Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Кои са 5-те новини от седмицата, направили впечатление на представителите на поколение Z* в редакцията на "Булевард България"?
Според ротационния ред на дневниците отново аз - Мария Кръстанова (24 години) ще ви "хвана за ръка", за да ви отведа в хаотичния ум на поколението Z. Длъжна съм да се представя, въпреки че, ако редовно следите рубриката, веднага бихте се досетили.
Обикновено вниманието ми грабват твърде сериозни теми, които изобилстват в предишните мои издания. Опасявам се, че и този път не съм се отклонила от мазохистичната си склонност - с едно, две изключения.
Но без повече излишни приказки, нека да започваме.
Политическо говорене по български (Част 1)
В сряда беше гласувана оставката на кабинета "Денков". Извън гласуванията и дебатите в зала, без които съботата ни би продължила да бъде все така хубава, имаше друго нещо, което ме замисли - езикът на депутатите. И по-конкретно този на народните представители от ИТН и "Възраждане".
Така например, в един момент тонът на председателя на ПГ на ИТН Тошко Йорданов премина в груба агресия, като си позволи да нарече "предател" и "боклук" Кирил Петков, заради което беше наказан.
Тук има няколко аспекта, по които ми се иска да поговоря.
Далеч съм от мисълта, че Тошко Йорданов може да вдъхнови някого с поведението си, но като млад човек се замислих - кой от моите връстници би мечтал да влезе в политиката, след като народните представители не са способни на базово уважение и култура един към друг.
Умишленото омаскаряване на опонента и системното старание политическата сфера да се представи като "нещо мръсно" дава своето отражение, като съдим и по избирателната активност. Това обаче не впечатлява никого от Gen Z.
"По повод на някои коментари в медиите, че днес, при оставката на правителството на Денков, депутатите на “Има такъв народ” са използвали грозен език, не можах да се сдържа и ще кажа следното: Предпочитам да казвам истината грозно, отколкото да лъжа красиво", включи се дистанционно с публикация във Facebook Слави Трифонов. Изглежда не е успял да се въздържи да обясни публично житейските си възгледи.
Настрана от истината, както и да я разбира лидерът на ИТН, струва ми се, не е лошо народните ни представители първо да се научат и на някоя друга ценност.
Политическо говорене по български (Част 2)
Както всяка друга година, навръх националния ни празник 3-ти март, телевизиитe излъчват на живо от връх Шипка, правят се специални студия и се канят гости, които дебатират трябва ли датата да бъде променена.
В едно от включванията от място възрастен господин призова "българите да спрем да се делим, да се обединим". И аз си казах: "Да, точно така!"
Минути по-късно председателят на Народното събрание Росен Желязков беше бурно освиркван от многолюдната тълпа на Шипка, докато се вееха руски знамена, а президентът Румен Радев, който по принцип трябва да е нещо като обединител на нацията, не се посвени да използва трибуната за нова серия политически нападки.
Докато следях събитията, някак естествено се сетих за думите на Веселин Диманов - режисьорът на филма "Моралът е доброто", който днес работи и по продукция, посветена на Милен Цветков.
"Можем да не се одобряваме, да се делим на червени и сини, но в края трябва да имаме една обща цел – нашата страна. Сутрин трябва да се събуждаме с мисълта, че сме едно общество, което трябва да се научи да живее с различията си, водени от общата цел – морал, справедливост, свобода на словото, демокрация", каза той преди дни в интервю за "Булевард България".
Неслучайното говорене на основни политически фигури и разделението помежду ни са една от най-видимите причинно-следствени връзки, за които мога да се сетя.
"Повратна точка"
Рязко променяме посоката, за да навлезем в далеч по-приятния свят на литературата.
Книгата "Повратна точка" на Малкълм Гладуел (на снимката - бел. ред) ми беше препоръчана от Марина Сивенова, която познавате от други издания на "Gen Z дневниците".
Ако и вие като мен сте пропуснали тази страхотна литературна находка (благодаря, Марина) толкова дълго време, веднага ви разказвам за какво става дума.
"Повратна точка: Как малките неща могат да доведат до големите промени" е първата книга на Гладуел, който освен писател, е и журналист - писал е за издания като Washington Post и New York Times.
Изразът „повратна точка“ от медицинска гледна точка е моментът, когато наситеността на даден вирус достига критични нива и той започва да се разпространява много бързо - поставяйки началото на епидемия.
Сега си представете, че на мястото на думата "вирус", стои ваша идея или бизнес начинание, което така и не успява да стане епидемично масово явление - за разлика от видимо далеч не толкова добрите конкуренти "на пазара".
В хода на книгата става ясно, че сред основните фактори са хората (естествено), които разпространяват "нещото", и средата, в която то "вирее"(още по-естествено). Разбира се, и разни други доста съществени неща.
Препоръчвам книгата с две ръце, но междувременно ви връщам няколко реда по-нагоре.
Политическото говорене на някои български политици следва точно обосновани принципи: крещящо, обидно и повтарящо се. Средствата нямат значение, а само крайният резултат: манипулация на заобикалящата ни среда, внушената безнадеждност на места е само бонус.
Ура за Франция!
Преди дни Франция стана първата държава в света, която официално включи правото на аборт в конституцията си.
Депутатите гласуваха за преразглеждане на конституцията на страната от 1958 г., за да се запише "гарантираната свобода" на жените да правят аборти.
Президентът Еманюел Макрон определи решението като "френска гордост", която е изпратила "универсално послание".
Думата "послание" беше употребена и от наскоро назначения премиер на Франция Габриел Атал.
"Изпращаме послание към всички жени: тялото ви принадлежи на вас и никой не може да решава вместо вас", заяви той, цитиран от BBC.
Абортите са законни във Франция от 1975 г., но според социологически проучвания около 85% от обществеността подкрепя изменението на конституцията, за да се защити правото на прекъсване на бременността.
Темата очаквано стана повод за обвинения от страна на опозицията, включително такива в популизъм.
Споделям ви тази новина като нагледен пример за дискусии, които българското общество също може да провежда. Можем да спорим по толкова много различни по важност теми - и така да опознаваме по-добре различията и вярванията си чрез обществен дебат.
Meta падна, масите се надигнаха
Facebook, Instagram и Threads - с други думи, всички социални мрежи собственост на Meta Platforms, бяха недостъпни за повече от един час във вторник, след като автоматично започнаха да изхвърлят потребителите от профилите им.
Последва незабавна реакция на хора от целия свят.
X (бившият Twitter) се оказа трибуната на внезапно разтревожилите се, че нещо става. Задаваха се въпроси, публикуваха се мемета, раздаваха се поуки.
Някои си припомняха с тихо нещастие времето, минути по-рано, когато Facebook се явяваше наш отдушник, а Instagram - основно хоби.
Абстиненцията към социалните платформи на мнозина се усети по-осезаемо от когато и да било. Точно в този един час лично аз бях заета с разни други ангажименти и така и не изпитах тази внезапна "скръб" от липсата на Meta.
Впоследствие обаче се замислих колко много бизнеси и човешки животи (не преувеличавам, струва ми се) биха рухнали, ако социалните мрежи изненадващо спрат да функционират.
Vol. 11: Откровението на Fyre, парите на Саудитска Арабия за футбол, Памела Андерсън по бръчки
Vol. 10: Никой не гледа "Ергенът", от Disney до Харвард, истината за Tinder
Vol. 9: Навални!, PR-ът, който опорочи кампания за рак, Суифт като "Мадона от Али Експрес"
