4 години след закриването на "Еврофутбол" - най-голямата мрежа за спортни залози на Васил Божков и братя Найденови - хазартната индустрия отново стана обществена тема. Причината е поправка в Закона за хазарта, която снижава държавната такса за т.нар. наземни пунктове за букмейкърски залагания и ги изравнява с тези за онлайн игрите.
Темата за хазарта е слонът в стаята, който всички се правят, че не виждат.
В България все още няма държавна институция, която да помага на зависими от хазарт, но за сметка на това имаме случаи на публични личности, рекламиращи хазарт, които имат държавно субсидирани проекти за борба с хазарта и зависимостта от него.
Според управляващите от ПП-ДБ, ГЕРБ и подкрепящите ги от ДПС новият начин за облагане на хазарта ще донесе повече приходи в бюджета и изсветляване на бранша. За първи път хазартните оператори ще дължат и данък печалба като останалия бизнес.
Промените обаче могат да доведат и до по-лесен достъп до хазарт, включително на млади хора. Първоначалният ефект за момента изглежда, че е бум на интереса към разкриването на наземни букмейкърски пунктове - места, които доскоро са били просто спортни барове.
Разследвания на изданията "Mediapool" и "Сега" показаха и кои са играчите, които вече се ориентират към новите възможности (виж края на текста).
Какво се променя и как
Допреди тази поправка наземните хазартни оператори плащаха такса в размер на 15% върху всички получени залози - английският термин за това е wager и обхваща съвкупността от залози, независимо дали са печеливши или губещи.
От 1 януари 2024 г. формулата се променя. Ставката става 20%, но върху по-малка база - само върху разликата между направени залози и изплатени печалби (wager - winning).
Според проверка на в. "Сега" измененията в Закона за хазарта са минали с поправка между първо и второ четене, в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. Правилният път би бил с предварително обществено обсъждане и чрез Закона за хазарта, който реално се изменя.
Промяната е внесена от Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев - т.е. на най-високо политическо ниво в ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
Начинът, по който се случва, навежда на мисълта и за движещата сила зад цялата активност, а именно повече приходи в републиканския бюджет. И в същото време сбъдването на едно искане на бранша, което витае в пространството от години.
Въпреки че привидно новият начин изчисляване на таксата да облагодетелства някои пазарни играчи, разгледан в контекста на всички мерки, може би има основание за оптимизъм по отношение на краткосрочните приходи на държавата.
Остава обаче неприятното усещане, че вместо да се действа политически и с отговорност към обществото, отново се прилагат практики - типични за времето на ГЕРБ - промени в едни закони да се правят през преходните и заключителни разпоредби на други. И никой не коментира дългосрочния ефект.
Поредица проучвания откриват връзка между проблемния хазарт и бедността. Резултатите от анализ на Оксфордския университет, публикувано в края на 2021 година в European Journal of Public Health, показват, че рискът от хазартна зависимост е по-често срещан сред хора, които са били безработни или получават социални помощи.
Според изследването близо 1/3 от хората в риск от хазартна зависимост са получавали някакъв вид социални помощи.
От друга страна ограничаването на хазарта чрез закони и данъци в страни като нашата - където има висока корупция в средите на правоохранителните институция - означава по-голям дял на нелегалните залагания, а не непременно по-малко залагащи.
След като излязоха критичните публикации на "Mediapool" и "Сега", последваха реакции от страна на НАП и на съвносителя на законовите промени Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната".
Според НАП новите текстове в Закона за хазарта (ЗХ) имат достойнството, че водят до еднакво и равнопоставено облагане на направени залози при наземен и онлайн букмейкър върху спортни събития, състезания с коне и кучета и случайни събития.
Преди промяната на ЗХ, на практика при залог за един и същ вид хазартни игри, направен наземно и онлайн, съществуваше разлика в дължимите такси. Това беше и големият скандал с Васил Божков, който, вместо да плаща 15% върху приходите от залози в наземните си обекти, беше избрал да осчетоводява по ставката 20% върху разликата wager - winning , валидна за онлайн залаганията.
От Министерството на финансите уточняват, че освен 20% ставка върху разликата между събраните залози и изплатените печалби (wager - winning), има и еднократна такса в размер на 300 хил. лв. Става дума за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията.
Таксата за лиценз за онлайн залози се вдига от 100 000 лв. на 400 000 лв. Това е единият компонент от въведената двукомпонентна такса за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри. Вторият са въпросните 20%.
След 1 януари 2024 г. влиза и 10% данък печалба, който досега не се дължеше от хазартните оператори.
