Стимулиране на потреблението с по-нисък ДДС по време на криза? На теория звучи добре, но на практика се оказва, че тази мярка няма особено полезен ефект в условията на пандемията.
Поне това показва анализът на германския Институт за икономически изследвания (Ifo) в Мюнхен на база на проучване сред 30 000 души в страната. Германия беше една от страните в ЕС, които прибегнаха към тази мярка през лятото на 2020.
Българското Народно събрание също прие снижаването на ставката за ДДС за някои стоки и услуги въпреки сериозната съпротива на Министерството на финансите (под управлението на Владислав Горанов) и въпреки досегашната десетилетна политика да не правят "пренастройки" на данъчната система в крачка.
Министерството на финансите оцени на повече от 160 милиона лева годишната загуба за бюджета заради отпадналите постъпления от основния източник на приходи - ДДС. Тогава дори Бойко Борисов призна, че "пипането на данъците е абсолютна грешка", но реши, че е допустима мярка заради пролетното затваряне на заведенията и туристическите центрове.
Ресторантите, книгоиздателите и продавачите на детски храни и пелени получиха възможност да начисляват не 20%, а 9% ДДС върху стоките си през юни. През август ставката беше намалена и за продажбата на нискоалкохолни напитки като вино и бира в заведенията, за туроператорските услуги и за фитнесите. По-ниската ставка на ДДС в България би трябвало да важи до 31 декември 2021 г. - т.е. остава в сила за още една година.
Основната цел на подобна мярка е да даде краткосрочен стимул на вътрешното потребление, макар че този ефект би могъл да сработи само ако сниженият данък доведе и до намаляване на цената на продуктите и услугите. Това би трябвало да мотивира потребителя да си позволи по-скъпа покупка независимо от това, че икономическата криза кара хората да пестят и да ограничават разходите си за излишни стоки.
Точно това беше смисълът на мярката и в Германия, където тя беше приложена на принципа "с малко, но за всички". Стандартният ДДС беше намален от 19% на 16%, а по-ниската ставка, която се прилага за основни храни и напитки, книги, културни дейности и др. беше снижена на 5% от обичайното си ниво от 7%.
Само че повторният рязък ръст на Covid-епидемията в страната през есента на 2020 г. доведе до налагане на още един локдаун, при който много от търговските обекти бяха затворени или дейността им беше силно ограничена.
Намаляването на ДДС трябваше да стимулира хората да отворят портфейлите си за стоки с по-висока обичайна цена - например луксозни продукти или скъпа техника. Но в година като 2020 нуждата от подобни покупки просто не съществуваше, поне не в достатъчно голям мащаб, за да окаже влияние върху националната икономика.
"Целта на снижаването на ДДС беше да се стабилизира икономиката чрез стимулиране на вътрешното потребление. Резултатите ни показват, че тази цел не е постигната", казва Андреас Пайхл, съавтор на изследването на Ifo.
Институтът оценява макроикономическия ефект върху потреблението след съкратения ДДС на 6,3 млрд. евро. В сравнение с общите потребителски разходи през 2019 г. в Германия, които възлизат на 1,81 трилиона евро, приносът на мярката се равнява на едва 0,6% на годишна база.
Анализът показва, че ползите от промяната на данъчните ставки не могат да компенсират негативните ефекти. Намаляването на ДДС беше една от най-скъпите мерки в програмата за икономически стимули на германското правителство, като "цената" на загубата от данъка в бюджета се оценяваше на 20 млрд. евро.
Само 2% от запитаните са казали, че в периода между юни и октомври са направили голяма покупка, която нямаше да си позволят, ако не беше снижаването на ДДС. Други 12 процента са казали, че планират да купят нещо по-скъпо до края на годината, което иначе нямаше да направят без държавния стимул. Сред въпросните придобивки най-често се споменават електроуредите като телевизори, компютри или мобилни телефони (43%). Те са последвани от разходи за строителство или ремонти (39%) или за покупка на мебелировка (32%).
Основната причина, поради която хората са се разколебали да влязат в големи разходи през втората половина на 2020 г., е, че вече са направили скъпи покупки, преди правителството да въведе новите ставки на ДДС (при 44% от респондентите). Почти една трета от запитаните казват, че предпочитат да спестят парите си, защото се притесняват, че в бъдеще ще се наложи да правят по-големи разходи. Финансовата несигурност и рестрикциите около Covid-пандемията са сред факторите, които са допринесли за по-скромното потребление независимо от данъчната реформа.
От 1 януари 2021 г. ставките на ДДС в Германия се връщат на старото си ниво, с изключение на кетъринг индустрията, която всъщност беше сред най-тежко засегнатите в Covid-кризата. Заведенията и ресторантите ще удължат преференциалния режим за още шест месеца при определени условия.
Дори германската асоциация на потребителите се обяви срещу намаления ДДС. Най-видим е бил ефектът в търговията с хранителни стоки, където наистина е имало снижаване на цените за крайните потребители. Но в хотелите, ресторантите и други търговски обекти прилагането на тази мярка не е довело до облекчение за купувачите, а е ползвана за увеличаване на рентабилността или компенсиране на общата загуба.
Когато клиентите не идват в магазините, а служителите са в карантина, намаленият ДДС няма особено голям смисъл.
Поддръжниците на мярката твърдят, че повишаването на икономическия ръст в третото тримесечие на 2020 г. може частично да се отдаде на отстъпката от ДДС. Такава е позицията на икономиста Клаус Михелсен от DIW, германският институт за стопански проучвания в Берлин.
Но бизнес организациите в Бавария препоръчват да се използват по-целенасочени помощни мерки в подкрепа на най-уязвените сектори и да не се допускат повече ситуации, в които цялата национална икономика да се блокира заради пандемията. Потреблението вероятно ще се възстанови отново едва когато здравната криза бъде поставена под контрол.
Прочетете още:
Чудото с ваксините в Израел: Как страната изпревари света в борбата с Covid-19
11 тенденции за бъдещето ни през 2021 г. (Част I)
Бележка на данъкоплатеца: Колко дава българинът за Бюджет 2021 и каква е алтернативата
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
