"Депутатите си вдигнаха заплатите на над 10 000 лева месечно", "Новите депутати си гласуваха възможност за още 25% върху заплатите", "По предложение на ДБ вдигнаха депутатските заплати"...
Заглавия от този тип вероятно може да изкарат от равновесие дори най-спокойните наблюдатели на политическия живот.
Внушението е, че финансовият интерес на народните представители е задоволен приоритетно, "набързо" и без много шум, при това с намесата на т.нар. "нови партии" при промяната на правилника за дейността на Народното събрание.
Истината е доста по-различна и манипулацията не прави чест нито на медиите, нито на депутатите с по-дълъг опит в парламента.
Дори премиерът в оставка Бойко Борисов реши да се възмути публично по този повод, като обяви, че "Революцията продължи само няколко дни. Още вчера видях как се метнаха на депутатските мерцедеси, за които говориха, че ще слизат от тях. Първите решения бяха да си направят заплатите над 10 хиляди лева".
Промяната, заради която се създаде напрежение, всъщност има съвсем различна цел.
Във финансовите правила на Народното събрание са описани два вида възможни начисления към основната заплата на народните представители. Първият от тях е добавката за стаж и за научни степени, а вторият:
"Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи".
В правилника се посочва единствено, че получаването на такива средства е възможно - но не и по какъв ред, в какъв размер, в какви граници и по какви "приоритетни" задачи. Единственото изискване е те да бъдат облагани с данък и осигуровки.
Текстът за допълнителните средства за "реализиране на приоритетни за страната задачи" съществува във всеки парламентарен правилник от 2005 г. насам (т.е. от управлението на Тройната коалиция). Формулировката му никога досега не е била променяна, така че да зададе по-ясни правила, при които депутатите може да получават повече пари над заплатата.
Проверка в старите правилници показват, че той е запазен и през 2009 г. (първия мандат на ГЕРБ), и през 2013 г. (кабинета Орешарски), както и през 2014 и 2017 г. (двете коалиционни правителства на Бойко Борисов).
Бюджетът на Народното събрание за 2020 г. показва, че около 35,8 млн. лв. са платени за заплати и възнаграждения (при планирани по закон 39,3 млн. лв.).
"Други възнаграждения и плащания за персонала" са в размер на 1,716 млн. лв. при планирани 1,835 млн. лв. В тази група влизат обаче и допълнителните средства за депутатските сътрудници, консултанти, наети помещения и др. Не е ясно дали някой от народните представители в предходния мандат на парламента изобщо се е възползвал от бонуса за изпълнени "приоритетни" задачи. Това е въпрос, който администрацията на парламента или всяка отделна парламентарна група би могъл да изясни.
Какво се промени през 2021 г.? Трима депутати на "Демократична България" Атанас Славов, Надежда Йорданова и Иван Велов предложиха тези бонуси да се ограничат в ясни граници - не повече от 1/4 от основната заплата на депутата.
"При реализиране на допълнителни задачи, възложени с решение на Народното събрание, народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения в размер до 25% от основното месечно възнаграждение".
Депутатът от БСП Филип Попов предложи старият текст за приоритетните задачи да се запази, но да се добави ограничението на ДБ "до 25% от основното месечно възнаграждение".
В крайна сметка 154 от 170 гласували депутати подкрепиха тази формулировка.
Само 6 души бяха "против", а 10 "въздържали се". Други промени по размера на заплатите не са правени, ако не броим още едно ограничение - депутатът вече не може да получава подаръци със стойност над 1/20 от основното му възнаграждение за съответния месец. Това е двойно намаление на досегашния размер на допустимите подаръци.
Заради избухналия скандал по случая - "Демократична България" решиха да предложат нова поправка, с която изобщо да се забранят наградите на депутати за приоритетни задачи. Групата на ИСМВ ще предложи намаляване на заплатата на депутатите до 1400 лева, а БСП - да се замрази на сегашното й ниво от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор.
Като се има предвид, че 45 Народно събрание може и да не изкара повече от два месеца на работа (ако никой не изпълни управленски мандат), подобни предложения изглеждат като част от предизборната кампания, а не като сериозна реформа на бюджета на НС.
Интересното е, че ГЕРБ, БСП и ДПС отказаха да подкрепят доста по-смисленото от гледна точка на прозрачността на държавните разходи предложение на "Изправи се! Мутри вън" за превеждане по банков път на допълнителните средства за сътрудници, стажанти и консултанти.
Тези разходи не са инцидентни награди, а са част от ежемесечен финансов поток. При това не са до 25% от основната заплата на депутата, а са в размер на 2/3 от нея. Досега парламентарните групи дори нямаха задължение да отчитат публично кой получава тези средства.
Единствената позитивна промяна е, че оттук нататък трябва да изготвят списъци на всяко тримесечие с лицата и фирмите, които заработват пари в услуга на депутатите.
Призивите за прозрачност в бюджета на Народното събрание са напълно легитимни - но отново не са прицелени в правилна посока.
"Пари в една торба": Допълнителни разходи на депутатите ще се плащат в брой, а не по банков път
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
