„Путин обикновено постига всичко, което поиска, но в Украйна се провали два пъти. През 2004 и 2014 той подкрепи про-руски, авторитарен кандидат за президент, но после украинците гласуваха по различен начин и със своя протест се подиграха с Русия. Затова Путин се чувства обиден и предаден от Украйна и украинците, не само от правителството им. За него е повече от важно да докаже, че тази демокрация не е автентична, а Западът иска да я наложи. Да признае, че обществата могат сами да я сътворят, за него означава да признае, че същото е възможно и в Беларус, и в Грузия, и в самата Русия“.
Така описва кризата с Украйна журналистката от Киев Наталия Гуменюк. В интервю за The New Yorker тя разкрива какво е настроението сред сънародниците ѝ, заплашени от евентуална руска инвазия, и описва причините, поради които Москва ескалира конфликта.
Наталия Гуменюк е на 38 г. и е журналист с ресор международна сигурност, конфликти и човешки права. Основател е на организацията „Журналистика в обществен интерес“ и е автор на книгата „Изгубеният остров“ за анексирането на п-в Крим от Русия през 2014 г.
Сега украинците са изправени пред нова голяма заплаха – Москва е струпала над 100 хиляди военни около границата и заплашва сигурността на съседката си, като в същото време настоява НАТО да намали военното си присъствие в Източна Европа.
„Бих казала, че по-голяма част от украинците са спокойни, но загрижени за случващото се“, казва журналистката. „Вече са преминали етапа, в който са били на предела на паниката, защото това беше огромна заплаха. Сега разбират ситуацията и си казват: „Добре, някои неща са под наш контрол, трябва да решим как да се защитим. Други неща обаче не зависят от нас“. Те не изключват възможността за голяма война, но се надяват да няма по-сериозна инвазия“.
„Хората са наясно, че не могат да повлияят на процеса, с който Русия би започнала евентуална война. Украйна не може да стори почти нищо за деескалация на напрежението, но не е в състояние за война. Защитата обаче е съвсем друго нещо, трябва да сме сигурни, че армията е подготвена и да се подготвим за евентуален сценарий на инвазия: кои са най-важните инфраструктурни обекти; можем ли да оцелеем без тях; как ще процедираме, ако няма Интернет? Хората обсъждат тези неща. Правителството им казва да запазят спокойствие“, разказва Гуменюк.
Журналистката смята, че управляващите се справят с отговора на кризата. Конфликтът с Русия е налице вече години наред, но ескалира през пролетта на 2021 г., когато Москва започна да трупа войски около границата. Според Гуменюк това е била стратегията на Путин да влезе със силна позиция на срещата с Джо Байдън в Женева през юни.
„След това войските останаха там, както и оборудването им. През 2019, когато президентът Володимир Зеленски встъпи в длъжност, имаше някаква надежда, че може да бъде постигнато споразумение между него и Владимир Путин. За последната година и половина обаче сме в патова ситуация. Няма никакво развитие, дори с разговорите за размяна на затворници и подобни теми. От гледна точка на конфликта обаче, последните 2 г. са сравнително по-спокойни в сравнение с първите години от войната – сега няма чак такъв обстрел“, казва тя, припомняйки за руските сепаратисти в източната част на страната, както и на полуостров Крим.
Според нея Зеленски е смекчил тона спрямо Русия в началото на управлението си, което е създало впечатление у украинците, че отношенията ще се променят. Резултатът обаче е съвсем различен.
„Редовно задавам един въпрос на чуждестранните дипломати, които се занимават с тази тема: „Има ли нещо повече, което Украйна може да направи при преговорите с Русия?“. И те отговарят: „Не съвсем, защото отстъпките вече са факт от украинска страна“. Разбира се, Украйна не би направила отстъпки като отказ от Крим или приемане на окупацията на източните територии, но реториката, тонът и политиките, които страната предприе, целяха отчасти да изградят отношения на мир и разбирателство“, казва Гуменюк.
Попитана какъв е нейният прочит за действията на Путин спрямо Украйна и НАТО, тя се съгласява с мнението на Дмитри Тренин – ръководителят на мозъчния тръст Moscow Carnegie Center. Според него за известен период от време Русия е следвала външната политика, изградена от Михаил Горбачов. За руските политици е било въпрос на време страните от бившия СССР да тръгнат по пътя на Запада с демокрация, зачитане на човешките права, върховенство на закона и борба с корупцията.
„Сега обаче Русия усеща, че не иска това да се случва повече. Путин не желае да приема никакви условия. Той не иска да се присъедини към този клуб, а си представя свят, в който Русия е силна и решенията в световен мащаб не се вземат без нейно участие – включително важните решения в региони като Близкия изток и Латинска Америка. Русия отново желае да бъде световна сила“, казва Гуменюк.
„Украйна е твърде голяма държава, че да бъде игнорирана. Самият Путин изглежда така, сякаш е обсебен от Украйна. Това лято той дори написа статия за украинската история (публикувана в сайта на президентството на Русия)“, припомня журналистката.
На въпрос от The New Yorker колко силна е украинската демокрация, тя отговаря, че Украйна е „много децентрализирана страна с плуралистично общество“, управлявана от „умерени политици“. „Във времена, в които дори в Европа има тенденция към авторитаризъм, украинското правителство е доста умерено в своите позиции. Имаме хора с различни виждания, имаме плуралистични медии, макар много от тях да са контролирани от големия бизнес. Ситуацията не е перфектна, но има различни политически групи и култури“.
Гуменюк казва, че заслугата за напредналата борба с корупцията е по-скоро на предишните управляващи. Според нея тази борба е и битка срещу Русия.
„Не е достатъчно обаче само да създадем некорумпирана Украйна. Нуждаем се от демократична Украйна. Със сигурност щеше да има повече лостове на влияние за Русия, ако държавата беше корумпирана и недемократична, но силното плуралистично общество определено е най-добрата ни защита“, казва журналистката.
Според нея Западът трябва да намери начин да привлече Киев в демократичната орбита. „Не смея да твърдя, че Украйна трябва да се ползва с някакъв друг специален статут отвъд НАТО (б.а. - тя не е член на Алианса). Но се намираме в безизходица. Нито Украйна, нито Грузия, нито няколко други държави се чувстват защитени. НАТО не трябва да гради нов модел, нова архитектура само за Украйна, а за всички тези страни. В момента положението е такова, че ако преди години не си успял да станеш член на Алианса, се намираш извън рамката на сигурността“.
Защо Русия обгради Украйна? Причината не е НАТО, а великоруската амбиция на Путин
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
