"Черен списък" с 26 учители от варненски училища беше публикуван от местната партийна организация на "Възраждане" със закана да бъдат отстранени от работа.
"Настояваме за гаранции, че тези лица няма да вършат противозаконна пропаганда спрямо децата на Варна! Родителите могат да поискат обяснение от директорите на училищата, където паразитират въпросните джендъри", се казва в публикацията на партията по адрес на преподавателите.
Списъкът надигна вълна от подкрепа за изразителите своята позиция учители - от МОН, депутати, политически партии и неправителствени организации. Но заплахите продължиха извън варненската структура на проруската партия. Омразата провокира още повече учители да се включат в подписката.
Костадин Костадинов не само не се извини за атаката, а поиска всички няколкостотин учители от подписката да бъдат разследвани от прокуратурата - за това, че са изразили гражданската си позиция, което според него било "отказ да спазват закона".
Авторът на становището към Подписката на учители, с която се настоява отмяна на последните промени, е Борис Илиев - преподавател от Националната природо-математическа гимназия в София. Достъпът до таблицата с подписите беше ограничен след заплахите, за да не се допуска тормоз срещу участниците. Пред "Булевард България" Илиев разказа, че до сутринта на 22 август в нея са се включили общо 470 души, а след заплахите подкрепата се е учеличила драстично.
Притесненията на учителите относно закона са свързани основно с неясните дефиниции в него и какво реално забранява той, както и какви ще са последствията от нарушаването му.
"Границата между пропаганда, подстрекаване и популяризиране е много тънка. А учебните програми по история, философия и литература изискват да се коментират много идеологически и религиозни доктрини", казва Илиев.
"Не е справедливо учителите да бъдат поставяни в конфликт - дали да изпълнят ангажимента си към учебната програма или да внимават да не нарушат закона", допълва той.
Предстои подписката да бъде изпратена до Народното събрание след седмица. Копие ще получат и трите учителски синдиката.
Заплахите продължиха, надигна се и вълна от подкрепа, а синдикатите мълчат
Янка Такева, която ръководи най-големия Синдикат на българските учители от 1994 г. насам, коментира пред "Булевард България", че "няма да има писмена позиция на синдиката, докато не получа заплашително писмо, което да ни притесни."
Министерството на образованието и науката обяви, че няма да допусне "никаква форма на дискриминация и репресия към учители, ученици и родители". В подкрепа на учителите се вдигна вълна от подкрепа - от политически, неправителствени и граждански организации.
Сред първите, изразили публично подкрепа за учителите от списъка на "Възраждане", беше местната организация на "Да, България" във Варна. Тя осъди остро "публикуването на някакви списъци, с които се настройва обществото и в частност родителите на децата срещу български учители" и сезираха прокуратурата.
Впоследствие "Продължаваме промяната" обяви, че ще внесе проект за промяна на спорната дефиниция за "пропаганда", която беше прокарана с проемните на Закона за предучилищното и училищното образование.
От ПП-ДБ и ГЕРБ дойде и серия от остри критики срещу поведението на "Възраждане". Изказаха се бившите премиери Николай Денков и Кирил Петков, бившият председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев, бившият зам.-външен министър Георг Георгиев, депутатите Манол Пейков и Елисавета Белобрадова, зам.-кметът на Варна Павел Попов и други.
Във Facebook групите на "Възраждане" се разпространяват и списъци с имена на преподаватели от университети и БАН от подписката срещу хомофобския закон. Привържениците на проруската партия призовават"да се разпечатат и залепят" по сградите на образователните институции, за да се знаело "кой на какво иска да учи децата и подрастващите".
"Заплахи срещу учители. Заплахи срещу университетски преподаватели и учени. Призиви за "втори народен съд". Всичките неграмотно написани. Съграждани и апаратчици от Вие-знаете-коя-партия, не знам дали да Ви оставя на поправка по български език, или да Ви изпратя в Германия през 30-те или просто в България след 9 септември. Такова време би Ви отивало, в него ще се чувствате добре", написа преподавателят Борис Илиев в своя профил във Facebook.
В петък Илиев участва в сутрешния блок на Nova, където прочете изпратено до него заплашително съобщение.
"Няма нищо българско в теб. Ти си един продажник. Заради такива като теб България ще пада. Вместо да правиш подписки, замисли се за здравето си, че скоро може и да го нямаш", гласи то.
Как се стигна до тук?
На 7 август под предлога за "защита на децата" Народното събрание допусна официализирано ограничаване на правата на хората, които попадат в новата категория "с нетрадиционна сексуална ориентация".
Президентът Румен Радев не наложи вето и остави текстовете да влязат в сила. До момента нито една партия не е обявила намерения да го атакува пред Конституционния съд, въпреки че и в ГЕРБ, и в ПП-ДБ се чуха спорадични гласове "против" по време на дебатите в пленарна зала.
Недоволни от закона са и училищни директори като Асен Александров - председател на Сдружението на директорите в средното образование. Според него неясните текстове само ще създадат проблеми в училищата, вместо да донесат каквато и да е полза за възпитанието.
