Замириса на избори и поредната битка в голямата война на "аналоговите" партии срещу машинното гласуване не закъсня. Това не е технологична война. Залогът е хартиените бюлетини, а оттам сгрешените - умишлено или не - протоколи с резултатите от вота, шашмите с броенето, хилядите невалидни гласове и особено схемите за контролиран и купен вот да се завърнат. Машинното гласуване пречи на "добрите" стари практики в изборното ноу хау, затова трябва да бъде ако не премахнато, то поне обезсмислено.

В действащото още 47-о Народно събрание от едната страна на окопа са БСП, ГЕРБ и ДПС. От другата - "Продължаваме промяната", "Демократична България" и ИТН. "Възраждане" засега изглежда от страната на електронните изборни технологии, но това позициониране предстои да се потвърди.

През април 2022 г. изненадващо левицата, към момента част от управляващата коалиция, внесе промени в Изборния кодекс, с които иска отмяна на задължителното гласуване с машини и възкръсване на хартиените бюлетини като опция за подаване на вот - по желание на избирателя. Само година по-рано левицата е на съвсем обратното мнение как трябва да се провеждат избори.

През юни почти същия законопроект внася и ГЕРБ, в качеството си на най-голямата опозиционна партия. ДПС подкрепя с охота, а и в последните 6 месеца Движението във всеки петъчен парламентарен контрол задава въпроси на вътрешния министър Бойко Рашков заради разследванията срещу купуване на гласове от последните избори. Разследвания, които ДПС нарича "репресии".

Иначе и ГЕРБ, и ДПС през годините на думи са "за" машинния вот, но на практика го саботират. Системно.

Опит първи не мина - двама от БСП застанаха на страната на машините

Първото сражение във възобновените бойни действия мина преди седмица - социалистите се опитаха да вкарат в дневния ред на Народното събрание ремонта на Изборния кодекс. Благодарение на Крум Зарков, който гласува "против" и колегата му Благовест Кирилов, който отказа да гласува, отбор "аналогови" загуби. Но временно. Двамата представители на БСП се оказаха единствените от партията, които още помнят как бранеха машинния вот през 2021 г.

Възкръсването на хартиената бюлетина се отлага. Благодарение на двама от БСП

Днес ще е същинската част от битката - ГЕРБ внася темата в пленарната зала "без право на обжалване" - парламентарният правилник дава право на опозицията да решава дневния ред на първото заседание за месеца. Парадоксът - хората на Бойко Борисов тряБва да предложат законопроекта на партията на Корнелия Нинова, а не своя собствен. Причината - за законопроекта на ГЕРБ още не е минал двумесечният срок, в който може да настоява депутатите да се занимаят с предложенията без доклад на комисията по правни въпроси в парламента.

Войната "за" и "против" машинния вот е дълга, а историята - тъжна. И продължава вече 13 години.

Годината е далечната вече 2009-а. За първи път в законодателството се появява електронният присъствен начин на гласуване - с машина. Към онзи момент само експериментално – в малко на брой секции се осигуряват устройства. Избирателят решава дали да се пробва да ги ползва, но подаденият вот не се отчита.

Първите доклади за ефекта от експеримента са положителни, а сравненията още тогава са с тегленето на пари от банкомат. В 21 век това е умение, което малцина избиратели не владеят.

През 2014 г. – по настояване на Реформаторския блок - Народното събрание записва в изборното законодателство, че машинен вот се въвежда поетапно, но задължително и повсеместно. Мотивът е, че технологията ще елиминира купуването на гласове и грешките - умишлени или не - на избирателните комисии. И ще сложи край на изборните протоколи, които изглеждат повече като контролно на второкласник двойкаджия, отколкото като официален документ, от чиято коректност зависи бъдещето на страната или общината за 4-годишен период. Практиката и докладите на изборната администрация и наблюдателите отчитат, че над 2/3 от “ръчните” протоколи за вота в секциите с хартиени бюлетини са сгрешени, поправяни, драскани, а невалидните бюлетини са хиляди.

Приетите законови текстове гласят, че за въвеждането на машинно гласуване ще има гратисен период. За местните избори през 2015 г. и за президентските през 2016 г. управляващите (по това време на власт е ГЕРБ) бяха задължени да осигурят машини в мининум 500 от общо над 12 000 секции на територията на страната, като гражданите имат изрично право да изберат как да гласуват – чрез устройството или по познатия аналогов метод с хартиена бюлетина, синя химикалка и поставяне на кръстче или чавка в квадратче с номера на желаната партия. Къде точно да има машини решаваше ЦИК. Резултатите от машините вече се зачитаха за крайния изборен резултат.

