44-годишният опозиционер Алексей Навални даде първото си интервю за Spiegel след възстановяването от тежкото отравяне с новичок. Руският политик все още живее в Берлин със съпругата и сина си - дъщеря му се е върнала в Станфорд, където учи. Ако доскоро Навални се занимаваше с разследвания на корупцията и злоупотребата с власт в Русия, сега се упражнява да не губи равновесие, да държи чаша вода, без да я разлее, да ползва компютър.
Независимо от това, че прекара над 20 дни в кома, Навални не е изгубил своето чувство за хумор и желанието си за борба. Прави си шеги с новичок и с "кутията", в която го пренесоха от Омск от берлинската болница "Шарите". Но желанието му да се върне обратно в Русия и да продължи кампанията си за връщането й към нормалността не е прекъснало.
И още - за ключовата му среща с Ангела Меркел, за тримата мъже с достъп до веществото, ползвано в атентата, и за посланието му към Германия "Всяка стратегия по отношение на Русия трябва да вземе предвид състоянието на лудост, което Путин е достигнал":
"Алексей, искаме да Ви снимаме за сп. Шпигел. Можете ли да покажете максимално радостно лице?"
За живота след комата
Никога досега не съм бил тясно свързан с Германия. Не познавам никого тук. Не познавах нито еди политик. А сега лекарите от "Шарите" ме спасиха за втори път и ми върнаха самоличността. Затова искам да кажа преди всичко - огромна благодарност към всички германци. Знам, че звучи патетично, но за мен Германия се превърна в специална страна.
Лекарите в "Шарите" са най-търпеливите хора в света. Бях тежък пациент. През нощта ставах от интензивното легло, веднъж изкарах всички тръби от тялото си, кръвта потече. По-късно, когато вече бях в съзнание, изпадах в истерични пристъпи. Казвах, че съм здрав и че искам да отида в хотел. Няколко седмици по-късно разбрах, че това странно поведение е следствие от отравянето.
Чувствам се доста по-добре в сравнение с преди 3 седмици, а с всеки ден се подобрявам. До неотдавна можех да изкача само 10 стъпала, сега стигам до 15 етаж. Най-важното за мен е да възстановя менталните си способности. Най-новата ми задача е да стоя на един крак и да изправям другия си крак напред - тренирам всеки ден.
Спането е най-големият ми проблем. Преди се смеех на хората, които имаха проблеми със заспиването, защото никога не съм страдал от такива. Но след това дойде комата, упойката, спирането на приспивателните лекарства - това дълго състояние на неисгурност, в което нито бях буден, нито заспал. Оттогава не мога да заспя без приспивателни.
Лекарите казват, че мога да се възстановя на 90%, може би дори до 100%, макар че никой не може да знае със сигурност. Всъщност съм нещо като опитно зайче - все пак няма много хора, по които може да се провери как живеят след отравяне с нервно бойно вещество. Някой ден вероятно ще пишат за мен по медицинските списания. И с удоволствие ще споделя опита си. Сериозно: руското правителство има толкова голяма склонност към отравянията, че скоро няма да престанат. Затова историята на моето заболяване може да бъде поучителна.
За срещата с Ангела Меркел
Дойде на свиждане през миналата седмица. Беше напълно неочаквано. Вратата се отвори, моят лекар влезе, а след него - Меркел. Беше частно посещение в семейния ми кръг. Съпругата ми Юлия и синът ми Захар бяха с нас. Не мога да разкажа за подробностите, но не сме обсъждали нищо тайно или сензационно. Посещението й беше един жест.
Впечатли ме колко точно е запозната с Русия и с моя случай. Тя знаеше някои детайли по-добре от мен. Наистина има дълбоко разбиране за това, което се случва в Русия. И когато човек разговаря с нея, разбира защо толкова дълго се задържа на върха на политиката в Германия. Благодарих й за намесата, а тя ми каза: "Просто направих това, което беше мой дълг".
Какво се случи на 20 август?
Беше прекрасен ден. Пътувах към вкъщи след натоварено и успешно пътуване по работа. Бяхме заснели филми за регионалната предизборна кампания, всичко беше готово. Седях удобно в самолета и се радвах на спокойния полет, по време на който ще мога да си пусна сериал. В Москва щях да продължа седмичното си предваване в YouTube и да прекарам уикенда със семейството си. Чувствах се добре, както и на летището.