Старата формула за определяне на облагането - 15% върху залозите (wager) - се смята за високо облагане, но приемливо. Такова например е във Великобритания. Приетото сега - 20% от разликата - е по-скоро либерална ставка.
Кои са играчите
Законовата поправка от края на 2023 г., която променя начина на облагане на "наземния" хазарт, съвпада с внезапното раздвижване на пазара със спортни залози. Твърденията на НАП, че исканията за издаване на лиценз за организирането на хазартни игри наземно се преди приемането на поправката в държава като България предизвикват само усмивки. Очевидно е, че при широката група съвносители на предложението информацията е била във въздуха.
Разследване на Mediapool показва как само 2 месеца след промените, вече са заявили намерение да отворят 135 обекта на току-що лицензираната за спортни залози компания "Инбет онлайн".
Лекотата на разкриване на пунктовете се обяснява с това, че хазартният оператор използва съществуващи спортни барове, в които се събират и много други хора извън потенциалните клиенти на букмейкъра - включително младежи под 18 г.
Медията цитира и данни от НАП, според които и втора фирма е получила лиценз - "БЕТ БГ", която е с краен собственик семейство Найденови - братята Боян и Цветомир и техния баща Стефан.
Тримата бяха съдружници на Божков в "Еврофутбол" до момента на избухването на конфликта помежду им, заради който започна и първото разследване срещу хазартния бос за заплаха за убийство.
От "БЕТ БГ" са заявили, че ще открият 70 букмейкърски пункта.
Третият притежател на лиценз за залагания на спортни състезания е държавният Български спортен тотализатор. Той има и най-голям брой пунктове - 1831, но това се дължи на съществуващата мрежа от обекти на тотото.
"Инбет онлайн" е част от "Инбет груп", чийто краен мажоритарен собственик е 34-годишният Александър Папазки.
Той е син на Валтер Папазки (лидер на хазартната група "Империал" през 90-те години на миналия век, свързван с групировката СИК) и племенник на Георги Папазки, който днес е съсобственик на друг голям хазартен оператор - "Уин бет".
През 2009 г. Валтер Папазки и брат му Георги са окончателно осъдени като поръчители на убийството на Валентин Алексиев-Лисицата.
Мъжът е застрелян с автомат "Калашников" още през 1996 г. в София. Лисицата е бил приближен до конкурентната силова групировка ВИС-1 и според разследването е влязъл в конфликт с братята.
Само Валтер влиза в затвора, и то за около 4 години - през 2013 г. ПИК твърди, че той е пуснат предсрочно. По-малкият му брат Георги успява да избяга много преди произнасянето на съда.
Георги Папазки известно време е издирван от Интерпол, като се твърди, че е засичан в Република Южна Африка. Но през 2020-2021 г. името му започва да се появява официално в българския Търговски регистър като собственик на хазартни компании.
През 2023 г. Георги Папазки (през "ГПП Мениджмънт") придоби Телефонната палата в центъра на София от "НГ Пропърти" на Васил Божков, след като съдът вдига първоначалната възбрана върху имота.
Ефект или дефект
Нетният ефект е, че ще се стимулира наземното букмейкърство, но и евентуално ще се изсветли нелегалният хазарт, а това значи повече приходи за бюджета.
В Закона за бюджета е записано, че политиката в областта на хазарта е насочена към гарантиране законосъобразното организиране на хазартни игри и дейности и предотвратяване организирането им без издаден лиценз (нелегален хазарт) на територията на Република България, както и към ефективното администриране на приходите от държавни такси и вноски по Закона за хазарта.
Остава обаче друг момент - каква е политическата позиция на партиите на промяната за лесния достъп до хазарт у нас, натрапчивата и повсеместна реклама и реалния риск за младите хора.
Тънката граница между това дали хазартът да е забавление, или да е средство, с което хората мислят, че си оправят живота, е отговорност на политическата класа и невинаги е въпрос на повече приходи в бюджета.
Причината да се прави разлика между наземния хазарт като казина и игрални зали и онлайн хазарта е, че винаги го има и социалният фактор, който е прерогатив на политиката. Колкото по-малко е едно населено място, толкова по-видим става наземният хазарт.
Като добавим и либералния режим на реклама, плюс възможността през онлайн платформите да се изпират и престъпни пари, разговорът за хазарта изглежда по-дълъг от поправка в преходните и заключителни разпоредби в Закона за бюджета.
Светът е голям и хазарт дебне отвсякъде. Но кой се грижи за зависимите в България?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
