Канцлерът на Германия Олаф Шолц заяви, че е в интерес на Германия и на Европа останалите балкански държави да станат членки на ЕС. Коментарът беше направен по време на негово обръщение пред депутати в Бундестага в Берлин, съобщава британският вестник "Гардиън".
Шолц приветства решението Босна и Херцеговина да получи статут на кандидатка. Във вторник страните от Съюза се споразумяха страната да получи този статут, който е важен етап по дългия път от присъединяването към блока. Решението на Брюксел се очаква да бъде одобрено официално и от европейските лидери в четвъртък в рамките на среща на върха.
Поддръжниците на разширяването на ЕС на изток твърдят, че ангажираността със Западните Балкани е жизненоважна за защитата на европейската сигурност на фона на руската агресия в Украйна.
Със статута си на кандидат-членка Босна се присъединява към още четири държави от региона на Западните Балкани - Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Албания, както и към Турция, Молдова и Украйна, които също чакат на опашката за членство. Кандидатурите на Молдова и Украйна бяха потвърдени през юни,но процесът на присъединяването им може да отнеме десетилетия.
Подкрепа за Украйна
Шолц подчерта, че ЕС остава единен в подкрепата си за Украйна и подчерта, че опитите да се подкопаят ценностите на блока чрез блокиране на външнополитически мерки ще се провалят.
Той най-вероятно визира възраженията на Унгария, която се опита да блокира евросредства в помощ на Киев - постъпка, която се тълкува като реванш на премиера Виктор Орбан заради спрените средства от страна на ЕК по фондове за страната. В крайна сметка ЕС се съгласи да свали от 7.5 на 6.3 млрд. евро замразените фондове за Унгария, а Орбан вдигна ветото си срещу помощта за Украйна.
"Всеки, който си мисли, че може да подкопае ценностите на ЕС, с които всяка държава членка се е ангажирала, като блокира външната му политика и политиката за сигурност, ще се провали", заяви германският канцлер.
Подкрепата за Украйна, включително санкциите срещу Русия, ще бъде запазена и засилена дотогава, докато президентът Владимир Путин продължава войната си срещу Киев, добави Шолц.
Цената на газа
В речта си пред Бундестага Шолц също така потвърди позицията си по отношение на налагането на общоевропейски таван за цените на газа. Най-голямата икономика в Европа изразява опасения, че определянето на твърде ниска горна граница може да стимулира доставчиците да продават своя газ на други места, което ще доведе до недостиг на доставки.
- Берлин иска мярката, известна като "механизъм за корекция на пазара", да се задейства само когато цените на газа достигнат 220 евро за мегаватчас.
- Други държави, като Белгия, Гърция и Италия, се стремят към ценови таван от 150 евро за мегаватчас.
"Няма незабавни решения. Например, не трябва да се намесваме в цените, така че в крайна сметка да се доставя по-малко газ за Европа", коментира канцлерът.
Първоначално Европейската комисия предложи ценова таван от 275 евро на мегаватчас, но само ако цената остане над това ниво в продължение на поне 2 седмици и ако цената на втечнения природен газ (LNG) надхвърли 58 евро за 10 дни в рамките на този двуседмичен период.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