За изборната администрация и през 2015-а, и през 2016-а година записаното в закона, че машини трябва да има в „минимум 500“ секции на територията на България, беше прочетено от ЦИК така: устройства ще има не в поне, а в точно 500 изборни помещения и нито машина повече. Версията на Изборния кодекс от 2014 г. гласеше още, че президентските избори от 2016 г. са последните, на които е допустимо да няма машини във всички секции на територията на България. След това правителството и ЦИК бяха задължени на всички видове избори, в това число и частични местни избори за кмет на село, да осигурят машини за вот в 100% от избирателните секции, пък за гласоподавателя остава правото да реши дали ще ги ползва или ще се придържа към хартиената интегрална бюлетина.

Сгазеният от ГЕРБ Изборен кодекс и съд за ЦИК

Да, ама не. Парламентарният вот през 2017 г. - първият, на който трябваше да има машини за всички - беше предсрочен, защото кабинетът “Борисов 2” подаде оставка само няколко месеца преди официалния край на мандата си. Под претекст, че “няма време” Изборният кодекс беше сгазен. ЦИК, призвана иначе да бди над законността на изборния процес, реши, че машини пак ще има в 500 секции. Депутатите от десницата Мартин Димитров и Петър Славов обаче я осъдиха - съдът бе категоричен: осигурете машини за всички!

ЦИК нямаше особен избор. Обяви обществена поръчка. Тя се провали. Оправданието на институциите, които трябваше да осигурят устройствата за вота, беше, че „ако изборите бяха след 2 години, машини щеше да има“. Да припомним – действието се развива през 2017 г. Законът, който трябва да се спази, е приет през 2014 г.

Мартин Димитров и Петър Славов отново осъдиха ЦИК – през 2018 г. за необосновано бездействие по въпроса. Магистратите задължиха висшата изборна администрация в рамките на 6 месеца най-после да намери начин да „да осигури възможност на всеки избирател в България, без значение какъв вид избори се провеждат, да може да използва правото си на машинно гласуване във всяка изборна секция на територията на страната“. За малко темата поутихна.

Лъжата "вот само с машини". "Човешки ръчички да не пипат хартийки"

Дойде 2019 г., в която имаше два редовни избора - за евродепутати през пролетта и за местни власти наесен. На евровота вместо машинно гласуване за всички имаше машинно гласуване в „цели“ 3000 секции. Преди вота за кметове обаче от ГЕРБ внесоха промени в Изборния кодекс - да се заличи машинното гласуване, въпреки че лично Бойко Борисов в годините твърдеше, че той и партията му са “за” технологичната изборна революция. Мнозинство за тази ремонт на закона не се събра. Тъкмо обратното - ДПС поиска не просто въвеждане на машинен вот най-после за всички (без най-малките изборни секции с под 300 избиратели по списък). ДПС предложи само и единствено машинен вот в бъдеще – тоест край на хартиените бюлетини.

Най-цветист бе аргументът на Йордан Цонев - „човешки ръчички вече да не пипат хартийки“. ГЕРБ подкрепи идеята. Оказа се обаче, че нито едните, нито другите целят прословутото машинно гласуване да се случи. В закона бе записано, че хартията остава в миналото, но при условие, че местни избори 2019 се проведат само с аналогови бюлетини и без никакви машини. Резултатът - изчезнали преференции и хиляди невалидни бюлетини, отбелязани в безобразни изборни протоколи.

И тези избори минаха. Заради критиките и обвиненията към ГЕРБ, че са “откраднали” местните избори, на 12 февруари 2020 г. Бойко Борисов обяви в Министерския съвет, че властта започва работа за осигуряване на машинно гласуване за следващите парламентарни избори през март 2021 г.:

„Не искам върху правителството да тегне каквото и да е съмнение, че едва ли не не желаем машинно гласуване. Да, ще похарчим много пари. Не съм убеден, че с това ще се реши нещо. (...) Но понеже се упражняват, едва ли не, излиза – те (ГЕРБ и правителството – б.р.) са против машинното гласуване. Не, ние сме „за“ машинното гласуване и днес приемаме точката. Така че се включваме в общия хор на подкрепящите.“

От стенограмата от въпросното правителствено заседание стават ясни две неща. Първото е, че Борисов не е наясно, че с гласовете на партията му по предложение на ДПС в действащия от 2019 г. кодекс изборите в бъдеще са само с машини във всички секции в страната без тези с под 300 избиратели. Второто е, че вицепремиерът тогава Томислав Дончев смята, че няма смисъл да има дублиране – по избор избирателят да гласува или с машина, или с хартиена бюлетина. Системата трябва да е една.

