"Всеки, който разправя как служебното правителство или това преди служебното, или онова преди него, или другото преди него е предизвикало инфлация в България се занимава с най-обикновен неграмотен популизъм по главната или на мегдана и или плаши гаргите, или се опитва с шепа трици да хване няколко маймуни, да гласуват за него", пише Юлиан Попов.
Думите му очевидно са реплика на думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който и в деня на Съединението обеща, че ще върне цените на бензина, нафтата, метана, "защото знаем и 12 години сме го правили". "Ще върнем цената на тока в границите, в които сме го държали 12 години.", обеща Борисов, който заедно с други представители на партията, поднесе венци и цветя пред паметника на Съединението в Пловдив.
Попов е бивш служебен министър на Околната среда и водите и е един от най-авторитетните говорители в Европа по темата за трансформацията на енергетиката към по-устойчиви свъременни алтернативи.
Политици се замерят с обвинения за това, кой е докарал високите цени. Нека да внесем малко яснота, казва Попов и продължава:
"Високата цена се състои от три неща: колко е висока; можеш ли да си я позволиш и много ли трябва да си купиш от скъпото или малко. Затова трябва да питаме не само защо цените са високи, но и защо българинът е на такова дередже, че за много хора високите цени натискат яко ножа в кокала."
Дереджето на българина е резултат от 10 или 20 години мижава и много плахо водена икономика.
Високата цена на хляб, електричество, месо е резултат преди всичко от външни фактори, да не кажа само от външни фактори, продължава Попов.
Основните са (а) разрушените от Ковид вериги на снабдяване, (б) рязкото и хаотично възстановяване след Ковид (в) манипулацията на руските газови доставки от втората половина на 2021 и (г) войната на Путин срещу Украйна, в която той напълно ликвидира "Газпром" и мобилизира за военни цели енергийния износ на Русия.
Има обаче една друга страна - колко устойчива е България на тези удари.
По отношение на енергията - не много. Причината е, че българинът живее в енергийно неефективно жилище, а и цялата българска икономика е енергийно най-неефективна в ЕС, пише Попов. Според него българинът е принуден да купува много повече от скъпото, отколкото германецът или австриецът.
Другата страна на цените, на която той обръща внимание е социална политика. По думите му и нас в социални дейности се наливат средства, а не се инвестират. Бедният българин не е защитен и на него не му се помага да излезе от дъното.
"Големият проблем е ниската социална устойчивост на страната, уязвимост и крехкост, които са трупани чрез некадърност, кражби и страх в продължение на поне едно десетилетие, а по-скоро две или три. Може и повече.", казва той.
"Тук стигаме до един фундаментален проблем, свързан със защитеността от инфлацията и с благоденствието на българския гражданин - образованието. България е на абсолютното дъно в почти всяка образователна статистика, която можете да си представите - стандарти на грамотност, следдипломно обучение, достъп до интернет, участие на възрастни в обучение през целия живот, дял БВП за образование, дял БВП за научни изследвания и какво ли още не. Няма как да седиш край пясъка и да чакаш нещо да поникне без дори да си хвърлил и едно зърно.", продължава Юлиан Попов.
"Когато ви почукат на прозореца или на телевизора, да ви кандърдисат да гласувате, задавайте два въпроса. Първо, какво точно ще направиш, за да е по-поносима зимата. Ясно и конкретно.
Второ, как ще измъкнеш България от блатото на неграмотността, за да се върнат децата ми от чужбина. Защото иначе няма да се върнат, а ще ми пращат по 200 евро на месец, докато ми дойде края в някоя пропита от корупция болница, в която трябва да си занеса чаршафи и да си платя за кръв", казва Попов.
Единственото "полуположително нещо" според него, е че България има стабилна макроикономика - нисък дълг и валутен борд, което позволява страната да бъде поддържана в икономически устойчива антисолидарна мизерия.
С други думи България няма да се срути, държим се.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: