Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"В Германия се отделят над 11% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. За сравнение – в България се отделят 7% за здравеопазване, но сме на първо място по доплащане. Ние отделяме почти 40%, доплащайки в болници и в други лечебни заведения".
Този пример даде председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев пред БНР и допълни, че в България сякаш не е приоритет да се дават пари за здравеопазване.
"Това означава, че и политици, и синдикални лидери, и хората, от които зависи финансовото здраве на лечебните заведения, трябва да седнем на една маса и най-накрая да поставим проблема", каза още доц. Тонев.
"В момента спорим за 8% или 10%, 12% или 6%, т.е. винаги се движим в някаква конюнктура – колко процента да бъде увеличението. Всички тези дейности през последните 10-15 години са довели до страшно негативни тенденции на отпадане на хора от здравната система. Имаме по-малко лекари и медицински сестри. Трябва да се говори как тя да бъде променена, за да могат тези проблеми да минат на едно по-различно ниво, което да създава едно спокойствие, една устойчивост на сектора", добави той.
По думите му увеличаването на парите за клиничните пътеки е първото възможно решение след излизането от COVID пандемията – решение, което е било проява на активност в търсене на най-добрите условия за работещите в системата.
Председателят на здравната комисия заяви още, че у нас системата е ниска работна заплата и добавяне на ДМС, което той определи като "бакшиш".
"Заплащането е като в ресторант. Един работещ в сектора на здравеопазването не може да разчита на устойчивост. Всяка година се борим за 8%, за 10%, за 12% и в крайна сметка следващата година отново е същото", обясни доц. Тонев.
Той коментира и идеята за механично увеличение на парите за сектора като според него това води до напрежение и невъзможност за адекватен контрол.
"Всяка година се дават близо 3 млрд. лв. за обществени поръчки в болниците. Болницата в Добрич например има едно много добре изглеждащо Спешно отделение, което е ремонтирано по най-съвременните стандарти и е открито от самия министър Меджидиев, но няма пари за техните заплати и те затова реагират по този краен начин – с протести. Така се получава това напрежение“, коментира той и посочи, че в над 150 болници в България има подписани колективни трудови договори на новите заплати и нито една от тях не е фалирала.