2020 г. е политически бурна, а изборите наближават. През август 2020 г. ГЕРБ внася проект за ремонт на Изборния кодекс. Целта? Да се върне хартиеното гласуване и положението от 2017 г. - избирателите да имат право да избират с бюлетина или на устройство ще пуснат гласа си. Това се случва точно година, след като ГЕРБ гласува да има само машинен вот. Президентът Румен Радев налага вето на приетите текстове, които връщат времето назад. БСП е сред най-върлите защитници на машинния вот, но партията на Бойко Борисов и компания надделяват. Ветото е отхвърлено, хартиената бюлетина се завръща.

Пробивът на машините през 2021 г. - вот без хартия

Редовните парламентарни избори през пролетта на 2021 г. са и с хартия, и с машини. Поне устройства вече са осигурени - с петилетка закъснение. Макар ГЕРБ да печели вота, правителство не може да се формира, но за краткия си живот новият парламент - вече с “Демократична България”, ИТН и формацията на Мая Манолова, но без “партиоти” в състава си, налага в закона това, което трябваше да се е случило през 2019 г. с гласувания от ГЕРБ и ДПС Изборен кодекс - вот само с устройства и без бюлетини.

Последвалите парламентарни избори се провеждат именно така. Бойко Борисов твърди, че машините били манипулирани. Доказателства не представя, а партията му не оспорва резултатите официално и по законовия ред. ДПС еволюира от “ръчички да не пипат хартийки” - по Йордан Цонев, до “машинното гласуване отблъсна половин милион избиратели” - вече по Мустафа Карадайъ.

Изненадващо и БСП променя на 180 градуса позицията си. За лошия си резултат на третия поред вот през 2021 г. и левицата започва да подозира машините, които били “уплашили” много избиратели.

Ще възкръснат ли хартиените бюлетини зависи първо дали ремонтът в Изборния кодекс ще бъде приет на първо четене. Ако "аналоговите" ГЕРБ, БСП и ДПС успеят, то следващият въпрос е ще има ли достатъчно време 47-ото Народно събрание да обезсмисли машинния вот с окончателно гласуване на законовите промени. Трето - президентът Румен Радев би могъл да наложи вето, ако в първите два случая ГЕРБ, ДПС и БСП победят. Направи го през 2020 г. При такъв развой "аналоговите" ще трябва да съберат 121 гласа "за" каузата си. Засега ги нямат.

А най-тъжното е, че вече 13 години един чисто технически въпрос - как точно да се гласува, е тема на политически сблъсък. Дали изборите са честни ни зависи от метода, по който пускаме бюлетините си. А от желанието вотът да бъде отчетен такъв, какъвто е. Честно.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

"Булгаргаз" обяви търг за втечнен природен газ до терминал Ревитуса

Крайният срок за оферти е 16 август. Ако няма уговорено разтоварване - сключените договори се анулират, пише в условията

"Газ не открихме в интерконектора": Вицепремиер се оплака от недовършено строителство на гръцката връзка

Според МРРБ строежът бил "като една луксозна сграда с мебели, в която обаче няма ток и няма хубав достъп до нея"

Flex е по-велико от flat - новите устройства на Samsung

Galaxy Z Flip4 и Fold4 - от лайфстайл и селфита до работа на голям "малък" екран

На екскурзия до Франция - за ваксина срещу маймунска шарка

Европейци пътуват, за да получат имунизация срещу болестта

Играта на Дмитрий Медведев - от мек либерал до агресивен рупор на военната пропаганда

Един разговор с Путин в Астрахан стои в основата на трансформацията му

Журналисти и преподаватели настояват Румен Радев да даде убежище на Алексей Алчин

"Екстрадирането му ще е сериозен удар по авторитета на България"