И тогава - трудно ми е да го опиша, защото не мога да го сравня с нищо. Органофосфатите атакуват нервната система като DDoS атака срещу компютър - натоварването е такова, че те вади от строя. Повече не можеш да се концентрираш. Усетих, че нещо не е наред, избива ме студена пот...
Не чувстваш болка, но знаеш, че умираш. И то веднага. Но нищо не те боли... Обърнах се към един от стюардите - вместо да помоля за помощ, за своя изненада му казах "Отровиха ме, умирам". След това легнах на пода, за да умра. Това е последното, което видях - лице, което ме гледа с леко учудване и лека усмивка. "Отровен? Да нямате проблеми със сърцето?"
Но сърцето не ме болеше. Една жена ми каза "Само не припадайте". И това беше краят. Знаех, че съм мъртъв. Едва по-късно разбрах, че греша.
Видях видео със заглавие "Навални вика от болка". Но това не беше болка, беше нещо по-различно, по-лошо. Болката те кара да чувстваш, че все още си жив. Тук просто разбираш, че това е твоят край.
Случаят "Навални" и фалшивият сигнал за бомба на летището в Омск
Планът "Новичок" и бутилката в хотелската стая
Очевидно съм докоснал отровена повърхност, след което съм вдигнал бутилката, оставил съм я и съм си тръгнал от хотела. Затова е важно да изследвам дрехите си. Отровата може да е поставена върху облеклото
Нямам съмнение, че дрехите ми къкрят в огромен казан с белина от един месец. Така следите ще бъдат премахнати. Ако не беше поредицата от щастливи обстоятелства - че пилотите кацнаха аварийно в Омск, а лекарите поставиха атропин в рамките на първия час и половина - щях да умра.
Планът е бил хитър: да излетя, да умра по време на полета и да попадна в морга в Омск или в Москва. Тогава никой нямаше да може да открие новичок, защото няма апарати за масспектрометрия в моргите. Щеше да е просто смърт при съмнителни обстоятелства.
Някой хора смятат, че планът е бил да умра в съня си. Но честно казано, след като преживях отравянето, си дадох сметка, че щях да се събудя. Щеше да е забавна картинка в хотела, ако бях тръгнал да пълзя по коридора по бельо. Да ме оставят да умра в хотела, щеше да е по-рискован план. Персоналът щеше да извика линейка.
Мисля, че са си взели поука от случая Скрипал, при който бяха отровени 48 души, а една невинна жена загина. Затова вероятно отровата не е сложена върху предмет в мивката или душа. Или по мобилния телефон, който можеше да предам на Кира (Ярмиш, прессекретар на Фонда за борба с корупцията, бр.). Тогава вече щеше да има и още една съмнителна смърт. Тук само спекулирам. Явно става дума за рафинирано вещество, което е поставено върху предмет, който само аз ползвам.
Всички си мислеха, че съм отровен с чай на летището, никой не е очаквал, че ще бъда атакуван с нервно бойно вещество.
Все едно да хвърлиш атомна бомба върху един човек.
От 2012 г. съм перманентно следен, често - напълно открито. Когато пътувам по регионите, има цяла опашка от полицаи, служители на контраразузнаването и др. Със сигурност не е издавана заповед до цялата ФСБ да се убие Навални. Тя е ограничена до най-високото възможно ниво. И затова дори хората, които отговаряха за следенето, се оказаха изненадани от този акт.
Къде отседнал и каква храна е поръчвал: Руска медия открито разказа как Навални е следен
Твърдя, че Путин стои зад този акт, и нямам други версии за случилото се. Не го казвам, за да се лаская, а стъпвам на фактите.
Най-важният факт е новичок. Заповедта за използването или производството му може да дойде само от двама мъже - ръководителите на ФСБ или службата за външно разузнаване СВР.
Възможно е и ГРУ да има връзка. Ако Путин твърди, че аз сам съм произвел новичок и съм се отровил с него, това е невъзможно. Само трима души биха могли да дадат заповед за "активно мероприятие" с използването на новичок - Александър Бортников, Сергей Наришкин или шефът на ГРУ. Това решение не може да се вземе без указание от Путин. Те са му подчинени.
