане за извънреден конвергентен доклад", каза Петкова.

Правителството е длъжно по закон да подаде такова искане в двуседмичен срок от покриване на изискванията за членство в еврозоната.

Въпреки че инфлацията в България достигна исторически най-близкото си ниво до покриването на критериите, новият финансов министър отказа да поиска извънреден доклад за членство в еврозоната. Мотивът - формално поскъпването на живота в България е с 0,1% по-високо от това в трите държави с най-добри показатели в еврозоната.

Решението беше обявено малко след като Теменужка Петкова разговаря с председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, председателя на еврогрупата (министрите на финансите от еврозоната) Паскал Донахю и еврокомисаря Валдис Домбровскис.

Министерството на финансите обяви, че институциите в ЕС са приветствали формирането на новия кабинет и са се съгласили, че "България прави необходимия напредък към приемане на еврото".

"Това ще даде възможност на България в кратки срокове да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади", се казва в съобщение на МФ от 20 януари.

Правителството само е решило да отложи искането за извънредна оценка

Т.нар. конвергентен доклад се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната.

Изготвянето на оценката отнема няколко месеца, а ако най-късно до юни 2025 г. страната не получи положителен отговор, България не може да влезе в еврозоната от Нова година 2026.

Петкова отрече по време на разговорите с лидерите на еврогрупата и ЕЦБ да са дали индикация, че България може да получи отказ.

ЕК и ЕЦБ имат практика да изключват държавите с нетипично ниска инфлация, когато се определя тавана за приемане на нова държава в еврозоната. Така, ако от формулата бъдат извадени една или две от държавите с най-ниска инфлация, България формално покрива и последния критерий за ценова стабилност. Подобно изключение беше направено за Хърватия, която въведе еврото през 2023 г.

"Никой не е казал такова нещо, (че няма да има подобно изключение и за България, бел. ред), това е въпрос на приложение на методологията. За Хърватия е направено изключение, но ние не можем да влияем на институциите как да прилагат методологията. Има практика от формулата да се изключват държавите с нетипично ниска инфлация, но ние не знаем дали европейските институции ще го направят. Ние ще направим опит тогава, когато сме готови за него", каза Петкова.

Попитана дали това не е политически разговор и дали правителството прави опити в тази посока, финансовият министър отклони отговора с думите, "че е въпрос за покриване на критериите за ценова стабилност и устойчивост на публичните финанси".

На фона на очакванията за ускоряване на инфлацията в страната заради поскъпването на тока от 1 януари, Петкова смята, че все още има вероятност за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година.

"Прогнозите са оптимистични по отношение на ценовата стабилност. До 20 февруари страната трябва да представи в ЕК тригодишната прогноза за финансовите показатели на страната до 2028 година, която дава представа доколко устойчиви ще бъдат публичните финанси", каза още финансовата министърка.

Освен икономическите критерии, България трябва да приеме и промените в закона за БНБ, които са едно от условията за въвеждане на единната валута. ГЕРБ и всички останали парламентарни групи, освен тази на ПП-ДБ, обаче саботираха приемането им.

Според Петкова причината за това е делото в Конституционния съд по т.нар. "домова книга", чието решение трябва да се изчака.