Позиция на български учители срещу допълненията на чл. 11 от Закона за предучилищното и училищното образование
Ние, долуподписаните педагогически специалисти от различни образователни институции в Република България, заявяваме несъгласието си с приетите промени в Закона за предучилищното и училищното образование относно така определената от законодателите „нетрадиционна сексуална ориентация“. Подчертаваме, че протестът ни не е воден от никакви идеологически съображения или пристрастия, а най-вече от пълната несъвместимост на приетите изменения с реалностите на българския училищен живот. В този дух са и основните доводи, подкрепящи нашето становище:
1. Текстовете, допълващи чл. 11, както и допълнителните разпоредби на ЗПУО, са неясни и боравят с крайно противоречиви дефиниции, които ще доведат до несигурност у преподавателите, които в ежедневната си работа трябва да се чувстват сигурни и защитени, ръководейки се от смисъла на засягащите ги законови и подзаконови нормативни актове.
На първо място, недостатъчно ясни са понятия като „пропаганда“ и „подстрекаване, по какъвто и да е начин, пряко или косвено“. Тълкуването на тези текстове може ли да означава, че учителят няма право да проведе научна дискусия по въпросите на човешката сексуалност, ако спецификата на учебната дисциплина предполага това? Трябва ли учителят, позовавайки се на закона, да откаже да обсъжда проблемите на половото и сексуалното съзряване с учениците във възраст, в която биологично, психически и интелектуално те ги вълнуват? „Нетрадиционната сексуална ориентация“ е факт от човешкия живот, включително от този на учениците. Задължават ли новите текстове учителя да потисне съчувствието към учениците си, усилието да разбере техните проблеми и да участва в решаването им? В работата си по необходимост постоянно сме въвличани от самите ученици във всичко онова, което ги вълнува и през което животът им преминава. Отказът от съпричастност би накърнил взаимното доверие между учители, ученици и родители, би влошило комуникацията помежду им.
2. Разбирането за „нетрадиционната сексуална ориентация“ е дефинирано в допълнителните разпоредби като противоречаща на „българската правна традиция“ и нейните „схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“. Без да навлизаме в правна специфика, напомняме, че сексуалното самоопределение и влечение не се определя от никоя „правна традиция“. Правото няма изключителна власт върху формирането на представите за емоционалност, романтика, чувствителност. За учениците, както и за всяко човешко същество, ще бъде непосилно да потиснат посоката на естественото си полово съзряване и желанието за интелектуалното осмисляне на проблемите, свързани с него само защото са задължени да се ръководят от „правни традиции“. На учителите пък ще бъде непосилно да откажат на подрастващите тази дискусия, простираща се в сферите и на природното, и на историческото, и на социалното, и на естетическото ни битие.
3. Съществува риск приетите допълнения да влязат в противоречие с учебните програми както по някои дисциплини от природонаучния цикъл, така и от хуманитарната сфера на познанието.
За да илюстрираме проблема, цитираме част от учебната програма по биология и здравно образование, зад която стои Министерството на образованието и науката: „Описва същността и значението на сексуалното и репродуктивното здраве. Назовава и описва по алгоритъм (причини-признаци-превенция) заболявания, предавани по полов път. Дискутира рисковете от ранни сексуални контакти; необходимостта от толерантно отношение към хора с различна сексуална ориентация; личната отговорност при създаване на потомство. Аргументира необходимостта от опазване на сексуалното и репродуктивното здраве. Разработва (в екип) презентации, проекти и др., свързани с опазване на здравето и нерисково сексуално поведение.“
Считаме, че усвояването на научни факти и обсъждането им, ясно регламентирани в цитирания откъс, ще поставят преподавателя по биология в неприемлива ситуация, в която той, изпълнявайки изискванията на учебната програма, ще рискува на наруши новоприетите текстове от ЗПУО.
4. Въз основа на дългогодишния опит на много от нас, на ежедневните ни наблюдения върху българската училищна действителност заявяваме, че допълненията в просветния закон се отнасят към един неактуален и нерелевантен за нея въпрос. В течение на повече от трийсет години след демократичните промени у нас българските учители са доказали, че въпреки всички проблеми на образователната система тя никога не се е превръщала в място за „пропаганда“ на каквато и да е идеология. Именно на българските учители от най-новата ни история се дължи постигането на един балансиран образователен процес, съчетаващ свобода на дискусиите в класната стая с добросъвестна умереност по сложни и деликатни социални, политически и исторически теми.
Предлагаме настоящата позиция на колегите от всички училища в страната и се обръщаме към представителите си в Народното събрание с искането приетите текстове да се подложат на по-задълбочен дебат и да се преразгледат. Убедени сме, че в този вид те противоречат на имплицитната си цел – да превърнат българското училище в пространство, освободено от налагането на идеологически доктрини. Вече трето поколение учители води ежедневна борба в класните стаи да цари свобода, да има място за научно обоснована дискусия, а учениците да се превръщат в пълноценни и критично мислещи участници в обществения живот. Приетите промени влизат в разрез с този дух; вместо него те ще породят напрежение, конфликти по теми, несвойствени за българската училищна реалност, дискриминационно отношение и несигурност при осъществяването на образователния процес.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
