Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Решението на Нидерландия да блокира присъединяването на България към Шенген и да я остави напълно сама да чака членство за безвизовата зона провокира смесени реакции.
Евродепутатът Радан Кънев от ЕНП/"Демократична България" описва случващото се като "най-сериозният дългосрочен, стратегически риск за обществото ни". Според него голяма част от причините страната да е в това положение се корени в "системната злоупотреба с европейски теми за вътрешна консумация, вместо реална дипломация и активна политика".
"Защо са груби, фатални грешки? Не защото холандците са прави - не са. И не защото у нас виновни няма - има, и то много. А защото това са послания за вътрешна консумация, вътрешна политика, които не помагат нищо за по-добър резултат на 8-9 декември или за бързо преодоляване на изолацията", коментира Кънев.
Още преди месец Нидерландия заяви, че няма да подкрепи влизането на България в Шенгенското споразумение.
- Причините, които те посочват, са проблеми на южната граница с Турция, както и липсата на адекватно правосъдие и повсеместна корупция.
- Окончателното решение за членството ни ще бъде взето между 8 и 9 декември по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи.
- Нидерландската страна обаче ще подкрепи кандидатурите на Румъния и Хърватия и така България може да се окаже в пълна изолация.
Според политолога Огнян Минчев изолацията на София е "най-голямата руска победа над България след избирането на Радев за президент през 2016 г.".
"Това е оценка за целокупната българска политическа класа, която от две десетилетия работи за превръщането на България в пример за слаби и неефективни публични институции, уязвими на натиск - както от местните олигархични структури, така и от мощната руска стратегия за системно корумпиране на българския обществен живот", пише той в публикация в профила си във Facebook.
Икономистът Евгений Кънев дава подобно обяснение и посочва, че реакцията на президента Румен Радев срещу нидерландския премиер Марк Рюте е опит държавният глава "да прикрие собствения си цинизъм". Той визира действията на служебния кабинет, включително даването на концесии на руски компании на бреговата ивица и провала му при справянето с всекидневния трафик на мигранти.
"Поведението на официална България е като на слаб ученик, който все се оправдава, че всичко е научил, казал, написал, но … опять двойка. Защото учителят не е оценил старанието му, а само резултатите му", посочва Кънев.
"Вместо да концентрира власт в угода на Русия и нейните наместници у нас - (президентът) да е изразил грам подкрепа за партиите, които се борят за нужните реформи? Е, Радев свали юмрука и получи юмрука на ЕС", допълва още икономистът.
От своя страна, депутатът от ГЕРБ Александър Ненков даде свое тълкуване за решението на Нидерландия, като каза, че "сега ще си сърбаме това, което сами си надробихме".
По думите му за последните две годни България е заприличала на "една слаба държава, която се движи само по инерция, без изгледи скоро това да се промени".
"По-голямата причина обаче е, че тенденцията която започна преди няколко години, знайни и незнайни политици обикалящи по света и през посолства, клепащи държавата си колко сме лоши, колко сме корумпирани, колко за нищо не ставаме, доведе до това, че не ни уважават и им дадохме лесно оправдание, защо да не ни приемат", посочва Ненков, като не става ясно кои точно политици визира.
Защо да сме част от Шенген?
България от години се опитва да стане член на Шенгенското пространство, но това се оказа непосилна задача за няколко правителства подред. Кандидатурата ни е обвързана с тази на Румъния, но напоследък в Европа се появяват призиви двете държави да бъдат разделени. След решението на Нидерландия това е още по-вероятно да се случи.
София и Букурещ са изпълнили критериите за членство в зоната, свободна от граничен контрол, а Европейският парламент одобри включването на двете държави още през юни 2011 г. Позицията е потвърдена в последващи няколко резолюции, като последната такава беше приета през октомври 2022 г.
По въпроса за членството им в Шенген обаче няма единодушие, а страните в Съвета на ЕС трябва да постигнат такова, за да може предложението да се реализира.
В Шенгенското пространство членуват 22 от 27-те държави в ЕС.
- В зоната са: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерланция, Португалия, Испания, Швеция, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения;
- Извън зоната по свое желание е Ирландия;
- Извън зоната заради неуредени гранични спорове е Кипър.
