"Войната" на чуждите разкази за протестите

Ако потърсите ключовата дума "България" в публикациите на испанския вестник ABC, системата ще ви предложи да раздели резултатите на две големи теми - новини за Simeon II de Bulgaria и всичко останало.

Голяма част от дописките за бившия премиер Симеон Сакскобургготски от периода на управлението му (2001-2005) са подписани от Рафаел Алварадо (Димитров).

77-годишният журналист е и авторът на последната поредица от коментарни статии в ABC, посветени на протестите срещу правителството в България. Първата се появява на 20 юли - почти две седмици след сблъсъка между Христо Иванов и НСО край летните сараи на Ахмед Доган и началото на масовите демонстрации по улиците на София.

Поводът за недоволството не се споменава в публикацията на Алварадо, озаглавена "България е потънала в хаос от протестите, които искат оставката на консервативното правителство". Вместо това се обръща внимание, че "не е много ясно каква е причината за искането за отстраняването на главния прокурор, който за последните няколко месеца след избирането си започна няколко акции срещу националните олигарси, които досега се ползваха от удобна недосегаемост".

"Погледнато в перспектива, реалният залог тук е бъдещето на България - продължаването на пълноправното й членство в ЕС или промяна на геополитическата й ориентация към Евразия, нещо, което би удовлетворило русофила (Румен) Радев", казва Алварадо в първата новина на ABC за събитията в София.

Намекът за това, че протестът срещу кабинета "Борисов 3" е тласък на държавата към дъното на пропастта, се повтаря в почти всички следващи публикации на журналиста:

"Онези, които изпъкват най-много с подкрепата си за протеста, са няколко провалени политици - сред тях е и Христо Иванов - които се опитват да вземат властта, но не чрез демократични избори, а през задния вход на бъдещото правителство";

"Няма съмнение кой запали факела... от първия ден на протеста видяхме Радев да надъхва бунтовниците с вдигнат юмрук в стила на старите партизани; липсваше му само "Калашников" на рамото";

"Заслужава си да се запитаме как е възможно никой да не се притеснява от събирането на толкова много хора без минимална физическа дистанция, които стоят в палатки или седят на сгъваеми столове, спят върху постелки на асфалта,... докато по-голямата част от населението на София страда от последствията на един колабирал град заради група, която няма други хоризонти освен виковете "оставка", без да има или да предлага конретни решения и програми".

Последната статия на Рафаел Алварадо заживя свой собствен живот извън Мадрид.

"Олигархът Васил Божков е един от подстрекателите на непрекъснатите протести в България", гласи заглавието на кореспондента от България. Образът на президента е допълнен с мнението на "различни анализатори", които посочват, че "номинацията му за държавен глава е била консултирана навремето от лидера на социалистите Корнелия Нинова с агента на руските служби генерал Решетников".

"Не бива да пренебрегваме и това, което свързва Отровното трио - и тримата произлизат от семействата на добре известни високопоставени фигури от бившия комунистически режим", завършва испанският журналист.

Ако някои от тези твърдения звучат познато, то е заради многократното им повторение в български проправителствени медии - сега вече и в превод на испански език.

Колкото до препратките към бившия комунистически режим - Рафаел Алварадо би трябвало да го познава от първа ръка. Роден е в Колумбия през 1943 г. в семейство на българка и испанец, но живее в България още от края на 50-те години. През 1964 г. получава предложение да замине в Куба като преводач, пет години по-късно завършва испанска филология в Хаванския университет.

Според биографията му в сайта на СУ "Св. Климент Охридски", през 1971 г. Алварадо започва работа в БГА "Балкан" в Рим (десет години по-късно офицери на ДС под прикритие са осветени по време на разследването за опита за убийство на папа Йоан Павел II, по което е съден и оправдан Сергей Антонов). От 1975 г. работи в "София прес" като стилов редактор, от 1979 до 1983 г. е ръководител на Катедрата по испанска филология. Автор е на документални филми, излъчвани по БНТ, работи и като преводач.

