Светът отново говори за най-успешната жива художничка - японката Яйои Кусама - покрай последните ѝ творения с Louis Vuitton - огромната скулптура и декорирането с емблематичните точки на магазина на "Шанз-Елизе" в Париж, преобразяването на световните забележителности с добавена реалност и още.
Незабавно бихте разпознали стила ѝ - полка точките, които се раждат първо в нейни халюцинации, безкрайните огледала и тиквите. Самата Кусама се запечатва в съзнанието щом я видите - с ярката ѝ червена перука и пъстроцветно облекло, съвсем в духа на творбите ѝ.
Колко е успешна?
Яйои Кусама е на 93 години и продължава да твори. Смята се, че тя е най-продаваната приживе художничка. Може да се похвали с най-високите цени на търг за нейни произведения сред всички живи жени в света на изобразителното изкуство. Най-скъпото ѝ творение - Untitled (Nets) от 1959 г. - отбеляза цена от 10 469 000 долара по време на търга "20th Century & Contemporary Art" в Ню Йорк. Най-високата цена за работа на жена художник (жива или вече не) принадлежи на Джорджия О'Кийф (44,4 милиона долара за White Flower no. 1). Именно О`Кийф e идол и ментор за Кусама.
На опашките за посещение на изложби на японката в музеи и галерии по света се чака с часове. Няма съмнение, че Яйои Кусама е любимка на публиката.
За този успех тя плаща висока цена. Преди да достигне днешната си слава, Кусама преживява травмиращо детство, а когато пораства, става свидетел как идеите ѝ са нагло откраднати от връстници мъже, пише BBC Culture. Тези и други събития впоследствие я водят до психични разстройства и опити за самоубийство. Необикновената ѝ история е разказана в документалния филм "Kusama: Infinity" (2018 г.).
Как започва да твори?
Кусама е родена през 1929 г. в провинциалния град Мацумото, Япония. Рисува от 10-годишна. Решена е един ден да бъде художник от малка. Ранните ѝ творби с естествени форми и полка точки са основи на изкуството ѝ.
Семейството ѝ обаче не я подкрепя. Продуцентът и режисьорът на "Kusama: Infinity" Хедър Ленц твърди, че просто този занаят не е бил подходящ за една жена по онова време. Амбиции и кариера в изкуството тогава са абсурд.
„Очакванията са да се омъжиш и да имаш деца. И не просто да се омъжиш - трябва да е уреден брак“, разказва японката какви са били нагласите към жените, докато тя мечтае да е художник.
Докато рисува, майка ѝ грабвала творбите - преди Яйои да е успяла да ги завърши. Според BBC Culture това може да обясни обсесивния ѝ творчески стремеж по-късно - бързането ѝ да завърши работа, преди някой да може да ѝ я отнеме.
Освен това майката на Яйои Кусама я кара да шпионира баща си с любовниците му - след разочарование от изневяра. Кусама намира това преживяване за толкова травмиращо, че развива отвращение към секса за цял живот.
Не е изненадващо, че девойката започва да мисли как да избяга от домашната среда.
Японката е голяма почитателка на изкуството на Джорджия О’Кийф. В един момент, когато е на около 20 години, се престрашава да ѝ пише за съвет. „Само на първата стъпка съм от дългия и труден живот на художника. Ще ми покажеш ли пътя?“, пита Кусама.
О’Кийф ѝ отговоря, че „в тази страна един художник трудно си изкарва прехраната“. Все пак съветва Яйои да дойде в САЩ и да покаже работата си.
По това време младата художничка говори оскъден английски, а и е забранено да се изнасят пари от Япония към САЩ. Но това не я спира. Зашива доларови банкноти в кимоното си и тръгва на пътешествие през Тихия океан, решена да опита късмета си отвъд него.
,,Когато реших да отида в Щатите, изгорих всичките си картини от предишните 10 години. Не исках семейството ми да ги изхвърля.", споделя Яйои.
До безкрая и отвъд
Пътят не е лесен. Светът на изкуството в Ню Йорк е доминиран от мъже до степен, че повечето от жените търговци умишлено не излагат произведения от артистки.
Влиятелният художник и критик Доналд Джъд хвали работата на Кусама. Друг забележителен творец в изобразителното изкуство и скулптурата Франк Стела също ѝ става почитател. Въпреки това успехът ѝ се изплъзва, а междувременно връстниците ѝ мъже получават признание за нейни идеи, разказва BBC Culture.