Защо Владимир Путин го пусна за лечение в чужбина?
Беше ясно, че нямаха намерения да ме пускат - твърдяха, че няма да издържа транспортирането. Чакало се е да умра. Но благодарение на подкрепата за мен и усилията на съпругата ми всичко се превърна в някакво реалити шоу със заглавие "Навални умира в Омск".
Много хора, на които съм благодарен, си казаха - това шоу няма да го гледаме. За хората на Путин е важно да не дават възможност на някой от противниците си да се превърне в жертва, да не му позволяват да трупа политически капитал. Ако бях умрял в Омск или бях претърпял трайни увреждания, тяхната отговорност щеше да е неизбежна.
Може би нямаше да се открие новичока, но ако не ме бяха пуснали навън, щеше да е ясен показател за вината им. А и чакаха 48 часа с надеждата, че отровата няма да бъде откриваема.
Защо новичок?
Ако преди някоко месеца ми бяха казали, че ще ме отровят с новичок, щях да се изсмея. Всички знаем как Путин се бори с опозицията. Имаме 20-годишен опит. Може да те арестуват, да те бият, да те напръскат с дезинфектант, или да те разстрелят на някой мост като Борис Немцов. Но химическите бойни вещества бяха запазени за тайните служби.
Нещо се промени - нещо в главата на Путин. Путин знае всичко за мен, аз живея под тотално наблюдение. Той знае, че не съм олигарх, не съм чужд агент, а съм политик. Но тук трябва да добавим още нещо - протестите в Беларус срещу Лукашенко, протестите в Хабаровск срещу управляващите в Кремъл, фактът, че нашите регионални щабове все още съществуват... Вероятно са си казали: опитахме "с добро", но тези методи не работят, затова трябва да прибегнем крайни средства.
Как Германия успя да прибере Алексей Навални от Русия
А ако не е бил Путин?
Тогава е още по-лошо. Една чашка новичок е достатъчна, за да отрови всички пасажери на някоя от големите станции на метрото в Берлин. Ако достъпът до това бойно вещество не е ограничено до 3 души, а до 30, това означава световна заплаха. Това би било страховито.
Често се твърди, че Путин се занимава само с геополитиката, а всичко останало не го интересува. Това не е вярно. Той видя какво стана в Хабаровск. Там хората излизат на улицата в продължение на 80 дни, а Кремъл няма идея какво да прави с тях. Кремъл забелязва, че трябва да предприеме крайни мерки, за да избегне "беларуския сценарий". Системата се бори за оцеляването си, а последиците вече могат да се усетят.
Каквко е най-важното оттук нататък?
Най-важното е подготовката за изборите за държавната Дума през 2021 г. Стратегията за "умно гласуване" не е лесна, трябва да разбием властовия монопол на Единна Русия. Правим го с тактическа организация на гласовете в политическо поле, в което почти не се допускат наистина независими кандидати.
Има базова инфраструктура, чрез която Путин контролира държавата. Към нея се включват много фактори: по-рано беше високия му личен рейтинг, после - ТВ пропагандата, контролираните съдилища, самата партия "Единна Русия". Насочването на вниманието към нея е важно. Разрушаването на монопола й е условието, с което въобще може да получим шанс да формулираме положителен дневен ред. Разочарованието на Кремъл идва оттам, че създадохме функциониращи методи за борба, въпреки че не бяхме допуснати до системата.
Къде стои Навални политически? Ляво? Дясно?
В Русия никога не е имало ясен политически спектър като на Запад. Дясно, ляво, това разграничение не работи при нас. Лява партия ли са комунистите в Русия? Всъщност те водят дясноконсервативен курс. Нашите леви в Русия ходят на църква и се кръстят. Шаблоните на германската или американската политика не пасват.
Една част от обществото повтаря реториката на Путин, че Русия трябва да поеме по своя собствен път. Това води до създаването на своеобразно свръхуправление, подобно на монархията, което се базира на някакви духовни ценности. Срещу тях стоят хора като мен - които смятат всичко това за лъжа и лицемерие, които са убедени, че Русия може да се развива само по европейски образец.
