Кои са 5-те новини от седмицата, направили впечатление на някои от представителите на поколението Z* в редакцията на "Булевард България"?
И тази седмица поредицата "Gen Z дневници" е с различно съдържание и различен автор. Ротацията се поема от мен - Михаил Петров (24 г.). Имам честта с леко, но модерно закъснение от около 6 дни да ви поздравя със „за много години!". И за да съм напълно откровен, това може би е първият (и вероятно) последният път, в който използвам този много по-стар от мен поздрав.
Времето за равносметка, почивка, ядене на сарми, семейни събирания, последвани от семейни разправии, официално приключи. Вече се насочвам към мисли за Новата година, затова ето част от новините, събитията и нещата от моя Gen Z живот, които ми направиха впечатление през тази първа седмица.
Селена Гомес и Бритни Спиърс си казват „чао" с музиката
Все още не съм сигурен какви са моите новогодишни обещания и цели, но мога да ви кажа, че в тези на Селена Гомес и Бритни Спиърс няма да има много музика.
Тази седмица стана ясно, че двете поп звезди са готови да се разделят с музикалните си кариери. Селена обяви, че възнамерява да се фокусира повече върху актьорството, след като пусне последния си звукозаписен албум - който изглежда ще бъде окончателно последен в кариерата ѝ. А Бритни опроверга плъзнали слухове и заяви, че "никога няма да се завърне" в музикалната индустрия.
И в двете новини като че ли няма нищо неочаквано. Още в документалния филм "My Mind & Me" Селена открито говори колко труден е животът ѝ като поп звезда. Колежката ѝ - Бритни - споделя подобно мнение в автобиографията си "Жената в мен" (The Women in Me). И все пак заявките са изнедващи както за мен, така и за милионите фенове на двете изпълнителки, които приеха информацията далеч по-емоционално.
Но и Селена, и Бритни вече са оставили своя отпечатък в индустрията - и той е достатъчно голям, че да може да бъде посочен - както от Gen Z, така и от техните родители. Те вече може да пеят последната си песен - но аз винаги ще мога да се връщам към тяхната първа.
Goodreads ме пита" Колко книги можеш да прочетеш тази година"?
За някой новата година носи някаква промяна, може би нова прическа, нова мечта. За мен тя е ново предизвикателство в единствения спорт, който продължавам да практикувам почти всеки ден - бързина по четене в секунда.
Най-голямата платформа за читатели Goodreads за поредна година отправи т.нар. "Предизвикателство за четене" (Reading Challenge). Правилата са лесни и се основават единствено на числа. Всеки потребител сам си задава целта за годината и предполага колко книги иска да прочете. А след това трябва и да я изпълни - като чете до постигане на крайния резултат.
Предизвикателството вече се е превърнало в традиция за книжната общност в интернет, като аз самият взимам участие за 11-и пореден път. Около рестарта му се появиха и много видеа в BookTok (книжната общност в TikTok) на читатели, които споделят триковете си как винаги успяват да спечелят - подценяват се и си задават лесно постижми цели.
Една потребителка обяснява, че "най-добрият начин да не се разочароваш, е като не вярваш в себе си" и затова книжната ѝ цел за годината е да прочете поне една книга. Не последвах съвета ѝ и се предизвиках с 24 книги (символично за новата 2024 г.), защото все пак не са ли за това предизвикателствата?
Saltburn
През седмицата имаше едно филмово заглавие, от което просто нямаше как да се оттърва. Всичко започна, когато в рамките на два дни поне трима човека ме попитаха: „гледа ли Saltburn?". След това в социалните ми мрежи започна да се появява съдържание, свързано с този филм - при това в особено голямо количество. Приятели реагираха в своите сторита, медиите пишеха статии, а YouTube ми препоръчваше интервюта с актьорите от продукцията.
Поддадох се на добре преситения алгоритъм. Любопитството надделя, след като исках да разбера какво толкова се случва с героя на Бари Когън и някаква сцена с вана - за която всички говорят. Оказва се, че има причина да говорят точно за тази сцена.
И макар "Saltburn" да ми допадна, но да не успя да се доближи до оценка „Отличен (6)" - еуфорията около него ми напомни каква сила имат заедно социалните мрежи, медиите и приятелският ни кръг. Когато трите работят в една посока - в случая добра реклама на филм - изглежда просто няма как я го пропуснеш (да, включително и сцената с ваната).
Шакира си има статуя
Докато последните дни от 2023 г. у нас преминаха в поредна серия спорове около демонтажа на Паметника на съветската армия - на около 9 хил. км от София беше открита нова статуя. Противоположно на това, което сме свикнали да виждаме у нас - това не е произведение от комунистическата епоха, не изобразява нито автор, нито будител - а "бедра, които не лъжат".
Певицата Шакира беше увековечена със статуя в родния ѝ град Баранкиля в Колумбия. А надписът в основата гласи: "Бедра, които не лъжат, несравним талант, глас, който докосва масите".
Високият над 6 м. паметник от бронз и алуминий е различна идея от това, което ние възприемаме за паметник - макар с случая да говорим по-скоро за архитектурна фигура. Но може да послужи за вдъхновение на управляващите в София, когато дойде време да се чудят какво да сложат на мястото на съветския паметник в центъра.
Нова година, нов рекорд за Тейлър Суифт
2023 г. определено беше годината на Тейлър Суифт. Ако случайно сте живели без интернет досега, през изминалите 365 дни поп звездата пусна два презаписани свои албума, започна мащабно световно турне, което ѝ генерира огромни печалби. А след това го превърна в концертен филм - който добави още към тези печалби. Обиколката около Слънцето завърши с това, че американското списание "TIME" обяви Тейлър за "Човек на годината".
2024 г. изглежда няма да е по-различна за звездата. Тя официално счупи дългогодишния рекорд на Елвис Пресли и вече е соловият изпълнител, задържал се най-много седмици начело на класацията за албуми на Billboard.
Кралят на рокендрола е изместен от "кралицата на поп музиката" - поне в тази конкретна категория. Признавам, че като представител на Gen Z поколението съм запознат бегло с творчеството на Елвис Пресли, но подобни рекорди са едни от малкото моменти, които дават усещането, че си свидетел на история.
* Поколение Z са родените между 1997 г. и 2012 г., други източници посочват и малко по-широк диапазон: 1995 г. - 2015 г.
VOL. 2: Рохипнол в питието, почит за Милен Цветков, колко важно е да бъдем откровени
Vol. 1: Порасналият Маколи Кълкин, кой кога ще си има деца, кражбите на луксозни часовници
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
