Въпреки обвиненията в престъпления: Нетаняху получи разрешение да сформира правителство

Израелският върховен съд реши, че настоящият премиер Бенямин Нетаняху може законно да сформира ново правителство, въпреки че е "Така умират демокрациите в 21 век": Протестът в Израел напук на Covid-19

Още следващата седмица лидерът на консервативната партия „Ликуд“ може да започне нов мандат, а съдът взе решение, че Нетаняху и политическият му съперник Бени Ганц могат да изпълнят споразумението си. Министър-председателят и Ганц сключиха сделка, според което настоящият премиер ще запази позицията си в следващите 18 месеца, а после бившият началник на отбраната ще управлява за същия период от време.

Единодушното решение на съда идва на фона на опитите на обществото и опозицията да прекратят политическата кариера на Нетаняху – най-дълго управлявалият лидер на Израел, който през последната година водеше постоянна битка да запази поста си. Съдиите бяха помолени от няколко застъпнически групи да блокират решението заради корупционните практики, в които премиерът е обвинен.

В своето решение 11-членният състав на съда изрази силна опозиция и срещу продължаващото управление на Нетаняху, и срещу коалиционното споразумение, но съобщи, че няма да се намесва при нито един от двата хода.

„Не открихме законна причина да попречим на министър-председателя Нетаняху да сформира правителство“, гласи решението на Върховния съд. Заключението, до което законът е достигнал, „не намалява сериозността на обвиненията срещу Нетаняху за нарушаване на моралната почтеност и трудностите, произтичащи от управлението на премиер, обвинен в криминални престъпления“.

През януари 2020 г. Бенямин Нетаняху стана първият действащ премиер на Израел, обвинен за търговия с влияние и получаване на подкупи от бизнесмени.

Дело 1000, както е известен първият процес, засяга отношенията на премиера с филмовия продуцент Арнон Милчан и австралийския милиардер Джеймс Пакър. Според обвинителите, Нетаняху е получавал множество скъпи подаръци (вкл. пури и шампанско) в замяна на услуги в полза на Милчан. Престъпленията са извършвани между 2006 и 2016 г.

Второто обвинение (дело 2000) срещу Нетаняху е за злоупотреба с власт заради обсъждана договорка с издателя на медийната група "Йедиот Ахронот" за позитивно отразяване на премиера, срещу евентуални промени в регулаторния режим, ощетяващи конкурентен медиен издател. Третото дело срещу израелския лидер се базира на доказателства за незаконни споразумения със собственика на един от най-големите телекомуникационни оператори в страната Сол Елович.

Въпреки всичко това, Бени Ганц, който влезе в политиката с целта да отнеме властта от Нетаняху, се споразумя с премиера и така изгуби значителна част от поддръжниците си и членове на партията си Israel Resilience. В отговор на действията си той посочи факта, че извънредната ситуация с пандемията Covid-19 го е принудила да се съгласи за създаване на „спешно правителство“.

Вирусът зарази около 16 300 души в страната и взе 239 жертви, като в същото време парализира икономиката. Без подобна коалиционна сделка политическата парализа, която накара страната да спре провеждането на изборите, може би щеше да продължи, пише The Guardian.

В общо изявление Нетаняху и Ганц съобщиха, че ще положат клетва пред новото правителство следващата сряда. Сега двамата лидери се нуждаят от мнозинство от 61 депутати в 120-членния парламент, за да узаконят управлението си.

Откакто споразумението бе обявено, в Израел се разразиха редица протести. Причината за недоволството е свързана и с опасенията, че властите използват Covid-19 като претекст за въвеждане на недемократични полицейски мерки. Опозиционните сили обвиняват Нетаняху, че тласка Израел по пътя на Унгария и Турция, използвайки извънредните си правомощия безотчетно.

Един от големите протести се проведе в края на април, когато защитниците на демокрацията излязоха въпреки противоепидемичните мерки. Близо 2000 души в Тел Авив спазваха дистанция от 2 метра и надигнаха глас срещу управлението на премиера.

Процесът срещу Нетаняху трябваше да започне миналия месец, но е отменен до 24 май заради мерките за социална изолация. 70-годишният лидер отрича всички обвинения, описвайки разследването като „лов на вещици“.