Аз не съм променил възгледите си, откакто се занимавам с политика. Нямам проблем да работя с всички, които защитават принципни антиавторитарни позиции. Затова не ми пречи това, че подкрепяме комунисти на изборите. Не се шокирам, че един от поддържаните от нас кандидати носи значка с Ленин. Вие в Германия имате вече демокрация. Ние трябва първо да съберем всички сили, които се обявяват за премахването на управляващите и за независимостта на съдилищата.
Отдавна опитвам да обединя либералнационалистическия лагер на опозицията. Това ми навлече много лоши критики. Сега се твърди, че съм завил наляво само защото подкрепям синдикалното движение. Целта е единствено да върнем Русия по европейския път на развитие.
От 2011 г. ме смятат за най-важния опозиционер и знам, че това уморява много хора. В една нормална система щях да се явя на избори и ако победя, да поведа опозицията или да дойда на власт. Ако изгубя, някой друг ще го направи.
Защо иска да се върне обратно в Русия?
Радвам се, че в моя кръг никой не си представя, че няма да поискам да се прибера. Да не се върна, означава, че Путин е постигнал целта си. А моята задача занапред е да остана човекът, който не се страхува. И не се страхувам. Ръцете ми треперят, но не от страх, а от това нещо. Няма да направя подарък на Путин, като не се върна в Русия.
Ангела Меркел е посетила Навални в "Шарите"
Семейството ми се страхува. Съпругата ми води битката с лекарите в Омск, за да ме пуснат оттам. Естествено, загрижен съм за семейството и близките ми. Шегувам с цялото това отравяне с новичок и със странната кутия, в която ме докараха в Германия. Но междувременно през главата ми минават и неприятни мисли: Какво щеше да стане, ако някой беше пръснал отрова в дома ми в Москва, където живят жена ми и децата?
От друга страна е ясно - без тази борба всичко ще е по-зле. Ще убият много повече хора, ще арестуват много повече хора. Дори сега в Русия всекидневно хората биват съдени за нещо, което са написали в социалните мрежи. Ако на това не се организира съпротива, всички ще са изложени на още по-голяма заплаха от сега. Ние се борим срещу невероятни злодеи, които са готови на най-тежки престъпления.
Какво да направя иначе? Невидимите убийци на Путин не могат да бъдат спрени по друг начин. Употребата на новичок всява страх и това е стратегията на Путин. Меркел и Макрон му обясниха за "червените си линии", а той ги пресича надлъж и крещи: "Изобщо си нямате представа какво още мога да направя".
В моите очи главният лекар на клиниката в Омск е още по-лош, отколкото ченгетата, които избиват хора. Защото за тях убийството все пак е част от професията. Но той знае всичко и говори на всеослушание небивалици за обмяната на веществата, за препиване с водка... Хора, които се наричат лекари, бяха готови да изчакат да умра.
Дали ги мразя? Може би. Дали бих взел един голям меч, за да им отрежа главите саморъчно? Не. Аз съм за справедливостта. Тези хора заслужават справедлив процес в съда.
За отношенията на Русия и Германия
Двете страни все още имат особена връзка. Затова дълго време беше немислимо за Путин да рискува конфликт с Берлин. Това е минало - както времето, в което човек не можеше да си представи, че в Русия са възможни политически убийства. Изненадващо ясните послания на германското правителство не са свързани с моята личност. Има много по-ясно признание, че Русия е тръгнала по опасен път.
Ангела Меркел няма нужда от моите съвети. Но всяка стратегия по отношение на Русия трябва да вземе предвид състоянието на лудост, което Путин е достигнал.
При Путин властта и личното обогатяване са неделимо свързани. Колко милиарда може да даде на дъщерите и приятелите си? Тях ще ги заболи, ако Европа най-после наложи ограничения, конфискува активите им и повече не ги пусне да пътуват на своя територия. Въпреки досегашните санкции, тези хора продължават да се чувстват като у дома си на Запад. Докато руският елит може да ползва европейската инфраструктура, нищо няма да се промени.
Полоний, талий, диоксин: Отровите срещу опонентите на Кремъл
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