В 2002 г., когато Алварадо превежда на български език биографичната книга "Един практичен цар", посветена на Симеон Сакскобургготски, правителството на НДСВ одобрява номинацията му за почетен консул на Колумбия в страната.

През последните десетилетия той е и кореспондент на ABC за България. Испания е една от европейските държави с най-голяма българска диаспора. За публиката на консервативния и промонархически мадридски вестник ABC, разказът на Алварадо за "партизанските юмруци" и "платените от олигарси" протести в България вероятно изглежда като филм на ужасите.

Особено като се има предвид, че вътрешнополитическите новини за страната почти липсват в отразяването на медията - в последните месеци България се споменава предимно в дописките със статистика за коронавируса, смъртта на Кристо, данни за средната работна заплата в ЕС и т.н.

Тонът на публикациите в ABC видимо се отличава от начина, по който новинарски агенции като Reuters и AFP виждат събитията в страната. Германски и френски медии - включително такива с десен профил - също следят протестите в София, но съдържанието им показва доста по-различна картина от тази в очерка на Алварадо.

В една от последните си статии за България Politico говори за това, че "способността на Борисов да избягва чуждестранни критики се изчерпва" и че "кризата в България дори задейства предупредителни сигнали в редиците на Християндемократите на Меркел, които отдавна са смятани за част от поддържащите "бащи-основатели" на ГЕРБ". Цитиран е председателят на комисията по европейските въпроси на Бундестага Гюнтер Кирхбаум, който казва, че "трябва да говорим сериозно с правителството на Бойко Борисов, без "ако" и "обаче".

Случаят с Алварадо не е единственият пример за медийна политика в стил "Изгубени в превода". В началото на август няколко проправителствени онлайн-медии в България (tribune.bg, breaking.bg, blitz.bg) публикуваха статии, твърдящи, че британският журналист Джон Кампфнър е уличил президента Румен Радев и евродепутата Елена Йончева във връзки с руските служби за сигурност, целящи преврат срещу правителството.

Статиите се позоваваха на реален анализ на Кампфнър за британския тинк-танк RUSI, посветен на руското и китайското влияние в политическия, икономическия и медиен живот на Германия. По-голямата част от съдържанието на българските публикации представляваше преразказ на мнения на "местни анализатори" относно външното влияние в протестите срещу Борисов, с изграждане на впечатлението, че чуждестранният наблюдател ги приема като достоверни източници на информация и ги потвърждава.

Джон Кампфнър е политически журналист с дългогодишен опит, бивш главен политически кореспондент на Financial Times, живял в Берлин по време на падането на Стената и в Москва при разпадането на СССР. Само че в цитирания негов доклад България се споменава един-единствен път, и то като част от резултатите на социологическо изследване за настроенията в Европейския съюз към НАТО и Русия.

Когато изпратихме запитване до Кампфнър по повод медийните интерпретации на анализа му в България, получихме отговор от RUSI, които посочват, че докладът е публичен, всеки може да направи проверка на фактите и да види, че беглата препратка към страната "определено не е направена в описания маниер".

"Войната" на чуждите разкази за протестите не е случаен феномен.

Едно от последните проучвания за качеството на демокрацията в Източна Европа показа, че България е на дъното на класацията по доверие в свободата и обективността на собствените си масови медии (38%). Над 55% от населението смята, че олигарсите и силните финансови групи влияят върху медиите, докато вярващите в правителствената намеса са 47%.

България излиза на първо място по дял на хората, които са съгласни, че "няма значение кой ще държи властта в правителството, защото нищо няма да се промени" - 59%.

Затова преводът на опорни точки чрез посредничеството на външни източници изглежда по-успешна тактика от зареждането им на "въоръжение" през местната журналистика.

Пример за влиянието на тези статии е фактът, че се споделят от хора, които никога не са гласували за ГЕРБ и нямат особено високо мнение за политиката на правителството, но се колебаят в позицията си за протестите, защото не желаят възстановяване на "комунистите" на власт. Да видиш личните си страхове потвърдени от предполагаем чужд авторитет, е по-силен мотиватор от всеки опит за директно пропагандно облъчване - без значение дали посланието отговаря на истината или не.