Клаес Олденбург "се вдъхновява" от нейно производение във форма на фотьойл Accumulation No.1 и започва да създава меката скулптура, с която ще стане световно известен (Claes Oldenberg’s soft sculptures).
Тапетите и Анди Уорхол
През 1964 г. Кусама представя първата си самостоятелна изложба Aggregation: One Thousand Boats Show. Анди Уорхол е гост и е много впечатлен. На фокус е гребна лодка на фона на тапет с повтарящи се фотокопия. Две години по-късно Уорхол прави тапет на повтарящи се изображения с крава. Въпреки подозренията, които ражда работата му, двамата артисти запазват добри отношения.
По-неприятен епизод се разиграва през 1965 г. Японката създава първата в света огледална стая за изложбата си Endless Love Show, предшественик на нейните "Infinity Mirror Rooms". Експозицията е в галерия "Кастелейн" в Ню Йорк.
Седем месеца по-късно авангардистът Лукас Самарас излага своя собствена огледална инсталация (Lucas Samaras's Mirrored Room) в далеч по-престижната галерия "Пейс".
След тази случка Кусама се хвърля през прозореца. „Бях толкова депресирана“, спомня си художничката. ,,Тогава просто скочих от прозореца. Ако бях паднала на главата си, щях да съм мъртва, но имаше велосипед и се приземих върху него."
Тя се съвзема с помощта на приятели. По-късно става първата жена, представляваща Япония на Венецианското биенале през 1966 г. Проектът ѝ се казва "Narcissus Garden", съдържа 1500 огледални топки и е представен като ,,остроумен поглед върху комерсиализацията на света на изкуството".
„От този момент тя вече няма да бъде роб на галерийната система и никой няма да решава кога и къде ще тя ще показва изкуството си“, казва режисьорът Ленц.
Изправяне срещу миналото
Връщайки се в САЩ, Кусама започва да организира демонстрации и протести на места като Сентрал парк и територията на MoMa (Музеят за модерно изкуство) в Ню Йорк. Обикновено с намерението да насърчава мира (по това време е Виетнамската война) или да критикува арт средите. Факт е, че повечето от тези събития включват голота. Това предизвика скандал в Япония и голям срам за консервативното ѝ семейство. Някои медии в САЩ я критикуват и описват акциите ѝ като ,,безкрайно желание за публичност".
Все по-разочарована и депресирана, тя се чувства отхвърлена и се връща в Япония за постоянно. Там не получава подкрепа от семейство или приятели. След като открива, че не може да рисува, Яйои Кусама отново прави опит за самоубийство.
Изглежда, че желанието на Кусама да твори винаги е било по-силно от желанието ѝ да умре, пише BBC. По чудо тя успява да намери болница, където лекарите се интересуват от арт терапия. Художничката се регистрира.
В сигурната за нея среда тя открива, че отново може да рисува. Първите ѝ творби след паузата са необичайно тъмни серии от колажи.
В един период от 70-те до края на 80-те години на миналия век Яйои Кусама е почти забравена както у дома, така и в чужбина. Все пак тя проявява своя траен творчески характер и решителност и постепенно работата ѝ започва да придобива нова стойност.
През 1989 г. в Центъра за международни съвременни изкуства в Ню Йорк се провежда ретроспекция на нейното творчество, а четири години по-късно японският специалист по история на изкуството Акира Татехата успява да убеди правителството, че Кусама трябва да бъде първият соло артист, който ще представлява Япония на Венецианското биенале през 1993 г.
Въпреки че деликатната Кусама трябва да бъде придружена от психотерапевт, заради страх от нервен срив, изложбата има феноменален успех и води до огромна трансформация в начина, по който художничката е възприемана в Япония.
Нарастващото признание и подкрепящата среда ѝ позволяват да продължи да трансформира травмите си в изкуство. Когато Ленц започва работа по документалния филм през 2001 г., световната нова слава на Яйои Кусама все още е в начален стадий.
През 2006 г. Марк Джейкъбс я посещава лично в Токйо. Модният дизайнер я кани отново в САЩ, за да творят заедно. Твърди се, че оттогава Кусама започва да се налага в света на модата.
Днес се смята, че удивителният възход на японката в последно време се дължи най-много на популяризирането на работата ѝ през социалните медии.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: