Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) може да няма нито един призив за спиране на войната в Украйна вече повече от три години, но има три призива по повод обсадата на Ивицата Газа.
Днес за пореден път Синодът излезе с официално обръщение по повод продължаващата хуманитарна катастрофа в Газа. Емоционално и недвусмислено, обръщението осъжда „жестоката обсада“ и „колективното наказание“ над невинното население и настоява за незабавно прекратяване на военните действия и осигуряване на хуманитарен достъп.
„Не можем да останем безмълвни, безучастни и равнодушни“, пише в текста. Църквата призовава за милост и справедливост, за солидарност с пострадалите и за „глас срещу неправдата“.
Българското висше духовенство заявява категорично, че всяко бездействие пред очевидното страдание на палестинския народ в Ивицата Газа е съучастие.
Това е третата официална позиция на БПЦ по темата Газа в рамките на по-малко от година – първата беше през декември 2024 г., а втората – през март тази година.
В призивите на Светия синод за мир няма нищо лошо – тъкмо обратното. Църквата може и трябва да бъде глас на съвестта в обществото.
На фона на тази ясно артикулирана позиция обаче възниква въпрос: къде е гласът на Българската православна църква по отношение на войната, която Русия води срещу Украйна?
От началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. досега няма нито едно публикувано официално обръщение на Светия синод, изразяващо състрадание към жертвите, призив за мир или поне молитвена солидарност с пострадалите.
Осъждане на войната в Украйна имаше единствено в няколко послания на вече покойния патриарх Неофит, който реагира още на 25 февруари 2022 г. - три дни сред началото на руската инвазия. Последното му проява бе по повод водосвета на Богоявление и освещаването на бойните знамена на българската армия през 2024 г. Тогава в своето послание Неофит коментира „унищожителната война против братска Украйна" и каза, че "Господ Бог и Светата Църква благославят само онази армия, която не проявява агресия, а единствената ѝ цел е да пази и отбранява своя народ и държава в международно признатите ѝ териториални граници.“
През март същата година партриархът почина, а през юни Светият синод избра за негов наследник Даниил. Оттогава позиция в поркрепа на нападната Украйна няма. Има реакции само на войната в Газа.
Отсъствието на позиция се усеща още по-остро на фона на конкретните данни от международни доклади, според които от началото на руската инвазия в Украйна при руски атаки са разрушени 643 религиозни обекта - най-вече православни храмове. Само тази седмица отново има разрушения в църква в Сумската епархия в резултат на руски въздушен удар, както и в храм в Харковска област.
В Украйна има и разделение на църквата. Украинската православна църква, начело с митрополит Онуфрий, е под крилото и е призната от Московската партриаршия, която подкрепя Владимир Путин и одобрява войната. През 2019 г. Православната църква на Украйна (смятана за наследник на Киевката митрополия от 988 г., подчинена през 17 век на Московската партриаршия) беше призната за автокефална от Вселенския патриарх Вартоломей. Русия не я признава, а българският Свети Синод оттогава отказва да заеме позиция.
Миналата година новоизбраният Даниил поздрави митрополит Онуфрий по случай 10-годишнината от избирането му. Неотдавна той благодари на Даниил, че Светият синод в България все пака не признава независимостта на Православната църква на Украйна.
В началото на юли миналата година, само ден след избирането на Даниил за български патриарх, предстоятелят на Православната църква на Украйна, митрополит Епифаний, призова патриарх Даниил да осъди престъпленията на Русия в Украйна, но такова изявление така и никога не последва.
Прокурори проверяват църквата за шпионаж по сигнал за агитация младежи да учат в Русия
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
